Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, април 8, 2020
Вие сте тук: Home » Новини » Създаването на болничния гигант
  • Последвайте ни:!

Създаването на болничния гигант 

Създаването на болничния гигантТурският холдинг „Аджъбадем“ преговаря да купи „Токуда“ и веригата „Сити клиник“, което ще я превърне в най-големия собственик на болници след държавата

Токуда“ е най-голямата като приходи частна болница с постъпления от почти 100 млн. лв., а „Сити клиник“ има консолидирани приходи от около 40 млн. лв.

За десет години болничният пазар в страната бавно започна да се променя – появиха се частни лечебни заведения, дори вериги. Сега секторът е на крачка от нова едра трансформация, защото е възможно чуждестранен инвеститор да купи едновременно две от най-големите болници.
Чрез звеното си в Турция „Аджъбадем“ малайзийс­ко-японската група IHH Healthcare от седмици води преговори за покупката на 100% от „Токуда болница София“ и мажоритарен дял във веригата „Сити клиник“ според източници на „Капитал“, запознати с хода на сделките.
В момента японската „Токуда болница София“ е най-голямата като приходи частна болница с постъпления от почти 100 млн. лв. и четвърта по плащания от здравната каса, а българската група „Сити клиник“ има консолидирани постъпления от около 40 млн. лв., преди година беше шеста сред частните болници със своите клиники и е на 23-о място по плащания от здравната каса (виж карето).
Сигурност за мегасделката няма, тъй като в момента текат преговори. Според източник на „Капитал“ двете покупки не са вързани – възможно е и една от тях да не се случи, но това не изключва завършване на другата. Ако обаче планът се изпълни, в страната ще се появи новият голям в сектора, който ще е с 50% повече приходи от сега най-голямата болница – пловдивската държавна „Свети Георги“. И с нов стил и методи, придобити с опита, достигнат чрез над 2 млрд. долара годишен оборот на азиатската група.

Удвоена възможност

Според източници на „Капитал“ първа е дошла опцията за покупка на „Токуда“. Още през миналата година консултанти са събрали интерес от инвеститори. България, логично, не е попаднала в радара на големи американски или западноевропейски болнични групи. „В Румъния се продаваше болница и интерес проявиха основно финансови инвеститори и вериги от типа „Аджъбадем“, които гледат към разрастване“, каза представител на компания, разглеждал „Токуда“ като актив.
Представител от турската страна потвърди пред „Капитал“, че екипите на „Аджъбадем“ са посетили „Токуда“. А според няколко други източника планът е сделка да има до края на март. От турския холдинг не отговориха на въпросите на „Капитал“, а представителят на „Аджъбадем“ за България д-р Гюрай Ходжев също отказа коментар. „Сити клиник“ също не пожелаха да дадат информация за евентуални преговори и предстояща сделка. От „Токуда“ изпратиха официален коментар, в който не се споменава нищо за водене на преговори, но не се и отрича.
Въпреки това по неофициална информация от началото на годината в клиниката тече дю дилиджънс, а представителят на японския собственик на болницата – Артър Стърн, няколко пъти гостува в София и е обявил пред лекарите от болницата, че води преговори за продажба на лечебното заведение с чужди инвеститори с опит. През миналата година Стърн опита да продаде другата инвестиция на групата – мажоритарния дял в Токуда банк, но БНБ не разреши сделката. Българската болница е единственото чуждестранно лечебно заведение на японската верига в Европа, но след заболяването на основателя й д-р Торао Токуда вероятно наследниците му са решили да излязат от инвестицията в България.
При „Сити клиник“ причината е различна. Инвеститорите в групата, научавайки за продажбата на „Токуда“ и големия кандидат, по-скоро са потърсили стратегия за бъдещето си. По-младата верига все още е във фаза инвестиции, след като през декември отвори новото си раково звено. Но навлизането на нов амбициозен играч на пазара би затруднило растежа и би намалило шанса групата да е атрактивна за друга чуждестранна група. А повечето инвеститори в „Сити клиник“ са по-скоро финансови, които, макар и необявено публично, имат за цел да изградят модерна и качествена верига, която да продадат след години на стратегически купувач. Просто удачният момент е дошъл по-рано от очакванията.

