Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, май 21, 2022
Вие сте тук: Home » Новини » За ваксинопредотвратимите болести
  • Последвайте ни:!

За ваксинопредотвратимите болести 

За ваксинопредотвратимите болестиД-р Валери Велев; СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, Медицински университет – София

„Присъствието му бе единственото нещо, което ме нараняваше повече от отсъствието му.“ Е. Л. Джеймс, „Петдесет нюанса сиво“

Ваксината е биологичен препарат, който усилва имунитета към определено заразно заболяване. Тя съдържа средство, което прилича на микроорганизма, причиняващ заболяването и често се прави от „отслабени“  или убити форми на микроба, негови токсини или повърхностни протеини.

Така стимулираната имунна система припознава този агент като чужд – „помни“ го, и може  лесно и бързо да го разпознае и унищожи при повторна среща с него. Имунизацията е процес, при който лицето става имунно (устойчиво) на определено инфекциозно заболяване  чрез прилагане на ваксина (5).

Ресурсите на СЗО съдържат два пакета свързани с ваксините – налични ваксини (заболявания за които има разработени и влезли в приложение ваксини) и разработващи се ваксини (заболявания чийто ваксини са в процес на проучване под контрола на Консултативният ваксинален комитет на организацията.

Налични са ваксините за някои чести инфекциозни болести – вирусни хепатити А, В и Е, капкови инфекции – варицела, морбили, паротит, рубеола, коклюш, дифтерия, грип;  срещу покривни инфекции като тетанус, бяс; срещу туберкулоза и бактериални агенти от типа Haemophilus influenzae type b, пневмококови и менингококови инфекции, срещу полиомиелит; ротавирусни гастроентерити и др.

Налични са и ваксини срещу тежки тропически инфекции – жълта треска, японски енцефалит, коремен тиф и др. В процес на разработване са ваксини както срещу чести за Европа и Северна Америка заболявания като кампилобактериоза, норовирусни инфекции, салмонелози, HIV – инфекция, така и срещу тежки паразитози като малария, лайшманиоза и др. (4,5,10,11).

Голяма част от висококонтагиозните капкови инфекции в България са редуцирани поради присъствието на ваксините срещу тях в задължителния имунизационен календар (1,3).

Морбили е остро инфекциозно заболяване, с тежка интоксикация, катарални прояви, характерен макуло-папулозен обрив по кожата и усложнения от страна на дихателната и нервната система. Разпространява се по въздушно-капков път и засяга детската възраст.

Преди въвеждане на имунизация срещу морбили инфекцията е разпространена по целия свят. Наблюдавани са големи епидемии с висока смъртност. Така например през 1983 год. са загинали 2,5 млн. деца в развиващите се страни от Азия, Африка и Латинска Америка. У нас след въвеждането на ваксината през 1969 г. заболеваемостта спада 293,25 пъти. Поради антиваксинални настроения и занемарен контрол от страна на здравните и социалните власти  от декември 2009 г. до март 2010 г. в Сливен и в селата около него избухна епидемия  морбили.

Данните сочат повече от 2000 регистрирани болни и десет смъртни случая. Само в нашата болница бяха хоспитализирани 1886 болни, огромната част от които с тежки усложнения. Поради факта, че е възможно и абортивно (леко) протичане на инфекцията, най-вероятно заболелите са били много повече. По данни на европейският център за контрол на болестите през 2009 и 2010 г. България е най- засегнатата страна на континента (1,2,5,8).

Епидемичният паротит е остра инфекциозна болест, която се причинява от вирус и засяга предимно слюнченитте жлези, главно околоушните. Най-голям риск от заразяване има при децата между 5 и 9-годишна възраст, но може да боледуват и възрастни.

Заболяването е силно контагиозно и се предава по въздушно-капков път. При децата болестта започва първо със субфебрилитет, загуба на апетит и сухо гърло, а след това се подуват околоушните слюнчени жлези – обикновено са болезнени и силно оточни, като често се засяга първо едната, а след ден-два и контралатералната жлеза.

При около 20% от мъжете, заболели от заушка, се развива възпаление на тестисите, което в редки случаи може да доведе до стерилитет. При децата вирусът може да инфектира слуховия нерв и в много редки случаи да причини глухота. Сравнително чести усложнения са панкреатитът и серозният менингит  (5,8).

Рубеолата е силно контагиозна обривна инфекция, като обикновено протича леко, но крие сериозни рискове при бременните. Започва с токсико-инфекциозен синдром – фебрилитет, адинамия, катарални прояви, инекция на конюнктивите. Следва характерният макуло-папулозен обрив, който се развива от 2 до 4 дни по-късно.

Обривът преминава за около три дни. Почти половината от заболелите от рубеола, не развиват такъв обрив.  При всички случаи се наблюдава подуване на лимфните възли зад ушите и на тила (симптом на Теодор).

Рубеолата е най-опасна при бременните жени, особено в първият триместър от бременността, когато има голям риск от спонтанен аборт. Тежки усложнения могат да настъпят и при по-късна бременност и раждане на бебе с т. нар. рубеолна фетопатия – тежки физически и ментални дефекти.

От 1992 г. в имунизационния календар на страната е включена триваксината – Морбили-Паротит-Рубеола, която се прилага на 13 месечна възраст и втори път – при децата на 12 г. Тя съдържа живи атенюирани (отслабени) щамове на трите вируса (1,8,9).

