Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, ноември 26, 2022
Вие сте тук: Home » Анализи » НОВИТЕ МОМЕНТИ :ЦЕНТРАЛИЗИРАНИТЕ ТЪРГОВЕ
  • Последвайте ни:!

НОВИТЕ МОМЕНТИ :ЦЕНТРАЛИЗИРАНИТЕ ТЪРГОВЕ 

Асен ГеоргиевНОВИТЕ МОМЕНТИ:ЦЕНТРАЛИЗИРАНИТЕ ТЪРГОВЕ

НОВИТЕ МОМЕНТИ по осигуряването на лекарства за болнично лечение , ще се определят и от т.н. “централизирано договаряне “, различно от договарянето на въведените задължителни отстъпки. Става въпрос за нова процедура по Закона за обществените поръчки , която поне до момента или не е разбрана или не е представена достатъчно добре включително и от Министерство на здравеопазването. Още по-малко пък провеждането й е в резултат на политическа или административна воля и смелост , както звучи промотирането й напоследък по медиите от Министъра.

– Всъщност актуалният регламент, свързан с доставките на лекарства е определен от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки според която нормативната уредба на държавите членки трябваше да се актуализира до 18.04.2016 г . На тази база бе гласуван и приет нов Закон за обществените поръчки обн. ДВ. бр.13 от 16.02 2016г в сила от 15.04.2016 г .Директивата и законът нямат изисквания и регламент специално за лекарствата , а само съдържат опция за централизирани процедури по създаване на рамкови споразумения- по темите обществени разходи и корупция.И така: Директивата е от февруари 2014; законът е от февруари 2016 а в момента според Министъра в Министерството се прави или ще се прави нещо авангардно , на което пречели нескопосните заявки на болниците.

– ИСТОРИЯ на централизираните обществени поръчки в здравеопазването. В началото на 2015 година , Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (по-известен като БОРКОР), представи в МС Концепция за централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване”.  Защо пък точно БОРКОР и по каква причина предлага централизиране и регулиране на тези обществени поръчки? Възловото бяха сигналите и публичните данни от НЗОК , че различните болници при провеждане на търговете по ЗОП купуват едно и също лекарство на различни цени , в много случаи-с драстична разлика. НЗОК поначало това не я касае особено тъй като тя заплаща референтната / минималната цена /, а пък болниците да си ги купуват на каквато искат. Въпросът обаче , защо една болница ще купува лекарство на по-висока цена след като НЗОК ще й го плати на по-ниска и това се знае от всички ,    не бе свързван с другия проблем- големите задължения на държавните болници към доставчици , за които в края на всяка година се отпускат допълнителни средства от Министерство на здравеопазването / като уж за увеличаване на капитала /. По никакъв начин до момента този въпрос не е бил в центъра на вниманието на министър или на известния директор на Инспектората на МЗ Пенка Белева. Максималното до което е стигала тази енергична по други случаи и теми служителка са санкции от които не боли много -за нарушения по Закона за обществени поръчки , например неизпращане в срок на информация до АОП. Не сме чували да са вземали някакви мерки и назначаваните в бордовете на държавните болници, постоянни представители / служители / на Министерство на здравеопазването.

– КАКВО СЕ ПОЛУЧАВАШЕ : Ако една болница закупи не най-евтиния генерик, а по-скъпо лекарство от същата група , разликата е за нейна сметка. Ако го договорира и плати на максималната цена в позитивния лекарствен списък без да забележи че междувременно реимбурсната му стойност е намалена ще стане същото и т.н./темата е обширна /.И тези неща си стават , но едва ли някой си мисли че е от недоглеждане , защото в частните болници такива неща почти не стават , стават малко в общинските и най-вече се получават в държавните.