Кой купува

Собственик на „Аджъбадем“ е инвестиционният холдинг IHH Healthcare, в който най-голям акционер е малайзийският държавен фонд Khazanah Nasional, следван от японската Mitsui и американската Citigroup. Дружеството е публично и се търгува на борсите в Малайзия и Сингапур. Групата има 25 хил. служители, оперира 41 болници в 10 страни, естествено в Малайзия и Сингапур, но също и в Китай, Бруней, Виетнам, Индия и др. Истанбулската Acibadem Holdings е отговорна за услугите за района на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. Групата е основана през 1991 г. IHH е най-големият оператор на болници в Югоизточна Азия с 2.24 млрд. долара приходи през 2014 г. В Турция в структурата има 18 болници и 13 центъра по различни специалности, като освен това холдингът притежава болница в Македония.
Причините турското подразделение на холдинга да се ориентира към България са много. От една страна, представителството на клиниката е вероятно първото на турска болница в България чрез усилията на д-р Гюрай Ходжев, който дълги години е практикувал в Турция и е успял да убеди собствениците, че трябва да предложат услугите си и на български граждани. До момента турска болница не е откривала филиал в България, нито е купувала лечебни заведения. „Аджъбадем“ например имаше договор за съвместна работа с „Токуда“ отпреди над шест години и част от пациентите, които не можеха да получат лечение в България, можеха да отидат в Истанбул.
Възможно е това да е очакваната европейска експанзия на холдинга. Като цяло до момента той е известен със спонсорството си на спортни отбори, включително и български, заради специализацията на една от големите си болници в спортна медицина и в лекуването на много световни спортни звезди.
През последните 10 години Турция инвестира милиарди в обучението на своите лекари и медицински сестри, в мащабна здравна реформа и в превръщането на страната в средище за медицински туризъм. Държавата предлага на отлични ученици стипендии за обучение по медицина в най-добрите университети в Германия, Великобритания и САЩ с идеята да се върнат и да практикуват в родината си, освен това насърчава частните инвестиции във високотехнологични клиники, акредитирани по най-високите световни стандарти. В резултат на стратегията си Турция успя да преформатира сектора си и да предлага медицина на най-високо световно ниво.
На практика лечението и консултациите в Турция са най-бързата, евтина и качествена медицинска услуга в чужбина, която българските пациенти все по-често ползват. Ограниченията за чакане и плащане от здравната каса за лечение в европейски клиники и липсата на достатъчно възможности за лечение и диагностика в България, особено за болните от рак, практически водеше по-платежоспособните пациенти първо в Истанбул.
Съществува хипотеза, че обилната инвестиция, която правителството на България направи през миналата година в киберножове, лъчетерапевтична апаратура и модерни апарати за изследвания и операции на рак, е възможната причина турската верига да реши да последва пациентите си. По най-груби изчисления в Турция се лекуват около 5000 българи годишно, които плащат около 100 млн. лв. Освен това едва ли българските клиники толкова бързо ще успеят да се справят с новата апаратура, тъй като специалистите дори не в радиохирургията, а само в химиотерапията са изключително дефицитни.
Всъщност турските болници и по-конкретно „Аджъбадем“ далеч не са специализирани само в лечение на рак, а покриват абсолютно всички специалности. В случая „Токуда“ наистина има онкоотделение и първата радиохирургия в България, но преди всичко е известна многопрофилна клиника с 37 отделения. Възможността да се последват българските пациенти в онкологията вероятно предоставя „Сити клиник“ с новата си онкоболница, но и нейната стратегия е да покрива повечето заболявания въпреки първоначалния си акцент върху кардиологията.
Ако сделката стане, не е невъзможно познатата турска стратегия да бъде приложена и в купените български заведения и това да даде и тук тласък за превръщането на страната в дестинация за медицински туризъм. Заложби за това вече има и се използват в някои специалности, като например денталната медицина.

Как ще се отрази на пазара

Евентуална сделка за покупката на двете клиники ще бъде най-мащабната в здравния сектор. Японската болница, която стъпи на пазара преди повече от девет години, беше първата, единствената и най-голямата чуждестранна инвестиция в болничния сектор след промените и бързо набра скорост. До момента собствениците й не бяха решили тя да се разширява допълнително и да се превръща във верига. Така най-голямата като приходи частна болница в България – „Токуда“, всъщност е само един обект, докато конкурентите й все повече са вериги от болници, и то собственост на българи. Най-голямата от тях – „Софиямед“, има медицински заведения в Пловдив, Бургас, Пазарджик, Пещера и Велинград. „Сити клиник“ има две болници в София, една в Бургас и във Варна притежава медицински център.
Така евентуалното излизане на най-големия и единствен чужд инвеститор и замяната му с друг, придобил и още активи в сектора, наистина ще е събитие за лечебните заведения, още повече че на никого не е известна стратегията, която „Аджъбадем“ биха приложили в България.
Част от сегашния екип на „Сити клиник“ при основаването й всъщност напусна точно „Токуда болница“ и дали екипите на две от най-големите столични клиники ще се съберат, кой ще управлява предишните си колеги и дали някой ще напусне е в центъра на обсъжданията в сектора.
МБАЛ „Токуда болница София“ функционира както досега, обслужвайки български и чуждестранни пациенти. На този етап собственикът на болницата не е склонен да обсъжда бъдещите си стратегии в по-голяма степен от намеренията си за продължаващ растеж и развитие на медицинската дейност на болницата. Продължаваме да инвестираме във високотехнологично оборудване и да обслужваме нарастващ брой пациенти“, коментираха от болницата.
Според лекари от клиниката при преговорите се цели да се запази болницата в сегашния й вид, а новият собственик да продължи да я развива и да инвестира в нея.
Разбира се, основното неизвестно пред двете частни болници е как ще продължат да работят с основния платец – здравната каса. От 1 април се очаква да влезе в сила Националната здравна карта и касата да избира с кои клиники да работи и по кои клинични пътеки и с кои не. Документът предвижда орязване на легла в ключови специалности в София. Тъй като държавата е в позицията да бъде едновременно най-големият собственик на болници, да определя здравната карта и да доминира в управлението на здравната каса, от волята на правителството в крайна сметка ще зависи дали частните клиники ще продължат да се развиват успешно чрез редовните осигуровки на българите.

Източник:http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/02/26/2712996_suzdavaneto_na_bolnichniia_gigant/

Добавете коментар