Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, май 28, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Надя Полнарева: Социалният натиск върху децата и юношите се увеличава
  • Последвайте ни:!

Проф. Надя Полнарева: Социалният натиск върху децата и юношите се увеличава 

Проф. Надя Полнарева Увеличава се социалният натиск върху децата и юношите, заради което ще наблюдаваме по-чести психични проблеми при тях. За това информира Дарик един от най-добрите детски психиатри в България проф. Надя Полнарева, ръководител на Клиниката по детска психиатрия в столичната „Александровска” болница. В предаването „Най-добрите лекари” специалистът уточни, че социалният натиск е свързан както с по-големите изискванията от страна на родителите, така и с по-високата конкуренция в борбата за успеха. Според проф. Полнарева негативно отражение върху поведението на децата в наши дни несъмнено оказва и стресът, на който са подложени техните родители.

Кои са най-честите разстройства, с които се сблъсквате в Клиниката по детска психиатрия?

Целия спектър. Все пак обаче бидейки част от болнично заведение, при нас идват деца, които се нуждаят от сериозна задълбочена оценка. Тя се прави продължително, тоест това не са еднократни прегледи. Най-често това са деца на по-малка възраст, които трябва да бъдат оценени за риск от разстройство на развитието или това, което наричаме аутистичен спектър. Това е една доста съществена част от нашата работа. Другите деца са с емоционални и поведенчески проблеми. В 24-часовото ни отделение, което наричаме стационарно отделение, обикновено идват и ни търсят деца от цяла България, които имат най-често психотични разстройства, това е тежка психиатрична патология. Тези деца са в по-голяма възраст, най-често – юноши. Разнообразието е както при патологията, така и в предизвикателствата за специалистите. Ние работим с помощта на клиничните психолози, защото в детската психиатрия е изключиетло важно да има клинични психолози, да има друг тип немедицински специалисти, които обаче имат познания в областта на детското психично здраве. В този смисъл при нас не е само формално понятието мултидисциплинарен екип. В много от диагностичните и терапевтичните интервенции ние вървим заедно с други специалисти.

Можем ли да търсим общо между среса от натовареното ежедневие при родителите с разстройството у децата?

Стресът, на който са подложени съвременните хора, не мога да кажа, че се отразява директно, стига този стрес да не се превръща в насилие. Начинът, по който това дете ще бъде подпомогнато от родител, вероятно няма да бъде от това качество, когато родителят сам по себе си е подложен на стрес и има някакъв тип проблеми в психичното здраве, това е сигурно. Тоест, стресът е неблагоприятен фактор върху децата въобще, но по-специално за тези деца, които са раними или които имат някакво разстройство. Във всеки случай обаче имайте предвид, че през последните години като че ли, в съвременния свят социалният натиск върху децата и особено юношите е по-голям. И в този смисъл ще наблюдаваме по-често някои състояния, които са свързани с психосоциалното функциониране на децата и юношите. Именно поради този социален натиск, свързан с родители, с изисквания, със все по-дълго продължаващо юношество в съвременния свят, все по-голяма конкуренция и все по-голям натиск за успех.

Преди седмици споменахте, че родителите са по-загрижени и по-често търсят специалисти за разстройства у техните деца или за съмнение за такива. Как го обяснявате?

Аз смятам, че сме свидетели на някои специфични особености на новите генерации, които отглеждат деца. Някои от тях са позитивни, а други – не чак толкова. Във всеки случай обаче сме свидетели, че съвременните родители, особено от големите градове, са доста склонни твърде рано, дори когато не са стимулирани от общопрактикуващия лекар, да ни търсят за съвети или за някакво мнение.

Как се промени детската психиатрия през годините?

Тя се променя в този смисъл, че все повече се диференцира от психиатрията за възрастни. Тя е отделна специалност от над 10 години. Това дава възможност студенти по медицина, които са избрали този път, по-бързо да станат детски психиатри. Тоест, много ясна е диференциацията на психиатрията и на детската психиатрия, но все пак е много важно ние да останем свързани с психиатрията за възрастни, доколкото е очевидно, че повечето от тежката психиатрична патология има своето начало от детството. В този смисъл детската психиатрия не само лекува психични разстройства на деца и юноши, но тя има огромна превенционна роля.

Оставате ли оптимист за българското здравеопазване?

Аз смятам, че независимо от всички горчивини, особено в специалности, които са изцяло в публичния сектор, защото няма да видите детска психиатрия, която е извън публичното здраве, но смятам, че лека-полека нещата ще дойдат на своето място.

Източник:http://bestdoctors.bg/article/id/1451238

Добавете коментар