Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |вторник, май 24, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Бойко Коруков: Няма как да правим европейска медицина с африкански бюджет
  • Последвайте ни:!

Проф. Бойко Коруков: Няма как да правим европейска медицина с африкански бюджет 

Проф. Бойко Коруков: Няма как да правим европейска медицина с африкански бюджет Няма как да правим европейска медицина с африкански бюджет. Нищо не се е подобрило по отношение на младите кадри. В страната има райони с по 70 000 души, в които в радиус от 10 км. има само по един анестезиолог и по един хирург. Коментарът направи пред Дарик един от най-добрите коремни хирурзи в България проф. Бойко Коруков, който в продължение на осем години ръководеше столичната болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”. В предаването „Най-добрите лекари“ проф. Коруков, който понастоящем е началник на Клиниката по хирургия в болницата, изтъкна, че някога станал директор, защото счел, че излизайки от операционната зала, ще помогне по-скоро да се завърши здравната реформа. На по-късен етап обаче стигнал до заключението, че реформа може да има само когато политическите сили седнат на една маса, загърбят пристрастията и приемат реформата като национална задача.

Истина ли е, че първото гастроентерологично отделение в Европа е всъщност в ИСУЛ?

Да, ние сме го увековечили този факт. Ако влезете във фоайето на ИСУЛ, първото, което ще видите, е клетвата на Хипократ, логото на болницата, създателите на болницата и вдясно – всички катедри, които са създадени на база ИСУЛ. Списъкът започва точно с катедрата по гастроентерология и ние се гордеем изключително много с това, че сме първи в Европа. Още повече се радваме, че в момента клиниката е едно чудесно място за работа, идеално направено, с отлични професионалисти и много съвременна техника.

Кои са най-честите операции, с които се сблъсквате в клиниката? Кои определяте като най-тежките?

В коремната патология има доста тежки операции, но хирургията на панкреаса, орган, който според немските хирурзи е враждебен към операция, както и хирургията на черния дроб, която в последните години навлиза доста широко в България – това са тежки оперативни интервенции. От една страна те изискват много отговорност и много голям професионализъм, а от друга – са много разходващи. Нали, за съжаление сме търговско дружество и трябва да преценяваме докъде можем да се разпростираме. Няма как, скъпо или евтино, някъде това трябва да се прави и тази тежка чест се пада на нас.

Работили сте в Никарагуа. Въпреки, че е било преди десетилетия, как Ви се вижда българската медицина, сравнена с медицината на страна от третия свят?

На мен не ми се ще да правим съпоставка между медицина от третия свят и нашата.

Обиждаме българската ли?

Абсолютно! Ние се стремим към европейските стандарти. Понеже споменах, че сме и търговско дружество, винаги съм казвал – как да направим европейска медицина с африкански бюджет? Няма как да стане.

Истина ли е, че хирургичната ни техника е на много високо ниво, но интересът към хирургията намалява?

Да, в последно време доста добра техника се внесе в страната. Действително, големите центрове и много от частните клиники имат всичко най-съвременно, което го има и на Запад. Същите методики и същите операции, които се правят в Европа и в света, се правят и у нас. Това е добре и не само затова, че нашите лекари са добре подготвени. По принцип коремната хирургия в много отношения е консервативна, защото промяната на оперативните методи не става през година или две. Може да има усъвършенстване, но като цяло това е консервативна област в медицината и трудно могат да се правят революционни промени. Независимо от това ако се върнем 30 години назад, когато се въвеждаше диагностичната лапароскопия, за нас това беше фантастично. Днес, само след 30 години голяма част от оперативните интервенции се извършват лапароскопски или както хората го знаят – безкръвен метод. Един Господ знае дали след 20 или 30 години хирургията няма тотално да се промени в лапароскопска. Но преди 3 десетилетия изглеждаше абсурдно да мислим, че ще можем да махнем половината черен дроб лапароскопски. И такова нещо вече правим.

При последното си гостуване при нас преди години, още като директор на болницата, изразихте опасения, че относно младите кадри вече сме стигнали до точка, на която ще берем само горчиви плодове. Днес, през погледа на 2016-а виждате ли някаква светлина в тунела?

Дано не е от идващия влак. Нищо не се е подобрило в това отношение. Младите продължават да напускат и ние изпитваме все по-голям недостиг на някои кадри. Щом ние като голяма университетска болница вече изпитваме остра нужда от някои специалисти, без които болницата не може да върви, представете си какво става в голяма част от провинцията. Аз ще разкажа следния случай – само преди няколко месеца пред мен стана катастрофа в един регион, в който в радиус от 10 км. има 70 000 души население. Има само един анестезиолог и един хирург, представяте ли си? На 100 км. по-напред – същото положение. Пълен абсурд е! В София сме спокойни, имаме предостатъчно болници, но в много региони на страната ситуацията е изключително тревожна. А кадри не се създават за ден и два.

Кога се надявате здравната реформа да проработи?

Кога ли? Ами ако ми разрешите, да кажа моето заключение от 8-годишното директорство – тогава, когато политическите сили седнат на кръглата маса и кажат – това е национална задача, загърбваме нашите пристрастия, до определено ниво работим заедно, а след това – в зависимост от политическия профил. Докато не седнем на кръглата маса, не можем да разчитаме на ефекта от реформата.

Защо някога излязохте от хирургията, за да станете директор, а по-късно се отказахте от поста, за да се върнете в хирургията?

Може би бях наивен, може би считах, че излизайки от операционната зала, въпреки че аз никога не съм я напускал, ще помогна по-скоро да завършим тази реформа. Оказа се, че проблемът е изключително сложен. И аз стигнах до това заключение, което преди малко споменах. И, докато професионализмът не влезе в тази зона, докато все още подхождаме партийно и шуробаджанашки, няма излаз от хаоса, в който е здравеопазването в момента.

След всичко, с което сте се сблъскал в системата, можете ли да кажете, че днес оставате оптимист за българското здравеопазване?

Разбира се, ще се справим, имали сме и по-трудни моменти. Нека има повече разум, по-малко емоции и мисля, че ще се справим.

Източник:http://bestdoctors.bg/article/id/1451277

Добавете коментар