Днес, 7 януари 2017 г. се навършват пет години откакто ни напусна Теодора Захариева ! Да си спомним за тази, която след поклонението, бе изпратена към вечния си път по необичаен начин- не със сълзи, а с аплодисменти.
Много хора я помнят със битката с болестта и силата и характера й, и си спомних за документалния филм на покойния вече режисор Юри Жиров “Теодора- изкушението да си жив “, който бе заснет и излъчен по БНТ през 2009 г.. Той беше за първата част от появата й като публична личност, но и в него има динамика на събитията ,която далеч надхвърля личния й живот.
Но дейността й, особено през последните три години от живота й, за много хора създаде публично неизречения въпрос : болна или не, но кой стои зад тази жена ?
– Може да се отговори- първоначално стоеше огромния й енергиен потенциал и воля ! Почти всеки ден от тази част от живота й имаше ситуация при която според случая обозначавахме,че според изразите й, или ще “яхне метлата “ или ще “си бие камшика “ – за какво ли не , и то без отлагане :
– Индивидуалните проблеми на хората превърнаха Теди в жив зелен телефон сам по себе си, по проблема към кой да се обърне увреден нещастен човек , който е в лошо състояние който лесно може да се умори и откаже.Оказваше се,че Теди винаги е в добро състояние, не се уморява и отказва толкова лесно и знае към кого и как да се обърне.
– Изобщо не бяха свързани с нейното заболяване и : предложенията за “ Централизирана информационна система за отпускане на медикаменти за онкологичните заболявания “ Предложение до Дянков за преминаване лекарствата за онкологични заболявания към НЗОК ; Регионални мероприятия “Защита на правата в здравеопазването – помощ за граждани, пациенти и лекари“ ; Награди Даниела Сеизова за здравната журналистика ; провежданите с нейно участие профилактични прегледиза рак на гърдата в 10 града ;формиране ,свикване и провеждане заседания на Обществения съвет по здравеопазване,който след смъртта й престана да съществува ; поне 30 пресконференции без нито една да е самоцелна …десетки други инициативи .
– Воля и никакви притеснения по въпроса , дали няма да настрои срещу себе си управляващите, и това беше както до средата на 2009 г , когато те се правеха че не я забелязват , така и по времето на първия кабинет Борисов когато бе ухажвана от министрите Нанев и Дянков.Второто й дело срещу МЗ за липсата на лекарства бе от м. септември 2009 г. ; двата колективни иска – на болните от хепатит и онкоболните ; организираната протестна подписка от 130 000 души срещу закриването на общинските болници ; делата във ВАС за лекарствените лимити, областните здравни карти и много други ; протестното писмо от 19.10.2010 до премиера по повод подписа на Председателя на БЛС д-р Цветан Райчинов върху тази част от споразумението,която определя че отделени за здравеопазване 1,2 милиарда лева ,могат да бъдат изразходвани за нещо друго,което не отговаря на интересите нито на пациентите , нито на лекарите,нито дори на правителството; инициирането на четири прокурорски проверки / 3 в МЗ и една в СБАЛО /.
– Така минаха годините без никаква умора : до последната пресконференция от 22.11.2011 за замислената лоша сделка по “Циклотрон за радиоизотопи ,с които работят РЕТ скенерите.
И зад тези качества , съчетани с позитивност и създали й харизматичност застанаха повече или по-малко активно , много хора като много други и да искаха , не можеха да й се противопоставят.Не оставаше никакво място за тежките за други хора внушения “ Откажи се !” и “ Ти ли ще оправиш света ?”.
Това беше романтичния период на гражданското общество.
Какво направи Теди за себе си ли ? Две екскурзии.
Какво стана след това ?
В следващите дни и месеци след смъртта й доминираха объркване,страх и неадекватност , което комбинирано с отделни амбиции и изчезването на огромен енергиен източник и сплотяващ фактор, отвориха дупка в дейности и взаимоотношения. Предстоеше това,което беше изградено а Теди му беше символ или крепител , постепенно да изчезва: първо да се изгуби креативността- или така да се каже грижа за нещо извън общността. И като като се извади това , предстои да изчезне и името и символа на възможностите за общи позитивни усилия , възможността хората ако са обединени с идея да направят нещо и да променят неща .
Името не изчезна и продължавам да мисля че това може да се възстанови.
На мен не само досега , но и все повече Теди ми липсва. Познавам много хора които изпитват същото и на всеки Ивановден, за тях има и малко печал.
07.01.2017 г. Асен Георгиев
Теодора – Изкушението да си жив
[youtube https://www.youtube.com/watch?v=FfPQzfSq06E&t&w=640&h=360]