Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, август 10, 2022
Вие сте тук: Home » Новини » Пръстовият отпечатък – шоуто не трябва да продължи
  • Последвайте ни:!

Пръстовият отпечатък – шоуто не трябва да продължи 

С месец се забавя системата за пръстова идентификация в болницитеСамо 20 дни, след като бе въведена новата Регистрационна система за здравноосигурителни събитията при изпълнителите на медицинска помощ, станала известна като пръстовите отпечатъци, тричленен състав на Върховния административен съд спря действието на наредбата. В момента МЗ, НЗОК и МС обжалват съдебното решение, така че лечебните заведения ще имат право да приемат пациенти срещу пръстови отпечатъци, докато се произнесе 5-членен състав на ВАС.
Това обаче не попречи МЗ и НЗОК месец и половина по-късно да подготвят експерименталното й въвеждане и в лекарските кабинети и аптеките.
Целокупният български народ е наясно, че чекирането с пръст като вход за ползване на здравни услуги, платени от касата, цели провеждане на контрол върху харченето на обществени средства. Казано иначе – контрол (но не и спестяване) на парите от здравните ни вноски. Здравният зам.-министър Ваньо Шарков дори обяви, че само за 15 дни след въвеждането на системата в болниците те похарчили с 15 млн. лв. по-малко в сравнение с ноември 2015 г. Е, все пак да не забравяме, че от 1 април 2016 г. болниците в страната работеха под двойно лимитиране – от една страна, не могат да работят повече, отколкото е лимитът за предходната година, от друга – с промените в новата наредба на МЗ има допълнително свиване на дейност, което се изразява в ограничаване на броя на болничните легла.
Числата на НЗОК обаче показват, че МЗ пак се изказа неподготвено. През ноември м.г. НЗОК е платила на болниците 137 111 097 лв., а през ноември 2015 г. – 135 262 866 лв. Казано иначе, въпреки (или може би – именно заради) пръстовия отпечатък касата е платила на болниците 1 848 231 лв. повече!

Това сочат данните за заплатени средства за болнична медицинска помощ (клинични пътеки, високоспециализирани медицински дейности, клинични процедури, амбулаторни процедури) по лечебни заведения и по месеци за м.г. и за 2015 г. В нарочно прессъобщение от 6 януари обаче пише, че „по данни от ежедневните отчети на лечебните заведения за болнична помощ към настоящия момент през системата за ежедневно отчитане на НЗОК за декември 2016 г. са заявени за заплащане 168 962 431 лв., което представлява около 7% намаление спрямо ноември 2016 г.“! Е, какво толкова – не е имало грипна епидемия, месецът бе сравнително топъл, а и да не забравяме лимитите на болниците – извършат ли дейност над лимита, плащат си я самите те, а не касата.
В началото чекирането с пръст трябваше да стане задължителен вход в болница от 1 октомври, но системата не бе готова. Въведена бе с месец закъснение от 1 ноември. Сървърът пак бе затормозен, пациенти чакаха с часове пред болничните регистратури да им вземат отпечатък, някои бяха тежко болни, имаше хора с рак, други припадаха. Разбира се, има и възможност пациентът да откаже да даде пръстовия си отпечатък, но тогава касата няма да плати на лечебното заведение, което би означавало, че пациентът трябва да плати от джоба си. Въпреки това, има алтернатива – пациентът може да бъде регистриран в лична карта и ЕГН. В този случай „това ще бъде предмет на моментална проверка от страна на Здравната каса и документирано ясно, че вие наистина присъствате в болничното заведение. Когато натрупаме нужния масив, ще е ясно колко ще струва алтернативния начин, който вие сте избрали, за да не се включвате в безплатното решение“, обясни в началото на ноември Петър Москов. После каза, че ще се обмисля алтернатива – например пациентът да плати за карта, с която да бъде регистриран. Но и такъв „метод“ още не е измислен, а и той също би карал хората да плащат допълнително.
Апаратът за т.нар. пръстов отпечатък е чувствителен към температурата и пулсацията на пръста към целостта на кожата и други параметри. Затова при възрастни и болни хора с нарушено кръвообращение и лошо оросяване на крайниците, както и при хора, които работят с химикали или по някакъв начин е нарушена целостта на кожата, често се стига до практическа невъзможност да се снема отпечатък. Чувствителността на апарата към въпросните параметри е обясним: за да не се допуснат измами с пластмасов пръст или фалшификации с латексови ръкавици, например. И по тази причина един много известен български творец на почтена възраст преди дни, за да бъде приет в болница, трябваха близо 30 мин. да му вземат въпросния отпечатък! И само при него ли има такъв проблем?
Все пак, когато пациент е приет в болница, има време да бъдат неколкократно повторени опитите да му бъде взет отпечатък в периода на хоспитализацията. Но когато е в лекарски кабинет за преглед? Или на опашка за лекарства в аптеката?
Д-р Георги Миндов, председател на УС на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари, е категоричен, че въвеждането на въпросната пръстова идентификация преди всичко ще забави работата на лекарите. Общопрактикуващите лекари в страната намаляват, което води до увеличаване на пациентската листа на всеки от тях. Сиреч, увеличават се хората пред лекарските кабинети. Трудното снемане на отпечатък ще удължи още повече времето на чакане и ще се образуват листи на чакащи

