Д-р Ребека Спенсър, гост-лектор на ICMS 2017: Медицина на бъдещето e лечение на бебета още преди тяхното раждане | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, декември 10, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Ребека Спенсър, гост-лектор на ICMS 2017: Медицина на бъдещето e лечение на бебета още преди тяхното раждане
  • Последвайте ни:!

Д-р Ребека Спенсър, гост-лектор на ICMS 2017: Медицина на бъдещето e лечение на бебета още преди тяхното раждане 

Д-р Ребека Спенсър, гост-лектор на ICMS 2017: Медицина на бъдещето e лечение на бебета още преди тяхното ражданеНа 11-14 май 2017 година в София ще се проведе един от най-чаканите форуми за студенти и млади лекари – Международния конгрес по медицински науки (ICMS 2017).  Мотото на конгреса през 2017 е “Breaking the barriers of science, transforming medicine”,  с което организаторите от Асоциацията на студентите медици в България се стремят да акцентират върху инoвациите в медицината и грижата за пациента.

А какво по-иновативно от пренатална генна терапия? С тази тематика ще може да се запознаете в рамките на конгреса по време на лекцията на един от четиримата световнопризнати гост-лектори – Д-р Ребека Спенсър от University College London.

Д-р Спенсър е акушер-гинеколог и преподавател в University College London. Отличена е със златен медал за теста MRCOG и получава позиция в Кралския колеж по акушерство и гинекология през 2011 година.

Темата на нейната лекция е: „Проектът EVERREST: може ли майчината генна терапия да бъде лечение на тежка фетална недостатъчност на растежа?“

Д-р Спенсър, бихте ли ни разказали малко повече за себе си?

Завършила съм медицина в Leeds University. Винаги съм се интересувала от научно-изследователската дейност. През 2007 година започнах специализация по акушерство и гинекология. Приключих успешно с изпитите за членство в Кралския колеж по акушерство и гинекология през 2011 и бях удостоена със златен медал за отличие.

След като всичко това вече беше зад гърба ми, беше време да обърна цялото си внимание към науката. Началото поставих с кандидатстване за настоящата ми позиция като клиничен изслседовател и докторант в University College London.

Омъжена съм за невероятен и непрестанно подкрепяващ ме съпруг, който се грижи за двете ни деца, на възраст 6 и 2 години, позволявайки ми с лекота да преследвам мечтите си в работата, която толкова много обичам.

Бихте ли ни разказали повече за научната дейност, с която се занимавате?

Моята работа като клиничен изследовател е да помогна с поставянето на начало на I/IIa фази от проучване, свързано с генна терапия на майчини растежни фактори, отговорни за началните прояви на плацентарна недостатъчност.

Това включва основаването на програма за проследяване на бременностти, при които фетусът е много малък, в периода между 20-та и 27-ма гестационна седмица. Като част от моята доктурантура, проследявам сонографските размери и кръвните проби, взети от жени с подобни рискови фактори.

По този начин се опитвам да открия по-добри начини за предсказване коя от бременностите ще завърши с мъртвороден плод, коя ще е обект на много ранно предтерминно раждане и при коя, въпреки малкия размер на плода той ще продължи своя нормален растеж.

Бях въвлечена в проучване, изучаващо женското мнение, по повод на възможна майчина генна терапия. Получих грант, за да проуча женската реакция при участие в нашето бъдещо проучване.

Какво всъщност е EVERREST проектът ?

В него се опитваме да разработим ново лечение за едно от усложненията на бременността, т.нар. плацентарна недостатъчност. Това усложнение се проявява, когато притокът на кислород и хранителни вещества от маточните артерии през плацентата към фетуса, е затруднен и съответно води до забавяне на нормалния растеж на плода в утробата.

В по-тежките случаи проблемите с феталния растеж, могат да се проявят още във втория триместър от бременността. Ако това се случи, има голям риск бременността да завърши с мъртвороден плод или да се прибегне към много преждевременното му раждане. Въпреки че и други методи са в процес на тестване, за момента нямаме доказан начин за подобряване на феталния растеж в утробата на майката.

