Няма промяна в тенденцията да се увеличават българите, които се лекуват в чужбина. И през миналата година техният брой се увеличава, като това важи дори за пациенти, чиито разходи се поемат от НЗОК или от бюджета на здравното министерство.

477 души са се лекували в Европейския съюз по линия на здравната каса през 2015 година. През 2014 година те са били с 53 по-малко, през 2013 година – със 113 по-малко. През 2007 година хората, за които НЗОК е платила за лечение зад граница, са общо едва 9. Става дума само за планово лечение, като в огромния брой от случаите то е платено изцяло от касата. НЗОК е длъжна да плаща за лечение, което е и в нейния пакет, но не може да се осигури у нас, например при по-сложни или тежки случаи поради липса на апаратура или специалисти, припомня в. „Сега“. Основно в ЕС се пътува най-вече за онкологични заболявания, за които няма терапия у нас, за сложни хирургични и ортопедични операции, за очни операции и за химиотерапия с нови медикаменти. НЗОК обаче не поема разходи за път, престой на близки, потребителски такси. Отделно касата плаща и за спешно лечение, когато то се наложи на наши граждани в ЕС. Затова и сумата, която касата плаща за лечение в ЕС, се е увеличила почти 30 пъти от 2009 до 2014 година. През 2009 г. разходите по това перо са били 2,2 млн. лв., а през 2014 г. – над 60 млн. лв. През 2015 година, въпреки по-големия брой лекувани българи, разходът на касата е едва 30 млн. лв., но това се дължи на факта, че НЗОК спря да плаща за част от лечението и трупа дългове към чуждите клиники.

Повече са и пациентите, които заминават зад граница по линия на комисията за лечение в чужбина към здравното министерство. Там броят на кандидатствалите намалява през годините – от 279 през 2012 г. до 185 през миналата година. Това се дължи предимно на това, че пациенти, които преди са се обръщали към МЗ, вече търсят помощ от НЗОК. Министерството поема само лечение, което не може да се осъществи у нас и не е в пакета на касата – трансплантации, и до лятото на миналата година – високотехнологично лъчелечение. От юли 2015 г. обаче лечението с кибернож е вече в пакета на касата, а от тази година има договори и с български болници, които вече имат такава апаратура. Одобрените молби в МЗ през м.г. са 83, докато през 2012 г. са били 49. Отказите се дължат основно на становища на националните консултанти, предимно за костно-мозъчни трансплантации, които се смята, че могат да се правят и у нас. МЗ е платило 4.2 млн. лв. за лечение на българи в чужбина през 2015 г.

1390 деца са получили помощ от Фонда за лечение през 2015 година. От тях 414 са пътували извън страната, останалите са получили помощ тук – редки лекарства, скъпи консумативи и консултации. Вероятно обаче броят на заминаващите през касата ще нарасне тази година заради желанието на здравното министерство НЗОК да поеме лечението на децата.

Източник:https://www.actualno.com/healthy/nedoverieto-v-rodnoto-zdraveopazvane-prodyljava-da-raste-news_540034.html