Лаура Тедър: Ракът е лечим – не се предавайте | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |четвъртък, декември 1, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Лаура Тедър: Ракът е лечим – не се предавайте
  • Последвайте ни:!

Лаура Тедър: Ракът е лечим – не се предавайте 

Лаура Тедър: Ракът е лечим – не се предавайтеЛаура Тедър е зачената по време на изнасилване. Майка й се опитала да се отърве от детето с лекарства, предизвикващи аборт. Тя се е родила болна. Загубва очите си, имала е и рак. Но е твърдо убедена: „Бог иска да живея“.

„Животът ми започна с това, че биологичната ми майка, излизайки от бара, е била изнасилена. Преди мен тя е имала две дъщери, но третата не се вписвала в нейния светоглед. В продължение на девет месеца е пиела лекарства, опитвайки се да ме убие. Но аз, напук на всичко, оцелях. И се родих. Още от момента на раждането са ми открили рак на едното око. След две години ми отстраниха окото.

Биологичната ми майка ме занесла в дома на брат си три дни след това и му казала: „Ето, вземи я.” И така станало. Оттук започнал моят живот. Чичо ми и съпругата му ме осиновиха. След това продължиха да ми правят операции на лицето – повече от сто на брой. Преминах и през лъчетерапия – всичко, необходимо, за да спрат рака. Правиха ми пластични операции.

Това беше тежка битка, но оцелях.

След това ми откриха тумор в мозъка. И отново оцелях. Очевидно е, че Бог иска от мен да живея.

Опитах се да се помиря с биологичната си майка … Тя ме даде на брат си и никога не се опита да ме вземе при нея отново. Веднъж помолих да й предадат, че бих искала да говоря с нея. Обадих й се по телефона. Казах й: „Аз см Лаура.” Отговори ми: „Знам”.

Аз продължих: „Просто искам да запълня празнината в моя живот…” Но тя ме прекъсна: „Ще ти кажа само това, Лаура: мразя те! Ти си най-разглезеното и лошо дете от всички, които познавам. Ти непрекъснато умираш, майка ти те е разглезила много, след като стои с теб в болницата по 24 часа в денонощието всеки ден от седмицата. Трудно е да не се развали детето по такъв начин.”

А аз й казах: „Обаждам ти се, за да ти благодаря, че си ме дала на вуйчо ми да ме осинови. За това, че брат ти се грижи за мен и моя живот и ми помогна да премина през всички тези операции.”

След тези мои думи последва мълчание – тя не знаеше какво да ми каже.

Аз не я мразя. Дълго време изпитвах лоши чувства км нея. Но животът продължава, тя взе своето решение… Аз съм жива, остана ми едно око. Имам прекрасен съпруг, син и внуци. Всеки ден се моля на Бог и му благодаря за това, че ме е запазил жива. Той ме остави тук по някаква причина. И аз вярвам, че причината е да разказвам на хората, че чудеса наистина се случват. Само трябва да продължим да вярваме.

Може да ви се случи и най-лошото – да се разболеете от рак. Аз имах рак няколко пъти. Загубих окото си в борбата срещу коварната болест, но все още мога да виждам. Без значение какви пречки ще застанат на пътя ви, не се предавайте – борете се.

Даваха ми два дни живот, когато ми откриха мозъчен тумор. Не казах на никого. И когато ми се обаждаха по работа, им казвах: „Имам силно главоболие, не мога да го направя днес.” А си мислех дали ще съм още тук след няколко дни…

Но вече нищо не ме притеснява! Нямам болки. Толкова съм силна. Изключително силна жена. Минах през всички тези операции, без да се отчайвам.
Имам син, той е до мен. Родиха му се близнаци. Но аз съм изключително щастлива и че имам съпруг. Той се ожени за жена-инвалид. Но въпреки всичко създадохме семейство, роди ни се син, а сега и внуци“…

Милена ВАСИЛЕВА

Източник:http://www.blitz.bg/article/45728

Добавете коментар