Home Интервюта и мнения С 10 млн. лева се увеличили разходите на Касата след пръстовия идентификатор

С 10 млн. лева се увеличили разходите на Касата след пръстовия идентификатор

С 10 млн. лева се увеличили разходите на Касата след пръстовия идентификатор

С 10 млн. лева се увеличили разходите на Касата след пръстовия идентификаторСлужебният вицепремиер по социалните политики и здравен министър д-р Илко Семерджиев обеща да бъде гарант при преговорите за сключване на Национален рамков договор (НРД) за 2017 година, съобщиха от Министерството на здравеопазването. Той трябва да бъде подписан между Здравната каса (НЗОК) и Лекарския съюз (БЛС).

Относно пръстовия автентификатор, който беше основният блокиращ елемент на НРД 2016, от Касата и от БЛС изразиха категоричната си позиция за нормативната, контролната и икономическата му несъстоятелност. И двете медицински организации бяха категорични, че т.нар. пръстов идентификатор е неефективен.

Управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов бе категоричен, че Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ не може да бъде приложена в извънболничната помощ и въвеждането на отпечатъците там е дори опасно за здравната система.

Икономическият ефект от автентификатора на практика е нулев„, обяви ръководството на Здравната каса. Нещо повече, според последните данни, изнесени на сайта на НЗОК, вместо да намалят разходите в здравеопазването пръстовите отпечатъци са ги увеличили. Само за ноември, когато бе въведен автентификаторът, разходите на Касата са скочили с над 10 милиона лева.

Семерджиев проведе две последователни срещи с ръководствата на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. „Целта ми е да намеря баланса между двете страни в Националния рамков договор за медицинските дейности, така че до 28 февруари ключовият за здравната система документ да бъде подписан„, каза министър Семерджиев.

Той припомни, че възстановяването на договорното начало между лекарското съсловие и Здравната каса е основен приоритет в мандата му.

И двете ръководства – на НЗОК и на БЛС, представиха проблемите и предложенията си пред служебния здравен министър. Той ги призова за гъвкавост в преговорите. „Невъзможно е да направим мащабни промени за 3 месеца, но след подписването на НРД следващият парламент може да използва договореностите като база за законодателни промени“, каза министър Семерджиев.

Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Венцислав Грозев заяви: „Не искаме да сме вече командно-административно регулирани, както беше при предишния здравен министър“. И двете страни в преговорите изразиха задоволство, че новият здравен министър ще бъде гарант за сключването на договора.

Официално преговорите за сключването на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 година между Надзорния съвет на НЗОК и БЛС ще започнат през следващата седмица.

Leave a Reply