Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |понеделник, юни 1, 2020
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Тодор Кантарджиев: Антиваксиналните движения вземат сериозни размери в нашата страна, а не носят нищо добро
  • Последвайте ни:!

Проф. Тодор Кантарджиев: Антиваксиналните движения вземат сериозни размери в нашата страна, а не носят нищо добро 

Проф. Тодор Кантарджиев: Антиваксиналните движения вземат сериозни размери в нашата страна, а не носят нищо доброПо време на семинар на 22.04.2017г. в Боровец, организиран от Българското сдружение по иновативна медицина във връзка с Европейската имунизационна седмица (24-30.04.17г.) , проф. д-р Тодор Кантарджиев даде специално интервю за Medical News.    Проф. Кантарджиев е директор на Националния център по заразни и паразитни заболявания и национален консултант по микробиология.

Проф. Кантарджиев, историята ни показва, че благодарение на ваксинопрофилактиката драстично е намаляла смъртността от редица тежки инфекциозни заболявания. Днес обаче, все повече хора не ваксинират децата си. На какво се дължи този парадокс?

Отказите от ваксинация и ниското имунизационно покритие, в някои слоеве на населението, се дължи на две причини в България. Първата е при деца на семейства, които са склонни към мобилност. Това са етнически високо мобилни групи, които три месеца са в Италия, два във Франция, после в България и там е проблема, че през това време не се прилагат ваксините.

Като подгрупа на тази, е случаят, когато родителите работят в чужбина, в западноевропейските държави, а бабите и дядовците, които гледат децата в България, занемаряват ваксинацията. Това лесно може да се коригира с разяснителна работа, защото това са части от нашето население, които, ако им се обясни значението на ваксинопрофилактиката, са слонни да имунизират децата си, защото си спомнят много добре епидемията 2009-2011 година , когато починаха 24 деца от 24 000 болни от морбили.

Втората група, които отказват ваксинации, това са майки интелектуалки, четящи интернет и сериозно повлияни от антиваксиналните движения, които вземат сериозни размери в нашата страна, а не носят нищо добро, защото създават много по-големи рискове за децата.

Като конкретен пример – откакто се въведе в България ваксина за Haemophilus influenzaе, нямахме случай на менингит при дете с такава животозастрашаваща и заплашваща от инвалидизиране инфекция. Първото дете, което преди 2 години беше с Хемофилус инфлуенце менингит, беше на майка, отказала да го ваксинира. Ако имахме достатъчно държавност, тя трябваше да бъде много сериозно санкционирана. Въпреки че ужаса, който е изживяла с болното дете, може би ще й бъде за урок.

Във връзка с регистрираните случаи на морбили в Пловдив тази година, според вас, може ли здравната ни система да се справи с евентуална епидемия от инфекциозно заболяване?

Здравната система ще се справи, просто е грехота, при две ваксини, които държавата купува, които не са евтини и трябва да се направят на 12 месеца и на 12 години, тези ваксини да не се прилагат. Ако епидемичният взрив в Пловдив прерасне в епидемия, това означава, че ваксини не са поставяни и трябва да се вземат мерки.

Какви са мерките?

Никоя държава по света не дава много пари за ваксини без да проследява серопревалентността. Тези деца, които са на 2-3 години, знаете, ежегодно им се правят профилактични прегледи, взема им се кръв, която не трябва да се изхвърля, а трябва да се изследва за антитела.

Ако тези деца масово нямат антитела срещу инфекциозните причинители, за които би трябвало да са ваксинирани, трябва да се провери кой отговаря. Защото в нашата страна, преди 40 години, ако напишеш, че си приложил ваксина, а не си – е било подсъдно, тъй като пряко застрашаваш здравето и живота на детето.

Каква е ролята на ваксините на фона на нарастващата антибиотична резистентност, проф.Кантарджиев?

Няколко са начините за правилна употреба на антибиотици. Първо, това е квалифицирането на лекарите – да знаят какви антибиотици, след какви микробиологични изследвания да изписват. Второ, хигиената намалява честотата на вътреболничните инфекции, болшинството от които  са бактериални и от там нуждата от свръхупотреба на антибиотици, което води до резистентност.

