Съдовите заболявания са причина №1 за смъртност сред българите. Кои са най-големите „врагове“ на вените и артериите? И как да предпазим съдовете си здрави? Clinica.bg потърси отговорите от проф. Кузман Гиров, който ръководи Клиниката по съдова хирургия и ангиология във Военномедицинска академия-София.
Инфаркт, инсулт, белодробна емболия – тези диагнози погубват мнозинството от българите. А зад тях се крият именно съдови заболявания, обяснява проф. Кузман Гиров. В битката с тях са ангажирани цяла палитра от специалисти. Кардиолозите лекуват исхемичната болест на сърцето, невролозите – мозъчните съдови заболявания, неврохирурзите оперират. Обикновено огромният поток от пациенти обаче отиват при съдовите хирурзи, обяснява професорът. Специалистът и колегите му лекуват широк спектър от заболявания – от каротидните артерии на шията, които ръвоснабдяват мозъка, през аортата и съдовете на крайниците.
Атеросклерозата е една от диагнозите, с които се сблъскват най-често. Проф. Гиров признава, че
тя се „отключва” във все по-крехка възраст
Обикновено зад нея стои комбинация от няколко фактори. На първо място, е стресът, след това идват пушенето, лошото хранене и злоупотребата с алкохол, както и адинамията (заседналият начин на живот), уточнява специалистът. Особено коварни са цигарите, подчертава проф. Гиров. „Доказано е, че когато човек изпуши дори една, получава спазъм на съдовете за около 8 часа. Така че, дори 3 цигари са много за едно денонощие”, категоричен е съдовият хирург. И подчертава – не бива атеросклерозата да се бърка с Болестта на Бюргер. „Тя е много рядка и засяга млади мъже-пушачи. При хора над 40-годишна възраст вече не говорим за Болест на Бюлгер, а за атеросклероза. През последните години се наблюдава и при млади жени, защото те пушат почти колкото мъжете”, признава проф. Гиров.
Атеросклерозата има две форми, уточнява специалистът. „При дилатативната съдовата стена изтънява и става слаба, съдът се раздува и прави аневризма – торбовидно разширение. Тя може да бъде на мозъчните съдове, на аортата, на някой от периферните съдове. Опасността е, че в даден момент
аневризмата се разкъсва и хората умират от кръвоизлив
който може да е както в мозъка, така и в корема”, обяснява проф. Гиров. За щастие, тази форма на атеросклерозата е по-рядка. По-честа е оклузивната. При нея съдовете бавно се стесняват заради плаките, които се натрупват в тях, и в определен момент се запушват. Така се стига до исхемия – недостатъчност на артериална кръв. „Когато това запушване е рязко и стане изведнъж, може съответната област да загине – независимо дали е крайник, сърдечен мускул, мозъчна тъкан или мускул”, уточнява професорът. „Когато стеснението е постепенно, кръвта си намира място и минава по колатерални съдове и дори и да има запушване, съответният крайник остава с нарушена функция, но все пак жив”, обяснява проф. Гиров. Тогава съдовите хирурзи имат поле на действие. „Ако има ембол, вариант е да се извади по оперативен път. Ако има пълно запушване, по околен път (преди и след запушването) може да се направи байпас, като кръвта минава през него. При хората, които са по-големи късметлии, е възможно, ако запушването е малко или има само стеснение, да се постави балон и стент”, уточнява проф. Гиров.
Най-бързо атеросклерозата се развива при диабетиците, алармира специалистът. „При тях се получава увреждане на капилярите и артериолите. Те са застрашени от две страни – от атеросклероза на големите съдове и от промени в самите тъкани. А уврежданията могат да бъдат
не само на крайниците, а и на ретината, както и на бъбреците
напомня професорът.
Какво обаче се случва при запушвания на вените? „Тогава се получават т. нар. флебити или дълбоки венозни тромбози. Причините за такива запушвания могат да са различни. Ако има такова, на първо място потокът на кръвта от съответната област се затруднява много и се получава оток на тъканите – като това може да стане и в мозъка, както и на крайниците, а по-рядко – при сърцето”, обяснява специалистът. Голямата опасност, уточнява той, е при силен оток да се стигне до венозна гангрена. Друга е от него да се откъсне тромб, който да стигне до белодробната артерия, което може да убие пациента. „Това е т.нар. белодробна тромбемболия, като е една от най-честите причини за смърт след оперативно лечение, особено при хората със злокачествени заболявания, тъй като при тях дълбоки венозни тромбози се получават много по-често, защото съсиреноста на кръвта е променена”, уточнява съдовият хирург. Друг възможен „сценарий” е с течение на годините тромбозата да доведе до инвалидизация. „Краката на тези пациенти буквално стават огромни. Получават се незаздравяващи се венозни язви, които се лекуват с години. Качеството на живот при тези болни е силно понижено, както и работоспособността им”, предупреждава проф. Гиров.
При кои симптоми трябва да потърсим съдов хирург, за да не стигнем до сериозни усложнения? Оплакванията могат да са много разнообразни – в зависимост от това коя част на тялото е засегната, обяснява специалистът. При стеснение на съдовете на шията например се получават смущения в мозъчната дейност и пациентите се оплакват от
световъртеж, главоболие и залитат
„Хората се обръщат към невролози, като колегите ги насочват за доплер на каротидните съдове. И, ако има стеснение, ние ги оперираме. Когато то е над 70% се счита, че е хемодинамично и пречи на мозъчното кръвообръщение. В такъв случай артерията се отваря и се изчиства, прави се пластика”, обяснява алгоритъма проф. Гиров. Ако запушването е на съдовете на крайниците пък, оплакванията са различни. „Когато пациентът тръгне да ходи, натоварва мускулите и тогава те консумират 10-12 пъти повече кръв, отколкото когато седим. При запушване потокът й минава по околни пътища и в даден момент не стига до тъканите. Променя се обмяната на веществата, натрупва се млечна киселина и се получа болка в мускула, която постепенно нараства до степен на свиването му. Щом се стигне дотам, пациентът буквално не може да се движи. Спира за 2-3 минути, кръвообръщението се нормализира, мускулът се отпуска и движението отново е възможно. Това се нарича клаудикацио интермитенс”, разкрива специалистът. При подобни оплаквания се назначава отново доплерево изследване, както и допълнителни тестове. „Ако пациентът мине 200-250 м със скорост 6 км/ч на пътека под наклон 10% – без да го заболи крака, се лекува с медикаменти и няма нужда от ангиография, която не е безобидна”, обяснява проф. Гиров.
При венозните заболявания пък основен симптом е отокът на крайниците. „Пациентите усещат тежест, напрежение.
Чувстват крака си „напомпан”
Външни белези може и да няма, но това не означава в дълбоките вени няма тромб. Когато съдът се запуши изцяло, кракът отича, става синкав”, обяснява специалистът. Но предупреждава – най-опасен е първия период, при който тромбът не запушва вената напълно, а е залепен за стената. „Причината е, че е неустойчив и много лесно кръвния поток може да го откъсне и отнесе до белия дроб и да предизвика емболия”, не крие проф. Гиров. Ако все пак най-лошото се случи, е нужно тромбът да бъде „заловен”. „Слага се филтър на долната празна вена, който да го задържи. Ако запушването е на бедрото, може и да си го спестим, за да не обричаме пациентът цял живот да пие лекарства за разреждане на кръвта. Може и с малка операция да направим оперативен филтър на вената. Тогава, ако тромбът се откъсне, ще спре в него”, уточнява съдовият хирург.
Автор: Денис Никифоров
Източник: https://clinica.bg/