В края на миналата седмица изтече мандата на досегашния председател на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов и начело на съсловната организация отново застана д-р Николай Шарков. От миналата година той е част и от Борда на Световната дентална федерация. Кои са основните проблеми, пред които е изправена гилдията и накъде ще поеме тя оттук нататък, д-р Шарков отговаря пред clinica.bg.
Обстановката в България и по Света се мени непрестанно, ето защо и БЗС, като част от картината следва да бъде в крак с промените и да отстоява и защитава на интересите на своите членове и да отстоява принципите си. Преди да се предложи програма за действие трябва да се направи анализ на развитието на професията не само на регионално, но и на европейско ниво, защото сме част от Обединена Европа. Ще се постарая да обединя анализа и програма в едно.
Предстоят промени в европейското законодателство в два основни аспекта. Създаване на нови стандарти/протоколи за лечение, които ще блокират творческото мислене и отговорните решения при тежките случаи. Де-регулация на регулираните професии, т. е. изземване на права и исконните дейности от съсловните организации на тези професии и връщането им към държавния командно-административен начин на управление и/или прехвърляне на правата и дейностите от държавите членки към органите за управления на Европейския съюз. До момента лошите примери са много – почти всеки, който не е архитект, може да отвори архитектурно бюро в различни европейски страни, отнемат се правата на фармацевтите, нотариусите и др.
Как да се противопоставим на тези тенденции? По два начина – лобиране на национално ниво, лобиране на Европейско ниво чрез Съвета на европейските зъболекари (CED). Това следва да стане с железни аргументи и предложения, подплатени от солидни мотиви.
Изправени сме и пред опасността от загуба на свободата на професията. Чрез нарушаване на правата на либералните професии. Изходът е приемане от Европейската комисия и гласуване от Европейския парламент на Харта за либералните професии, създадена от CED и подкрепена от европейските организации на лекарите, фармацевтите, ветеринарните лекари и строителните инженери. С гордост мога да заявя, че аз съм един от основните автори на този документ.
Друг проблем е регламентирането на частичен достъп до професията. Какво означава това? Преди години в Народното събрание един народен представител от управляващата тогава партия направи предложение зъботехниците да могат до работят в устата на пациентите и да правят частични и тотални протези, като по този начин щели да поевтинеят услугите!? Справихме се с тази изключително нелепа ситуация, коства ни много усилия, но успяхме да убедим управляващите да отхвърлят предложението. Домогването до денталния пазар продължава – денталните/оралните хигиенисти някъде успяха да си издействат правото да отварят собствени клиники без наблюдение и контрол на дейността им от лекар по дентална медицина, това се случи в скандинавските държави, Холандия, а преди четири години и във Великобритания. Винаги съм казвал, че когато болестта е при съседите тя ще почука и на нашата врата! Как да се предпазим? Първо – не трябва да допуснем създаването на такава длъжностна характеристика в нашата страна, а това е възможно заради популистки или бизнес интереси. Второ – да отстояваме интересите на лекарите по дентална медицина, заедно със сродните дентални асоциации от Европейския съюз.
Опасноста е и възможността за превръщането на денталната медицина в чист бизнес. Това се случва и ще продължава да се случва. Големи корпорации, например дрогериите „BOOTS“ във Великобритания, нямащи нищо общо с професията, разкриват вериги от дентални клиники с нает персонал и ниски цени. За качеството няма какво да говорим – сами се досещате! Целта е единствено и само печалбата! Дали в нашата страна няма вече подобни явления? Отново ще трябва да внимаваме за промени на законодателството в наш ущърб.
Планирането на работната сила също е наболял въпрос и то в три основни компонента и техни производни: производството на кадри, миграцията на произведените кадри и производството на специалисти.
Производството на кадри е държавна, университетска и съсловна политика. За последните 28 години Министерството на образованието и науката нито веднъж не направи анализ на ситуацията за производството на кадри в денталната медицина. БЗС и трите дентални факултета са в отлични отношения и неведнъж са констатирали този факт. Проблемът е, че такава политика липсва, а отговорността е на Министерството на здравеопазването. Съществуващата наредба не отговаря на реалните условия, в които се развива денталната професия. Свободното движение на завършилите кадри се характеризира със струпване на лекари по дентална медицина в големите градове, което от своя страна води до нелоялна конкуренция, дъмпинг на цените, влошаване качеството на денталната помощ и лавина от оплаквания от страна на пациентите. От тук следва да се продължи работата с гореизброените институции за изработване на ясна стратегия за производство на кадри, за създаване на самостоятелна Наредба за придобиване на специалност в денталната медицина за хармонизиране на разпределението на кадри. Тук е мястото да спомена, че се говори за създаване на четвърти факултет по дентална медицина, държавен или частен! Подобна лицемерна бизнес инициатива би преминала всякакви граници!
Младите лекари по дентална медицина, след като завършат се хвърлят във водовъртежа на частния пазар и се изправят, понякога пред непреодолими препятствия. Част от тях се обезверяват и поемат пътя на гурбетчиите. От 1999 г. БЗС е издал над 1200 сертификата за работа в чужбина. Другата част, която остава, полага неимоверни усилия за реализация като наети на процент или заплата в по-големите клиники, а в най-добрия случай продължават семейната традиция във вече създадени от техните родители лечебни заведения. БЗС до този момент не е направил анализ на нуждите, на исканията и вижданията за развитието на професията на младите зъболекари. Вижданията им за продължаващото професионално развитие чрез организираната от БЗС система за продължаващо обучение. Това трябва да бъде направено час по-скоро.
Всички ние работим в условията на здравноосигурителната система, която е задължителна, обществена и солидарна, т. е. който има нужда се възползва от нея. Това от друга страна означава ограничен ресурс. Бюджета на обществената организация се определя от Българския парламент, което е абсурдно. За дентални дейности за 2017 г е определен бюджет от 147 млн. лева, който може да нарасне при необходимост до 154, 5 млн. Нашето мнение е, че този бюджет (въпреки че успяхме да увеличим пакета за възрастни с още една дейност) е недостатъчен. Пакетът за възрастни трябва да достигне, на първо време като брой и разнообразие на дейностите, пакета, който имаме за децата. Дано да се намерят и тези 20 млн. лв. за възстановяване функцията на дъвкателния апарат при частично или цялостно обеззъбени възрастни над 65 години или по просто казано осигуряването на възрастните на частични или тотални подвижни протези.
Източник: https://clinica.bg/