Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |четвъртък, юни 4, 2020
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Онкологичната ни мрежа е напълно унищожена
  • Последвайте ни:!

Онкологичната ни мрежа е напълно унищожена 

проф. Здравка Валерианова4 февруари е Международният ден за борба с рака. Какво се случва у нас, получават ли хората с тази диагноза адекватно лечение, увеличава или намалява смъртността, попитахме проф. Здравка Валерианова. Тя е директор на Националния раков регистър.

 – Проф. Валерианова, защо в света смъртността от онкологични заболявания намалява, а у нас се увеличава?

 – В глобален мащаб не може да се каже, че смъртността намалява. Увеличават се както новите случаи, така и умиранията от злокачествени заболявания, като последните публикувани данни на СЗО са за 2012 г. и показват, че над 14 млн. са заболелите в света и 8 млн. са починали само загодина. Последните данни за България са от 2013 г. с над 37 600 нови случаи и 18 117 умирания. Относно вашия въпрос, наистина след 2000 г. в редица икономически развити общества, като в САЩ, Великобритания, Скандинавските страни и редица западноевропейски държави, се наблюдава намаление както на смъртността, така и на заболеваемостта от рак.

– На какво се дължи това?

– За да можем да обясним този факт, трябва да се обърнем към причините, които водят до рак. Преди всичко това е застаряването на населението и увеличение на неговия брой. Възрастта е един от основните фактори, които способстват за появата на заболяването. Други важни причини за намаляване на показателите са профилактиката и скринингът – има ли ги или не, а също така и как функционират. Страните, които са въвели още в далечната 1970 г. скрининговите прегледи при рака на гърдата и на маточната шийка, а в последствие и скринингови кампании за други локализации – рак на простатата, на кожата и т. н., сега отчитат ефекта. Много добър пример в това отношение е ракът на маточната шийка. В държавите, където е въведен ефективен популационен скрининг, заболяването е с изключително ниски показатели. В България е точно обратното – ние сме на едно от първите места и това не е от днес или вчера, а от последното десетилетие. България е една от страните с висока заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка в Европа – една от най-високите. Преди нас са Румъния и Прибалтийските републики.

– От няколко години се имунизират част от българските момичета. Има ли някакъв резултат?

– Имунизацията е свързана с първичната профилактика, т. е. невъзможността за заразяване с човешкия папиломен вирус. Докато вторичната профилактика, т. е. ранното откриване на заболяването и на преканцерозите, които биха довели до появата на рак, могат да се предотвратят и да се хванат именно чрез скрининг. В тези страни, където се провеждат ефективни скринингови мероприятия е въведена и имунизация на определени популации на момичетата, при които се очаква след време да не заболеят от рак на маточната шийка. Смъртността и преживяемостта от злокачествени заболявания са основните показатели по отношение на цялостната организация на онкологичната помощ, цялостното отношение както на институциите, така и на обществото и на отделните хора към рака, който действително е един глобален проблем. Смъртността показва дали сме въвели нещо ефективно, което действа.

– Високата смъртност у нас явно показва, че не сме ефективни.

– В България няма държавна политика, държавно мислене по отношение на проблема рак. Може би сме единствената страна, членка на ЕС, която няма противораков план. В този план трябва да залегнат всички мероприятия, свързани както с профилактиката, така и с диагностиката и лечението, с проследяването и качеството на живот на онкологично болните.

– Очаквате ли промени в негативните тенденции, след като по европейски програми беше закупена модерна апаратура за големите болници и се подобри достъпа до лъче- и химиотерапия?

– През последните години по европейските фондове наистина се осигури висококачествена технологична апаратура в страната. Но за да може да действа тази апаратура ефективно и да бъде използвана, преди всичко трябва да има обучени кадри, които да работят с нея. А вижте какво се получи – на много места има нови, хубави болници, с много скъпа техника, но вътре няма кадри, които да работят. Така че специалистите и тяхното обучение, тяхната наличност също оказват своето влияние. На този етап апаратурата я има, но не работи ефективно и пълноценно. Защото онкологичните заболявания изискват комплексен подход, както по отношение на диагностиката, така и по отношение на леченито. Ние не можем да кажем, че сме излекували дадено злокачествено заболяване, ако непрекъснато пациента се прехвърля от едно лечебно заведение на друго.

– Хората се оплакват, че нямат един лекар, който да следи състоянието им?

