Доц. Димитър Терзиев: Увеличаването на диагностицираните с аутизъм деца е изкуствено | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |неделя, февруари 5, 2023
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Доц. Димитър Терзиев: Увеличаването на диагностицираните с аутизъм деца е изкуствено
  • Последвайте ни:!

Доц. Димитър Терзиев: Увеличаването на диагностицираните с аутизъм деца е изкуствено 

Доц. Димитър Терзиев: Увеличаването на диагностицираните с аутизъм деца е изкуствено Аутистична епидемия няма. Увеличаването на диагностицираните деца с разстройства от аутистичния спектър всъщност е изкуствено. Реално децата не са повече, а увеличаването се дължи на по-добрата осведоменост за този вид разстройства, както и осъвременените методи за диагностиката им. Тезата е на един от най-добрите детски психиатри в България доц. Димитър Терзиев, който ръководи дневното отделение в Клиниката по детска психиатрия в столичната Александровска болница. Пред Дарик радио медикът изтъкна, че родителите често отбягват да споделят психичните проблеми, свързани с децата им, и приемат „отиването на психиатър за застрашаващо”.

Докторе, ако не ме лъже паметта, специалистите във Вашата клиника участвахте в проект, свързан с аутизма?

Да, клиниката и нейният екип бяха активно ангажирани в проект на болницата, целящ подобряване на ранната диагноза при децата с аутизъм и на свързаните с това допълнителни дейности. Ние участвахме в един от наша гледна точка доста смислен проект и сме изключително доволни, че имахме тази възможност.

Какво постигна той?

Той постигна въвеждане на стандартизирани инструменти в помощ на диагнозата аутизъм. В никакъв случай не си представяйте някакви физически уреди или някаква физическа технология. Става дума за такива методи, които включват игрови ситуации, представяне на предмети на децата в определен порядък, според възрастта на малчуганите и нивото им на развитие. Прецизно наблюдаваме техния отговор и техните реакции и с наличие на алгоритми може да се посочи налице ли е аутистично разстройство. Тези методи са едно много добро допълнение към стандартните наблюдения на детето, интервюиране на родителите и психологично изследване на детето, които използваме в клиниката. Бих казал, че въвеждането на такива методи беше задължително за една университетска психиатрична клиника, каквато сме ние. Но това, което е особено ценно, е, че проектът даде възможност на тези методи да бъдат обучени и детски психиатри и психолози от страната. Обучителите бяха лицензирани професионалисти от Швеция, които дойдоха тук, в България.

Кои са най-честите проблеми с детската психика, с които се сблъсквате във Вашата практика?

Като цяло не може да се степенува. Проблемите много зависят от възрастта на детето. Те са различни в отделните възрасти. При децата от предучилищна възраст най-честите проблеми са тези на невроразвитийните разстройства и особено на разстройствата от аутистичния спектър. Нашата клиника е припозната от родителите като водещо, ако не и единствено място за поставяне на тази диагноза, което ние бихме искали да променим, защото е добре да се увеличат тези места в страната. Вече при децата от училищна възраст психичните проблеми, поради които се консултират, се разширяват. Те често са извън сферата на аутизма, но правят невъзможно или сериозно затрудняват адаптирането на детето към училищната среда, което пък кара родителите да търсят помощ. Например, деца с хиперактивно поведение и дефицит на вниманието, често пъти комбинирано с допълнителни затруднения в училище, а също и деца с изразени тревожни разстройства. При юношите най-тежките проблеми са свързани с психотични заболявания, шизофрении, тежки депресии. Също юноши с анорексия, главно момичета, които вече ако са в по-леко състояние, при допълнителни критерии могат да бъдат обхванати и на дневен принцип. При по-голяма тежест обаче се налага хоспитализиране. Има и много юноши с по-тежка юношеска криза, по-рисково и опасно поведение. Това се дължи на редица фактори – както на индивидуалните особености на юношата, така и на историята на първите му години. Това, което се подготвя в най-ранното детство, често се разиграва в юношеството и може да се разиграе доста опасно. Това са юноши, които могат да се напият ексцесивно, които могат да забегнат от дома си или пък да опитат някакви психоаткивни вещества, могат да влязат и в тежък конфликт с родителите си.

Ако при възрастните за появата на психични проблеми често можем да обвиняваме стреса, то кои са причините при децата?

Съществува една група психични разстройства, при която причините са предимно генетично. В някои случаи е възможно допълнителни фактори като стеса да играят роля за някакво отключване, но това далеч не е така във всички случаи. Към тази група спадат шизофренията, а също и разстройствата от аутистичния спектър, които би трябвало като поява да не се влияят или да се влияят в много малка степен от психосоциални фактори.

Има ли някакво зачестяване на аутизма през годините?

Има зачестяване в годините, но ние, както и водещите световни експерти в областта, а не гласовитите представители на алтернативната медицина, които много често посещават в България, смятаме, че зачестяването се дължи преди всичко на променени диагностични критерии. Тоест, повече деца се диагностицират, защото осведомеността е по-голяма, а не толкова, че има реално увеличение. Аз съм категоричен привърженик на тезата, че тази диагноза се поставя по-често по редица професионални фактори, но увеличаването е изкуствено. Няма аутистична епидемия.

Търсят ли родителите помощ за своите деца от лекар или от деликатност често не споделят подобни проблеми?

Всяка ситуация е уникална и не бива да генерализираме категорично. По-скоро обаче родителите отбягват да споделят проблемите, свързани с децата. Отиването на психиатър е особено и разбираемо застрашаващо за родителите и те го избягват. От друга страна пък много родители в ситуация на криза, когато им е много тежко и не знаят какво да направят, са готови да потърсят лекарска помощ. Много важно е дали родителите на много малките деца са готови да споделят своите притеснения с общопрактикуващите лекари, например – че детето е на година и половина, но все още не говори или пък, че играе по необичаен начин и не се интересува от връстниците си. Друг е и въпросът дали общопрактикуващите лекари имат възможност и време да чуят евентуални подобни притеснения на родителите. Много важно е в тези случаи общопрактикуващите лекари да вземат на сериозно всички притеснения у родителите за децата, които са на възраст под 3 години. Много често родителите казват, че са били успокоявани от общопрактикуващите лекари с думите – то детето ще проговори, някои проговарят по-късно. Нашата практика обаче категорично показва, че дори тези притеснения на родителите да не са основателни, те трябва да бъдат насочени за консултация. И тук става дума не само за състоянието на детето, но и за състоянието на родителя. Една тревожна или депресивна майка, която е склонна да преувеличи притесненията за нейното дете, поради това си състояние може много сериозно да повлияе на самото развитие на бебето. Защото майките и много малките деца представляват едно цяло и тяхното състояние много лесно се предава един на друг. Всъщност, за бебетата и много малките деца ролята на непосредственото обкръжение е един от основните фактори за тяхното бъдещо психично здраве, заедно с генетичния фонд и заедно с отсъствието на разни вредни въздействия върху мозъка. Третият фактор е качеството на непосредствената семейна човешка среда. Затова състоянието на родителите се отразява много на развитието на децата.

След всичко, с което сте се сблъскали в системата, оставате ли оптимист за българското здравеопазване?

Как да отговоря? Иска ми се да бъда оптимист, от друга страна бях прекалено дълго оптимист през тези години, мислех си, че нещата ще се развият по-добре и по-бързо, отколкото се развиха. Така че оставам оптимист обаче още по-умерен оптимист, отколкото съм бил досега.

Източник:http://bestdoctors.bg/article/id/1451388

Добавете коментар