Дифтерията е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с псевдомембранозен налеп по лигавицата на гърлото, ларинкса, носа, очите, половите органи. Може да има тежка обща интоксикация и увреждане на миокарда, нервната система, бъбреците. Най-често боледуват деца от 1 до 5 годишна възраст.

Причинител на заболяването е Corynebacterium diphtheriae. Тежко и животозастрашаващо могат да протекат дифтерията на гърлото и ларинкса (дифтериен круп) с опаснот от задушаване на болното дете. Някои описани усложнения с са:  дифтериен миокардит, дифтериен нефрит, парализа на ч.м.н. (1,8).

В ерата преди ваксинациите, коклюшът  е бил водеща причина за смърт в ранна детска възраст. Причинителят най-често е бактерии Bordetella pertusis. Заболяването се разпространява от човек на човек по въздушно-капков път. Предимно при кашлица, във въздуха се отделят капчици аерозол, в които се съдържа причинителят.

Най-характерен е конвулсивният стадий – основен симптом   през този период е пристъпната кашлица . Тя се предшества често от чувство на гъделичкане в гърлото.  Следват къси кашлични пристъпи, които продължават до изчерпване на поетия въздух и се съпровождат с цианоза. Следва шумно поемане на въздух, наречено реприз, наподобяващ рев на магаре. При малки деца често пристъпа завършва с повръщане, а кърмачетата могат да имат апноични паузи.

Усложненията могат да бъдат от страна на белия дроб, а така също и от страна на други органи и системи. Често се среща наслагване на вторична инфекция с развитие на пневмония. При кърмачета и малки деца може да се наблюдават гърчове и засягане на ЦНС поради честите епизоди на хипоксия (3,8).

Тетанусът е инфекциозно заболяване, което се причинява от екзотоксина на тетаничния бацил – Clostridium tetani, който предизвиква спазми на мускулатурата. Тетанусът е зоонозно заболяване – основен резервоар и източник на инфекцията са тревопасните животни.

Човек заболява заразявайки се със спорите на причинителя намиращи се в почвата – най-често чрез кожни наранявания. Най-тежко протича генерализираният тетанус. Заболяването започва с неприятни усещания в областта на нараняването: болка, мравучкане, изтръпване.

Настъпва общо неразположение, неспокойствие, главоболие. Първите мускулни спазми и повишен мускулен тонус настъпват в областта на лицевата мускулатура. Най-напред се засяга дъвкателната мускулатура – т. нар. тризмус. Спазъмът постепенно десцендира и обхваща мускулите на врата и шията, после на гръдния кош, гърба и крайниците. Тетаничните гърчове се появяват през интервали, които са различни по времетраене и са непредсказуеми; силно болезнени са.

Изключително драматично е, че съзнанието на пациентите не се засяга и те остават критични към състоянието си. Смъртта настъпва поради тежката асфиксия. Над 80 % от болните не преживяват тази форма.

Превенция на тези заболявания се постига чрез прилагане на петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, татанус, коклюш, хемофилуст тип Б и полиомиелит. Ваксината се прилага 2,3 и 4 месец с няколко реимунизации съгласно задължителния имунизационен календар (4,8,9).

Напоследък тя е заменена от шесткомпонентна ваксина в която присъства рекомбинантна съставка за протекция от остър вирусен хепатит В (5,6).

Вирусният хепатит тип А е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с увреждане на черния дроб, поява на жълтеница и склонност към епидемично разпространение предимно през есенно-зимния сезон.

Предава се по фекално-орален път. Подобно на него протича и вирусният хепатит тип Е, като при него водният път е водещ. И двете заболявания протичат сходно – с подостро начало, водещ астено-адинамичен синдром, последван от иктерен стадии. Много болни могат да останат аниктерични през целия период на боледуване и представляват сериозен епидемиологичен риск, поради трудното им диагностициране.

Двете заболявания обикновено протичат доброкачествено и не хронифицират, но хепатит Е представлява риск за бременните поради по-тежкото преболедуване. Ваксините срещу хепатит А и Е са препоръчителни у нас, като освен монокомпонентни, съществува и двукомпонентен препарат протектиращ срещу хепатит А и В (1,7,8)

Острият хепатит В е трансмисивна инфекция, като заразяването става най-често по-полов път, по-рядко по кръвен или вертикален. Възможни са случаи на тежко протичане, драматични фулминантни форми с навлизане в чернодробна кома и смърт.

В 8% от болните възрастни и почти всички болни новородени процесът хронифицира. Поради това, рекомбинантната ваксина срещу хепатит В у нас е задължителна от 1992 г. – прилага се в първия ден от раждането, на 30-ти и 180-ти ден (6,7,9,11).

Въпреки широкото използване на ваксината срещу варицела в множество европейски страни, употребата и у нас  все още не обсъждана сериозно между съсловните организации и здравните институции, а всяка седмица се регистрират над седемстотин болни българи, главно деца.

За жалост за широката публика са непознати тежките усложнения причинени от този невротропен вирус и битува мнението, че това е безобидна детска инфекция (1,4). Огромно постижение за световната практика е ваксината срещу ротавирусните гастроентерити, която снижи драстично смъртността от дехидратация в ранна детска възраст (1,4,8). У нас се внасят две рекомбинантни ваксини, които се прилагат перорално и са част от препоръчителния имунизационен календар.

* Книгописът не е публикуван с цел съкращаване обема на текста. Предоставя се от автора при поискване.

Източник:http://medicalnews.bg/2016/05/28/%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8/

Добавете коментар