Ваксините, от своя страна, също имат този благоприятен ефект. Пневмококовата ваксина, намалява тези много чести инфекции при децата до 5,6 – годишна възраст (до навършване на втората година 80% имат по едно бактериално възпаление на ухото и всичко това се лекува с антибиотици).

Когато тези деца са имунизирани с пневмококовата ваксина, намалява броят на заболелите. Откакто ликвидирахме менингитите от Haemophilus influenzaе, така и видимо се понижи консумацията на антибиотици за лечение на пневмококовите инфекции извън болниците.

Разбира се, пневмококът е условно патогенен микроорганизъм, който присъства в горните дихателни пътища на 20% от здравите деца и ако си мислим, че с ваксина ще го ликвидираме, имаме много сериозни очаквания, които не са основателни. Но едно намаляване на пневмококовите инфекции, с натрупването на достатъчно ваксинирани деца, е доказано научно, че понижава честотата на тези инфекции и при възрастните. Проблемът е, че пневмококите, като всички условно патогенни микроби, са много силно изменчиви. Първо ваксина към тях трудно се прави и второ ерадикация, както при вариолата, не можем да очакваме.

Имунитет срещу инфекциозни болести, причинени от патогенни микроорганизми, сравнително лесно се постига и медицината го е постигнала. Когато обаче правиш ваксина срещу условно патогенни микроби като Haemophilus influenzaе, Streptococcus pneumoniae, вече е много по-трудно. Защото клиничната картина при инфекциозната болест е еднаква, заболялите екзитират по един и същи начин, независимо от статуса и придружаващите заболявания.

Но когато имаме условно патогенен микроорганизъм, един пневмокок, при дете той ще доведе до възпаление на ухото, при един възрастен може да предизвика възпаление на синусите, пневмония или да изостри хроничния бронхит, т.е. клиничната картина и заболяването зависят от организма на гостоприемника повече, отколкото от самия микроорганизъм.

Трябва ли, според Вас, да бъде предоставяно правото на избор на хората относно прилагането на ваксини?

В нашата страна- не. При нас, както и във всички страни на Европейския съюз, които са в Източна Европа, ваксините са задължителни.

Не са задължителни в Западноевропейските страни, затова днес чакаме внос от Германия, Италия, Великобритания на ваксини срещу морбили. Но, в Западните държави, където ваксините не са задължителни, е задължително да си ваксинираш детето, за да може да отиде на училище.

Във Вашата презентация днес, прочетох следното: „ Движението срещу ваксините е в подкрепа на големите фармацевтични компании“.  Защо?

Защото много по-скъпо излиза на здравноосигурителната система, лечението на една инфекциозна болест, тъй като дава усложнения. Например при морбили – трябва да осигуриш карантина, лекарства, всяко десето дете прави усложнение, което трябва да се лекува- командно дишане, суперпонирана бактериална инфекция.

Използваме антибиотици и други скъпи медикаменти. Докато ваксината е изчислена, че е 10 до 100 пъти по-евтина от лечението на инфекциозните заболявания.

Как бихте коментирали биотероризма?

Биотероризмът е една голяма заплаха. Националният център по заразни и паразитни заболявания разработихме една Национална програма, която представихме есента на Министерство на здравеопазването и не мога да разбера, защо все още не се прави нищо по въпроса.

Тази програма включва: първо – разработване на нормативна база на действие при биотерористичен акт ( кой действа, къде се изпращат пациентите, колко време трябва да бъдат под карантина). Второ – да се направи лабораторен капацитет, за да се знае какво е употребено за биотероризъм.

Трето –  къде да бъдат лекувани пострадалите и каква трябва да бъде медийната политика и посланията към обществото и медицинските власти. Всичко това сме предложили, една Национална програма, която да включва Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, заедно с Агенцията за пожарна и аварийна безопасност, където са и структурите на бившата Гражданска отбрана. И лично аз мисля, че е много важно, но много сериозно се подценява в нашата държава.

Работи ли се в България достатъчно за изработване на нови ваксини или усъвършенстване на стари такива? Какво да очакваме?

Разработването на нови ваксини е много трудна и скъпа дейност, която не е по силите на една държава с нашия капацитет. Това, което може да се направи е една разумна политика, заедно с нашия Национален производител на ваксини, така, че ваксините да бъдат по-евтини и по-достъпни в страната.

Румена Савова, MedicalNews

Добавете коментар