При проучвания върху животни, генната терапия, повишаваща васкуларния ендотелиален растежен фактор (VEGF) в маточните артерии, е показана, че увеличава притока на кръв към утробата и подобрява феталния растеж. Нашият проект ще уточни дали този ефект ще се наблюдава и когато е приложен и при бременни жени.

Защо решихте да се занимавате с научно-изследователска дейност?

Всичко, което научаваме в университета, от това как работи скелетната мускулатура до най-доброто лечение на колоректален карцином, всичко това идва от изследователската дейност. Има много неща, които знаем и можем да направим за пациентите, но винаги има място за още работа, особено що се отнася до бременността.

Инвестициите от повечето фармацевтични компании за нови лечения на усложнения по време на бременност са недостатъчни. Именно това прави изключително важна работата ни като лекари и изследователи – да осигурим на бременните най-добрата възможна грижа.

Какво най-много Ви впечатлява в научната дейност?

Това е като да ме попитате, кое ми е любимото дете! Най-хубавото, но и най-лошото нещо на научната работа е, че всеки път, когато се опитате да отговорите на един единствен въпрос, науката ви хвърля още много, но също толкова интересни въпроси, на които също искате да отговорите.

Какво Ви вдъхнови да станете акушер-гинеколог?

Ако ще се наслаждавате на медицинската си кариера, смятам, че трябва да намерите специалност, която добре да резонира с вас и вашия характер. Разбира се, страхотно е да внесете здраво бебе в света и е чест да подкрепяте и да се грижите за жени, докато преминават през тези променящи живота преживявания.

Но лично аз, от горе на всичко, чувствам, че това е правилното място за мен. Още по време на студентските ми години, много ми харесваше екипната работа в родилното отделение, разнообразието от спешна помощ и клиника, комбинацията на медицина с хирургия, и това, че всеки ден носи нещо ново и различно.

Може да прекарате часове в обсъждане с двойка възможните усложнения на бременността, но и от друга страна, да имате няколко минути да изродите бебе. Определено не е работа за всеки, но аз я обожавам!

Как протича един обикновен ден за изследовател от вашето ниво?

Хубавото нещо за мен, е че няма такова нещо като „обикновен ден“. Поради това, че моето проучване е клинично, може да привикам пациент, за да взема ултразвукови размери и да изследвам кръвните им проби в лабораторията, може да участвам в раждане, за да взема проби от пъпната връв и плацентата на бебето.

В други дни, бих могла да съм цял ден в лабораторията, анализирайки проби, снимайки части от плацента, правейки статистическо модулиране на ултразвукова информация или пък да преподавам на студенти. Освен всичко това, имам възможността да посещавам международни срещи и конференции и да срещам други изследователи в моята област от цял свят.

Какво бихте посъветвали всички млади лекари и изследователи, които искат да последват Вашите стъпки?

Мисля, че е важно всеки да помни, че няма един определен път, по който трябва да върви. Някои от най-добрите клинични академици, които познавам, са минали по доста заобиколен път, докато стигнат до мястото, където са в момента.

Не се страхувайте да пробвате. Приемайте всички възможности, дали това ще е да представите постер в конгрес или пък на локална среща, а ако не виждате такива възможности, просто попитайте. Ако можете, намерете ментор, който се занимава с неща, с които и вие искате да се занимавате и ги попитайте за съвет и напътствия.

Според Вас, кои са най-важните качества, които трябва да притежава хирургът изследовател?

Страст, упоритост и постоянство и винаги да поставят грижата за пациента на първо място. Нито медицината, нито науката са лесни опции, но ако това е, което обичате, именно това ще ви помага да продължите в моментите на трудност.

Вижте интервюто на д-р Спенсър за ICMS 2017: http://icmsbg.org/interview-dr-rebecca-spencer/

Повече за изследователския й профил, можете да намерите тук:

https://iris.ucl.ac.uk/iris/browse/profile?upi=RSPEN60

За останалите гост-лектори по време на ICMS 2017 можете да научите тук: http://icmsbg.org/keynote-speakers/

Източник:http://medicalnews.bg/blog/2017/01/22/%d0%94-%d1%80-%d0%a0%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d0%ba%d0%b0-%d0%a1%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%81%d1%8a%d1%80-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%be%d1%80-%d0%bd%d0%b0-icms-2017-%d0%9c%d0%b5%d0%b4/

Добавете коментар