Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |вторник, юни 2, 2020
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Илко Семерджиев: Споделям философията, че Здравната карта се чертае от пациентите, а не от администрацията
  • Последвайте ни:!

Д-р Илко Семерджиев: Споделям философията, че Здравната карта се чертае от пациентите, а не от администрацията 

Д-р Илко СемерджиевНа официалната страница на МЗ бе публикувано днес изявление на служебният министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, дадено за БГНЕС. Ето и пълният текст на цитата:

Д-р Илко Семерджиев: На първо място нормативния хаос, който е оставен в наследство, аз споменах какви са числата и нека да дам една илюстрация. Оспорени нормативни актове, които касаят медицинската дейност, това са 31 акта.

По нормативни актове, които трябва да бъдат издадени, но не са издадени, а касаят общественото здраве – още 8 акта. А тези, които се налага да бъдат издадени, за да регулират медицинската дейност – 15 акта неиздадени.

Тоест това е огромно количество нормативни актове, които или са отменени, част от тях са отменени, други не са издадени и създават в системата несигурност и хаос, който рефлектира върху пациентите.

По отношение на медицинските стандарти, от 53 общо, в съдебна процедура за отмяна са 16, 10 стандарта са с постановено решение за отмяна на първа инстанция, 1 с постановено решение за частична отмяна, 2 за прекратяване и 3 стандарта са насрочени за заседание през 2017 година.

Тоест имаме подзаконови нормативни актове, които на практика падат във ВАС и вместо да регулират системата и да помагат за нейното функциониране, на практика създават хаос.

На първо място трябва да се възстанови договорното начало между НЗОК и БЛС, за да може тази година, за разлика от миналата, да имаме национален рамков договор, а не едностранен административен акт.

Това означава да се включи интелектуалния потенциал на професионалистите в Националната каса и на лекарите, които от името на БЛС преговарят и намират най-точните баланси за това как да функционира системата в полза на пациента.

Срокът ни е 1 април, аз вярвам, че ще се справим. Те я заявиха публично и аз им благодаря за това, но това е и един своеобразен начин да поемат отговорност, защото когато някой казва, да, подкрепям възстановяването на договорното начало, поема и ангажимент да преговаря и да постигне баланс, за да сключи договор.

Не е лесно да бъде разрешен този проблем, той опира в това системата да работи добре, за да не предизвиква недоволство, но опира и в още нещо – индивидуално възпитание и коректно отношение. И в крайна сметка трябва да знаем, че лекарите отиват на повиквания, за да помагат, а не за да бъдат унижавани, обиждани или пък бити.

Трябва да се знае, че по отношение на бюджета ние нямаме думата, той е приет през миналата година със закон, разпределенията са направени така че без законодателен орган ние не можем да правим промени в числата.

Но при всички случаи ние ще раздвижим проекта за спешна медицинска помощ, в който са предвидени доста средства, които касаят предимно обновяване на сграден фонд, закупуване на апаратура и техника, включително и на линейки, така че да подобрим условията за работа на колегите, достъпа на хората, по-бързия достъп на хората до спешна помощ и в крайна сметка покачване на услугата.

Това са все пак нормативно закрепени неща и вие знаете, че технологичния срок за промените в наредбите е доста дълъг. В краткия мандат на едно служебно правителство не могат много неща да бъдат направени, най-вече заради времевия аспект – но при всички случаи неща, които касаят оперативното управление, подлежат на промяна.

В този смисъл бих искал да кажа следното, в много бързи срокове наредби, които са във висока степен на подготвени, тоест не се стартира от нулата, ние ще се опитаме да ги придвижим. Някои поправки, които са възможни да станат по-бързо, също ще се опитаме да ги придвижим.

При всички случаи основните ни надежди са в Националния рамков договор, тъй като до 1 април тече срок за провеждане и подписване на национален рамков договор. Там ако постигнем добър успех, ще се почувства след това в цялата система. През април следва подписване на индивидуалните договори, а през май очакваме да се появят резултати.

Трудно се изговаря, терминът е доста измислен, но тъй като много числа се хвърляха в публичното пространство, аз помолих официално НЗОК да ми даде данни какви са размерите на плащанията през трите месеца – октомври, ноември и декември миналата година, за да направим сравнение има ли наистина тези 15 милиона икономии или не.

Конкретните отговори на Касата са следните – 137.8 милиона са платени през октомври, а през ноември, когато е въведен пръстовия автентификатор са 137.9. Тоест, това са 112 хиляди лева повече. За какви 15 милиона спестявания става въпрос, аз не разбирам. Преди декември са 137.123 милиона, както виждате няма някаква особена динамика.

Но това, което трябва да подчертая за месец януари е, че са направени около 50 милиона допълнителни плащания, които да компенсират това, което не е разплатено през 2016 година, а за февруари са предвидени в НЗОК още 20 милиона допълнително за извършени надлимитно и незаплатени средства.

Тоест, само за два месеца ние компенсираме така наречените икономии, които не съществуват, както виждате, с нови 72 милиона лева, които на практика напълно опровергават тезата, че на ден се спестява 1 милион от пръстовия автентификатор.

Занижавана е от страна на надзорния съвет на НЗОК, тъй като в края на декември те са взели решения, с които са ограничили и без това ограничените лимити, средно между 5 и 15 процента за различни категории болници. Това означава, че е опитано по някакъв начин изкуствено да бъдат намалени плащанията, за да се отчете резултат, който фактически не съществува.

На първо място трябва да се върви към възстановяване на класическия принцип в здравното осигуряване – парите следват пациента. Тоест, да се плаща там, където се върши работа, а не просто да се бюджетират структури.

Това естествено е невъзможно, да задоволим абсолютно всички, защото когато плащате и то лимитно плащане до ниво легло, вие ограничавате достъпа до медицинска помощ на пациентите на първо място.

На второ място, формира се листа на чакащите и тя е в НЗОК към ден днешен. Тази листа на чакащите включва 3636 човека, нещо, което не е съществувало в България и това е абсолютно различно от плановото лечение.

И накрая лишавате от възможността болничния мениджмънт да ползва структурите си и леглата си гъвкаво и в полза па пациента. Има сключени договори за легла, които ако са запълнени, не можете да ползвате свободни други. До такава степен е слязла административната регулация и диктат от страна на предишния екип на Министерството на здравеопазването.

Аз споделям философията, че Здравната карта се чертае от пациентите, а не от администрацията. В България има свръхразвита здравна инфраструктура и когато пациентът има право да избере къде да се лекува, тоест на кого да се довери, средствата за неговото лечение трябва да отидат точно там, където той е избрал. Тогава пациентът чертае здравната карта, а не администрацията.

Източник:http://medicalnews.bg/blog/2017/02/08/%d0%94-%d1%80-%d0%98%d0%bb%d0%ba%d0%be-%d0%a1%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b8%d0%b5%d0%b2-%d0%a1%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%bc-%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%be%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8/

Добавете коментар