– Това, което ние имахме в България преди години, т. нар. онкологична мрежа, в която се обхващаха и наблюдаваха тези болни, вече я няма. Тя се разгради, унищожи и за съжаление не се създаде някаква действаща и ефективна алтернатива. Да, съществуват бившите диспансери, някои от които станаха комплексни онкологични центрове, други станаха специализирани болници за активно лечение на онкологичните заболявания, но те са различна собственост – на общините, а Националната онкологична болница е на Министерството на здравеопазването. Различната собственост също оказва влияние и поради липсата на единна координация и контрол на проблема рак, се получава това лекуване на парче. Всеки лекува сам за себе си, а при рака така не може. При рака лечението на парче води до тези резултати, които имаме в България – нарастване на смъртните случаи и една от най-ниските преживяемости както общо, така и при отделните локализации в световен мащаб.
– Какво още ни липсва за доброто лечение на онкоболните?

– Липсва ни профилактика, ефективен популационен скрининг, липсва ни единна координация и контрол върху онкологичните заболявания. Липсва политика по отношение на младите кадри и тяхната квалификация, нямаме качествен стандарт или правила за диспансеризация и проследяване на онкологичните болните, липсват места, където да бъдат лекувани терминално болните. Това е изключително голям проблем. Вие знаете колко малко хосписи имаме в България и какво се случва с хората, при които вече са изчерпани възможностите за лечение. Те няма къде да отидат. Няма къде да бъдат лекувани, не може да се окаже една ефективна палиативна грижа.
– Кои са основните локализации на рака, от които боледуват българите?

– Основните локализации, които оказват влияние както върху заболеваемостта, така и върху смъртността, следват световните тенденции. На първо място е ракът на гърдата при жените, където новите случаи са над 4000 годишно или всяка четвърта жена е болна от рак е с тази локализация. При мъжете основната и водеща локализация е ракът на белия дроб. Там също се регистрират почти 4000 нови случаи, а също така и смъртността е много висока – повече от 3000 души умират на година. Ракът на белия дроб е една от локализациите с най-ниска преживяемост, докато при рака на гърдата има страни, които в резултат на ефективната профилактика и въвеждането на нови, модерни методи на диагностика и лечение, 5-годишната преживяемост достига 80-90%. В България е 72%, което е сравнително добър резултат. Данните са от международното проучване „CONCORD-2” за периода 1995 – 2009 г. при 25 676 887 пациенти от 67 страни в света.

– В кои региони на страната заболеваемостта е най-висока и какви са причините?  

– Наистина в някои райони има по-висока заболеваемост от други – например стандартизираната заболяемост за 2013 г. е най-висока в областите Хасково, Пловдив и Варна, над 270 на 100 000 население. Докато показателите на стандартизираната смъртност са най-високи в Добрич, Враца и Пловдив – над 130 на 100 00. Но нека ви кажа защо последните данни, които съобщавам за България, са за 2013 г. Не, защото нямаме информация за последващите години. Имаме, но тя е непълна, неточна и това се дължи на невъзможността Националният раков регистър да обхване всички случаи от злокачествени заболявания в страната, поради хипорегистрация, а не защото има по-малко болни от рак.

– Защо една добре работеща структура е пред срив?

– Една ефективно работеща структура, непризната в България, но призната в Европа и в света, като Националният раков регистър, не работи в резултат на всичките тези промени, които настъпиха в здравеопазването, включително и в нормативната уредба през последните 2-3 години.  Визирам Стандарта по медицинска онкология, който регламентира закриването на Националния раков регистър към Специализираната болница по онкология и не прехвърлянето му, а създаването на нов раков регистър към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Това е едно изключително необмислено решение, защото НЦОЗА не е в състояние да поеме изцяло функциите и дейността на регистъра, който събира както чисто статистическа информация, така и медицинска. Другата важна причина е, че се разруши онкологичната мрежа. Начинът, по който се събираше информацията, по който обхващахме новите случаи. Веднага давам пример – докато през 2013 г. новите случаи от рак са 37 600, през 2014 г. те са с 1000 бройки по-малко, 2015 г. – с още 1000 надолу и за 2016 г. има само 20 000 новорегистрирани за цялата страна. И това не е, защото заболеваемостта намалява. Това е, защото се разруши системата и начинът, по който функционираше регистрацията на рака. Имахме 13 регионални ракови регистри, които покриваха цялата страна и предаваха информацията в националния. А сега те нямат никакво финансиране и с право техните управители им възлагат всякакви други дейности, така че нямат време и възможност да се занимават с това, което е тяхното пряко задължение, т.е. регистрацията на случаите с рак. И неслучайно преди близо 70 години нашият раков регистър е създаден като структура към Националния онкологичен център. Това е така, защото тук не само се събира някаква информация за рака, а се събират данни за цялостната картина на злокачественото заболяване на всеки отделен човек с неговото име, данни за рака и т. н.

На базата на тази информация ли трябва да се изгради стратегията за борба с онкологичните заболявания?