Затова хората, които могат да си позволят да плащат, ще предпочетат да се лекуват кешово, вместо да висят с часове, въпреки че преди това надлежно са плащали здравните си вноски. Другите, които не могат и да помислят да плащат, или ще търсят спешна помощ, или ще трябва да бъдат приемани в болница. И в двата случая лечебните заведения ще бъдат изкуствено претоварени с пациенти, а в това време лекарите в кабинетите трябва да се борят, докато успеят да вземат пръстов отпечатък, вместо да лекуват пациентите си.
„Ако една болница разполага с цял ден за опити да снеме отпечатък на един пациент, ние разполагаме с минути за преглед и изписване на терапия“, казва д-р Миндов. Той прогнозира, че когато бъде въведена системата навсякъде и тя се ползва от около 9 хил. лични лекари и специалисти, плюс болниците, аптеките и лабораториите, към сървъра ще има по 2 до 3 хил. сигнала на час, което ще забави основната работа на лекарите – да преглеждат пациентите си. „Въвеждането на системата няма да съкрати времето, необходимо за административно обслужване на пациентите дори при евентуалното отпадане на задължителната продължителност на профилактичния и диспансерния преглед“, убедени са от дружеството на столичните джипита. Те настояват да спре въвеждането на тази система в доболничната помощ, а да бъде въведена електронната здравна карта.
В аптеките също предстои въвеждането на регистрационната система. Само че не е ясно как ще бъде възможно близките на лежащо болни да вземат лекарствата им. Преди година бе обещано, че „базата данни ще разпознава родовата свързаност на родителите с децата им и те ще могат да получават предписаните им лекарства“.  Дали ще е така? Как базата данни ще разпознава родова свързаност, след като системата уж не запомня пръстовия отпечатък?

Пръстовият отпечатък не бил пръстов отпечатък

Главният експерт в НЗОК Мартин Банков бе категоричен, че не става въпрос точно за пръстов отпечатък. Устройството сканира поставения пръст и маркира 3 точки от него, но обработва 2 от тях и ги преобразява в цифров код, който е комбинация от 0 и 1, поради което не съдържа информация. Тъй като третата точка от пръста не се обработва, невъзможно е уникалният идентификационен номер (УИН) да бъде трансформиран обратно в пръстов отпечатък, успокои Банков. С пръста си пациентът ще задейства личен цифров идентификационен код, който позволява от негово име да бъде извършено плащане от НЗОК, а пръстовият отпечатък няма да се съхранява в електронна памет, уверяват от НЗОК. Гражданите трябва да приемат това на юнашко доверие. Но как системата ще „познае“ здравноосигуреното лице (пациента) при повторното му постъпване в болница например, ако първия път УИН-ът е генериран от палец, а втория път – от показалец?
При спешни състояния пациентът първо ще бъде лекуван и едва когато е в състояние, ще му бъде сканиран пръстът, твърдят от касата и МЗ. Но практиката е друга и тя обяснява притеснението на болниците да не би да не им бъде платено за извършената дейност.
Преди година Москов заяви, че върви обществена поръчка за избор на изпълнител на пръстовия отпечатък и увери, че всеки четец, монтиран в болници и аптеки, ще струва около 20 евро. Месец по-късно обаче стана ясно, че разликата между ценовите оферти на двете фирми, участвали в обществената поръчка, е над 372 хил. лв. Консорциум „Стемо Гама Консулт“ бе дала цена за изпълнение на поръчката 477 600 лв. с ДДС, а „Контракс“ АД бе обявила 105 000 лв. с ДДС. Първата фирма предложи 286,80 лв. за четец с ДДС за бройка, а втората – 228 лв. с ДДС. Сега болници, лекари, аптеки, лаборатории за своя сметка купуват четци за по 287 лв.
Както и по-рано ДУМА е писала, пръстовият отпечатък за идентификация е незаконен! Този акт е в нарушение на Директива 2016/680 на Европарламента. Обясненията на Москов бяха, че още преди 10 години НС приема текст в чл. 63, ал. 1 от ЗЗО, който изисква подобна идентификация. Само че – подобна! Как никой министър от 2007 до 2015 г. не се е сетил за „пръстовия отпечатък“? Как пък една държава в света не се е сетила за такава идентификация? Въпросният текст от ЗЗО гласи, че НЗОК изгражда информационна система, която съдържа регистър на осигурените лица, включващ „паспортни данни, уникален идентификационен номер (УИН), основанието за осигуряване по чл. 33, заплатените вноски, основанието за заплащане от НЗОК на оказаната медицинска помощ на осигурените лица в друга държава член на ЕС в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност“. Никъде не пише нищо за пръстови отпечатъци. Въпросният УИН е въведен през 2013 г. и всеки здравноосигурен може да отиде в районната си здравна каса, където да му издадат УИН.
Не ще и дума, че трябва да има строг контрол на разхода на обществени средства – това са парите, които ние плащаме за здраве, и те трябва да се харчат разумно. В цивилизования свят са разработени различни системи, посредством които всеки здравноосигурен може да контролира как се харчат парите, които е внесъл за здравни осигуровки или застраховки. Не и у нас.

Източник:http://duma.bg/node/138826

Добавете коментар