Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |понеделник, май 23, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Станимир Хасърджиев: Проектът за Рамков договор 2016 е най-добрият създаван някога
  • Последвайте ни:!

Д-р Станимир Хасърджиев: Проектът за Рамков договор 2016 е най-добрият създаван някога 

Д-р Станимир Хасърджиев: Проектът за Рамков договор 2016 е най-добрият създаван някогаПредседателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Българският лекарски съюз няма да попише Националния рамков договор за тази година. Това решиха делегатите на събора на съсловната организация. Управителният съвет водеше преговорис касата до последния момент и дори успя да си издейства обещание за повече средства. Въпреки това, лекарите посочиха достатъчно основания да не подписват договора. Какво означава това за пациентите и възможно ли е да е стигне до хаос в системата? Това ще коментираме в следващите минути с председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.
Станимир Хасърджиев: Бих искал да кажа едно важно уточнение, че преговорите през последните седмици и месеци доведоха до създаването на един проект за рамков договор, който по мое мнение, а и не само по мое мнение, може би е най-добрият проект за рамков договор, създаван някога, откакто здравната каса съществува и откакто съществува договорния процес. В този проект наистина, освен увеличение на средства по много направления, например средства за извънболничната помощ, повече средства за направления, повече средства за изследвания за пациентите. Също така бяха договорени множество нови дейности, които отдавна българският пациент очаква, например клинични пътеки за продължителното лечение, за палиативните грижи – все неща, за които отдавна се борим и копнеем. Със съжаление, бих искал да кажа, че този рамков договор няма да бъде подписан, защото наистина параметрите в него, достигнатите параметри спрямо финансовите възможности, които има здравна каса, бяха наистина изключително добри, както за лекарите, така и за пациентите в България. Дали има риск, предстои да видим. Законодателят е предвидил тази възможност, в случай че не се стигне до рамков договор, правилата да бъдат създадени по предложение на надзорния съвет на здравната каса и одобрени от Министерския съвет. Надявам се, това ще бъде I моята борба, голяма част от параметрите, които бяха постигнати по време на договорния процес с лекарския съюз да залегнат във варианта на документ, който да бъде предложен на вниманието на Министерския съвет. Разбира се, рискове винаги има, тъй като когато нещата бъдат оставени в ръцете само на едната страна, е възможно не винаги да бъдат спазени всички възможни интереси. Така че, жалко е, наистина, че не се стигна до рамков договор. За мен продължават да бъдат непонятни причините, поради които не се стигна до финализирането му, защото на практика, до последния ден, до последния момент всяка точка, всеки един текст, буквално, беше изчистен и беше постигнато пълно съгласие между лекарския съюз и надзорния съвет на здравната каса. Единственото, за което не можа да се постигне споразумение е въвеждането на контролни механизми, чиято цел е да позволяват на Здравната каса да гарантира, че доколкото е възможно ще се спрат злоупотребите в системата. Така че, истината е, че това е един рамков договор много консенсусен, много добър, но на практика „препъни камъкът“ беше въвеждането на контрол от страна на НЗОК.

Водещ: Д-р Хасърджиев, подобна ситуация не е прецедент. Знаем, случвало се е и друг път да не се подпише договора. Сега, обаче, въпросът, който си задават пациентите е има ли непосредствен риск за тях и какъв би бил той?

Станимир Хасърджиев: Категорично не. Пак ще повторя, че законодателят е предвидил тази възможност. В закона са разписани такива текстове, в случай че не стигне до подписване, до рамков договор какво следва. По-скоро бих могъл да кажа, че неподписването, евентуално, би могло да доведе до определени негативи за самите лекари, за съсловието, за писането на договорите, тъй като, съгласете се, че в тази ситуация, на практика, лекарския съюз абдикира от своята отговорност, и оставя всичко в ръцете на здравната каса и в ръцете на Министерския съвет. Когато едната страна от договорния процес отсъства, на практика отговорността се прехвърля върху другата страна, така че вероятно и това е била и причината да вземат подобно решение лекарите, невъзможността, може би, да се поеме отговорност по някои от параметрите на рамковия договор, които за първи път тази година въвеждат наистина нови правила за контрол, в опит да се овладее ситуацията с източването на здравната каса, защото само ще припомня случай, който наистина е фрапиращ и вече е даден на прокуратурата. През миналата година здравната каса е заплащала за лекарство огромни суми средства, а се оказа, че това лекарство никога не е било внасяно в държавата и това лъсна по време на преговорите с фармацевтичната индустрия за договарянето на отстъпки. Това е, може би, само айсбергът на това, което се случва в системата. Поради тази причина въвеждането на контролни механизми е от изключителна важност. Така и пациентските организации, и обществената квота, държавната квота в надзорния съвет, многократно сме настоявали, че тези контролни механизми са от особено значение, особено когато в нашата система е ясно, че парите не достигат, но можем да си позволим някой да печалбарства на гърба на пациентите и на хората, които имат нужда от лечение. За първи път се залагат механизми за предварителен контрол, за текущ контрол, както и за последващ контрол – нещо, което до този момент не съществуваше и позволяваше на недоброжелателни играчи в системата да прилагат нерегламентирани практики, които ощетяват бюджета.

Водещ: Зачекнахте темата за контрола и напоследък много се коментира това, че здравните институции предложиха чекирането с пръстов отпечатък да бъде въведено, именно чрез рамковия договор, но като че ли, това все още остава неясно за хората, буди някакви притеснения. Какво, всъщност, би представлявало то?