– Естествено, че на базата на тези данни трябва да се изготви антираковият план. Това, което очакваме и се надяваме да стане, е много скоро да се премахнат тези регламенти в стандарта по Медицинска онкология, който всъщност предстои да падне в съда. И се надявам това да стане в рамките на няколко месеца, защото иначе губим ценна информация, а нейното възстановяване ще отнеме години. И не само това – хората, които работеха в националния и в регионалните регистри, напуснаха. При това положение ние сега кадри ли да обучаваме, да възстановяваме начина на работа на системата, да я актуализираме и надграждаме ли или да създаваме нов раков регистър?
– Има ли комплексно лечение у нас? Работят ли реално онкологичните комитети?

– Осъществяването на комплексното лечение става чрез тези онкологичните комитети. Това е екип от лекари с различни специалности, които обсъждат всеки отделен случай от рак и назначават лечението или допълнителни диагностични изследвания. Липсата на онкологични специалисти за цялата страна, концентрирането им в големите университетски болници или частни структури, доведоха до това, че в малките населени места няма такива комитети. Кажете ми колко патолози има в България, за да може да участват те ефективно и активно във всяка комисия и онкокомитет, а тяхното присъствие е много важно, защото морфологията на онкологичното заболяване определя цялостното по-нататъшно поведение? Колко лъчетерапевти има, колко химиотерапевти? Затова много важно е да има правила за рака, част от които са онкологичните комитети. Когато тези правила са задължителни и контролирани за абсолютно всички лечебни заведения, които се занимават с онкологично болни, нещата ще се подобрят.

– Непрекъснато се говори за таргетна терапия. Кой трябва да обясни на пациента дали за него е подходящо такова персонализирано лечение?

– Таргетната терапия е въведена през последните години в България и дава много добри резултати при определени локализации. Това са т. нар. нови молекули, които прицелно атакуват злокачествения процес, като има определени задължителни изследвания при всяка локализация, които трябва да бъдат направени. Таргетното лечение е част от лекарственото лечение и медицинската онкология, така че човек, който може да прецени и да каже дали даден болен подлежи на такава терапия, е само специалистът по медицинска онкология.

– Какво още ни липсва в България за доброто лечение на онкоболните?

– За доброто лечение първото и основно нещо са добре подготвени специалисти и ефективно работещи онкологични комитети. Второто е добра високотехнологична апаратура и обучени кадри, които да работят с нея. Виждате колко специалисти напускат България. Липсата на държавна политика за запазване на младите хора, за да могат те да вземат специалност и да работят в България, ще доведе още повече до невъзможността да ги задържим.

– Очаквате ли новият екип в министерството да обърне по-голямо внимание на проблемите на онкоболните?

– Целта на това правителство е да организира провеждането на изборите. То има много малко време, в което да работи – в края на март са изборите. При тези сериозни проблеми, не само в онкологията, а в здравеопазването като цяло, е много трудно да се направи нещо за такъв кратък период от време. Това, което поиска служебният премиер в рамките на две седмици всеки министър да направи анализ на работата във ведомството си. Това би помогнало да се изнесат основните проблеми, които има за решаване, неотложните действия, защото здравеопазването в момента е в колапс и това е обществена тайна. Проблемите са изключително много, но аз вярвам в този екип, защото д-р Семерджиев е човекът, който започна големите реформи в сектора през 2000 г., въведе много добри и посочи определени стратегии в развитието на здравеопазването, включително и в онкологията, но впоследствие те бяха изкривени или унищожени. Тяхното неразбиране, неправилното отношение и поведение опорочи замисъла. Министърът е човек с опит, но пак казвам – не знам до колко ще му стигне времето. И въпреки това му пожелавам успех и се надявам, че ще може поне да положи основите на нещо добро и да премахне порочните практики. Като пръстовият отпечатък, например.

– Как да се научим да живеем по-здравословно?

– Мисля, че българинът вече има достатъчно информация за това как да живее здравословно. Не случайно мотото на казпанията за 4 февруари – Междуранордният ден за рака е „Ние можем и аз мога”. Както цялото общество може да направи нещо в обединените си усилия срещу това заболяване, така и всеки от нас може, като започне по-добре да се грижи за себе си и за своите близки. Да ходи редовно на профилактични прегледи, да се доверява на правилния специалист, да се храни здравословно, да се откаже от някои вредни навици като тютюнопушенето, да яде качествена храна. Важно е също да бъдем позитивни и да се усмихваме повече. Защото усмивката и позитивното мислене и при здравите, но и при болните хора е от изключително голямо значение.

Източник:https://clinica.bg/1534-%D0%9E%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0

Добавете коментар