– КАКВА БЕ РЕАКЦИЯТА: В предишния ЗОП през февруари 2015 бе включена нова разпоредба в чл. 8а ал. 4, / възпроизведена в новия ЗОП/   на чието основание бе издадено ПМС № 146 от 9 юни 2015 г. за създаване на Централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване. Там е предвидено, чеПредмет на възлагане чрез ЦОВОПСЗ са обществени поръчки за доставки на стоки – лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина “ и че централния орган “ сключва рамкови споразумения от името на възложителите лечебни заведения за болнична помощ . В новия ЗОП в чл. 96 ал. 2 също се предвиди възможността за нуждите на определени сектори с акт на Министерския съвет да се създават централни органи за покупки за нуждите на администрациите на изпълнителната власт. Така постановлението се промени с няколко изречения и на Министъра бе даден нов годишен сок за създаване на електронна платформа.

Какво е направено досега за да има такъв орган и какво да прави той по темата лекарства/ автомобилните горива и офис консумативите са друга тема /? Единствено може да се види , че има една проведена процедура от МЗ по ЗОП за “Изработване на специализиран софтуер за единна национална платформа за търговия с лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България , внедряване, съпътстващи обучения, поддръжка и обновяване”, по която според сайта на АОП от плащанията няма такъв резултат.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА ДОГОДИНА:

Ако се сключат рамковите споразумения и се контролира спазването им от болниците може да се очаква намаляване обществени разходи и печалби на бизнеса.От друга страна , болниците няма да могат да закупуват и прилагат по-скъпи лекарства / при болничното лечение от пациента не може да се иска доплащане /. Приема се , че за класическите генерици заменимостта включително при смяна на терапията   е допустима и приемлива. По различен е обаче въпросът при лекарствата с тесен терапевтичен   прозорец/ например имуносупресорите / и особено при биотехнологичните лекарства където предстои навлизане на биосходни продукти и за   прилаганите при болничната помощ / Приложение 2 на ПЛС /. Така е притеснително , дали досегашното правило “най-ниска цена “ ще бъде заменено с препоръчаното в директивата “съотношение цена-качество” , или доста по-добре приспособяващите се частни болници ще получат възможността за конкурентна преднина. Рамковите споразумения , сключени от централния орган и въобще процедурите по ЗОП за тях не би могло да създават ограничения, тъй като за възлагащи органи са определени само представляващите лечебните заведения – търговски дружества , собственост на държавата и/или общините, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет , и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тоест, освен частните всички болници.

И ТАКА : Централният орган е Министърът / процедурите за ваксини и другите лекарства не са “централни” по смисъла на ЗОП а нещо различно / и съответно той ще преговаря. Обаче с кого /с търговци или с притежатели на разрешение за употреба/ ; към референтна цена по ИНН или към референтна стойност на НЗОК; все пак рамково споразумение ли ще прави или търг от името и за сметка на болниците? Или пък , първо да се изчака трансграничното още по централизирано споразумение на югоизточните държави с производителите на лекарства? Самото постановление също не дава отговор на тези въпроси.

Засега не може да се каже че борбата с корупцията е поставена на неотложен етап , колкото и да се държи жертвоготовно министъра . От друга страна цената на едно лекарство се определя от най-ниската му цена в ЕС; после тази цена се приравнява към най-ниската стойност заплащана от НЗОК; после имаме задължителни отстъпки и най-накрая да се получи още по-ниска цена на търговете е трудна задача.Но може от Министерството поне да си оправят контрола и разходите върху собствените им болници.

– Надяваме се обаче на друго :този централен орган при процедурите дори да не изиграе съществена антикорупционна роля , да компенсира липсата досега на орган , който да отговаря за баланса между ценовия натиск и отсъствието на лекарства.При тези рамкови споразумения да се преодолее поне ситуацията при която за някои лекарства на търговете в болниците не се появяваше нито една оферта което компрометира и лечението. Да се включат в споразуменията и мерки срещу изчезването и липсата на лекарства и то евтини лекарства от Позитивния списък и от пазара. Това са въпросите , които непосредствено касаят пациентите , а намаляването на цените на лекарствата прилагани при болнично лечение просто трябва да включи в целите си и постигането на по-добро здравеопазване.

01.08.2016                           Асен Георгиев

 

Добавете коментар