Станимир Хасърджиев: Първо, не става въпрос за пръстов отпечатък, нека хората да не се плашат. Става въпрос за една система, която се прилага в много държави по света, включително, в големите болници във Франция. Това е пръстов идентификатор и никой не събира никъде отпечатъци. На простичък език – системата генерира изключително сложен код, който много трудно би могъл да се фалшифицира от недоброжелатели, този код се генерира чрез биометрични данни от пръста. В никакъв случай не се слага пръстов отпечатък, нито някъде се пази този пръстов отпечатък. Тази система наистина е въведена в най-модерните болници в някои държави в Европа, също така и в САЩ и набира все по-голяма популярност, тъй като тя е много трудно да бъде заобиколена и фалшифицирана. На практика, всеки български гражданин става контрольор на системата и ако той не е потвърдил, че например, дадено лекарство му е изписано и че той си е получил това лекарство, по никакъв начин здравната каса не би могла да извърши плащане. Ето, как би могла да бъде спряна, например, тази злоупотреба, която се е случвала през миналата година, и която вече е дадена на прокуратурата, в която здравната каса е плащала за лекарства на някакви несъществуващи пациенти и въобще някакви неща, които очевидно са грандиозна измама. Така че това е смисълът на въвеждането на идентификацията от една страна. От друга страна смисълът за въвеждане на подобен тип идентификация в много държави, е също така протекцията на пациентите, защото в глобален мащаб са голям проблем, например, грешките в лечебно заведение, на объркани лекарства, объркани диагнози. Спомняте си, наскоро пак имахме такъв случай с объркана диагноза, която буквално „взриви“ едно семейство. Оказа се, че самото изследване, компютърната томография е била на съвсем различен пациент, но въпреки това, това е било достатъчно на напълно здрав човек да се постави диагноза тумор в мозъка. Разбирате докато се установи грешката, на какво е било подложено това семейство. Така че всички тези неща, те са въведени и се въвеждат, разбира се, от една страна за контрол, от друга страна, обаче, за протекция на самите пациенти и за вкарване на ред в системата. Отпорът, обаче, е грандиозен. Сами разбирате, че въвеждането на такъв тип идентификация плаши много хора, които разчитат на източването на системата, защото това би направило доста по-сложни нещата. Наистина, отпорът е грандиозен и той идва от всички страни, най-вече поради страха, че ще се наруши статуквото на хора, на които им е удобна сега действащата система.

Водещ: Възможно ли е този отпор да идва и от хора от лекарските среди?

Станимир Хасърджиев: Съвсем възможно е. Аз наистина нямам обяснение, при положение, че това е наистина най-добрият проект за рамков договор с толкова много допълнителни средства, с толкова много допълнителни дейности, с огромно количество допълнителни направления за пациентите. Всичко това, очевидно, не е имало никакво значение, за да се отхвърли с лека ръка въпросният рамков договор, само защото в него се правят опити да се въведе и ред в система, и да се предотвратят злоупотребите, така че такава е ситуацията, разочароваща е, но да се надяваме, че през следващите седмици, месеци здравната каса ще се съобрази с договорките досега. Въпреки че няма да има рамков договор, аз ще настоявам много от договорените параметри да бъдат запазени в името на по-доброто на системата и на пациентите, разбира се, и на лекарите. Дай Боже, наистина максимално близо до това, което е договорено, такъв вариант да бъде предложен и гласуван от Министерския съвет.

Водещ: Една друга тема, която със сигурност вълнува пациентите е списъкът с медикаменти, които здравната каса покрива. Това обикновено става повод за спорове. Как, обаче, изглеждат нещата в настоящата ситуация? Могат ли всички, които до момента са получавали подкрепа от НЗОК, за да заплатят своите лекарства, да бъдат спокойни?

Станимир Хасърджиев: Да, могат да бъдат спокойни. Общо взето списъкът и на заболяванията, и на лекарствата, които здравната каса заплаща, се разширява. На последното заседание през миналия петък, само здравната каса и надзорния съвет гласува критериите, по които ще се отпускат лекарства за няколко заболявания. Например най-накрая новите лекарства за хепатит С, които са изключително ефективни и българските пациенти доста време ги очакваха, вече ще бъдат налични и здравната каса ще заплаща лечението на българските пациенти с тези нови лекарства. По същия начин се гласуваха и включването на множество нови заболявания, за които здравната каса да заплаща. Разбира се, покрай лекарствата винаги има напрежение, най-малкото защото те изразходват сериозен ресурс от бюджета на здравната каса. Има добра воля и настроения в надзорния съвет тази година доста по-подробно да се съсредоточим, въобще, върху провежданата лекарствена политика, върху контролът, който е важен, но също така изключително важно в момента, например, е въвеждането на принципите за рационална лекарствена употреба и въобще алгоритмите, чрез които лекарите да правят това предписване, така че има много какво да правим тепърва, и това е в интерес както на пациентите, така и на самата здравна система.
Евелин ЦАНЕВА

Източник:http://www.focus-news.net/opinion/2016/03/01/37172/d-r-stanimir-hasardzhiev-proektat-za-ramkov-dogovor-2016-e-nay-dobriyat-sazdavan-nyakoga.html

Добавете коментар