За втори път ГЕРБ се опитват да затворят малки болници, които са единственият шанс за медицинска помощ на над 2 млн. души, казва народният представител от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ
ЕМИЛ РАЙНОВ е роден на 12 октомври 1961 г. в Драгодан, Кюстендилска област. Възпитаник е на Медицинската академия в София. Има две специалности – вътрешни болести и авиационна медицина, а през 2002 г. придобива магистърска степен по здравен мениджмънт. Работил е в Отделение за медицинска и психологическа експертиза във въздушния транспорт към Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІІ“ в София, бил е експерт-интернист към Комисията за авиационно медицинско осигуряване и др. Бил е здравен експерт към ПГ на „Коалиция за България“ и депутат в 42-то НС. На 19 август 2005 г. е назначен за зам.-министър на здравеопазването. Народен представител от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ в 43-то НС. Семеен, с две дъщери.
„Вотът е последно напомняне към управляващите да коригират човеконенавистната политика, която провеждат“
– Д-р Райнов, по време на дебатите за вота на недоверие стана ясно, че здравният министър Петър Москов е сам. Какви са изводите от дебатите?
– Мотивите за вота на недоверие са публично достояние. Вотът на недоверие е за цялостната политика на правителството в областта на здравеопазването, за резултатите от тази политика през изминалата година и четири месеца. Резултатът е тотален хаос. Хората не знаят вече как ще се лекуват, къде ще се лекуват, по какъв начин ще се лекуват.
– А лекарите знаят ли?
– Самите лекари не знаят. Понеже днес (17 февруари – б.р.) бяхме обвинени, че видите ли, голяма част от тези неща не са се случили заради нас, но ще се случат от 1 април, едва ли не ние да изчакаме 1 април да избухне бомбата и след това да реагираме.
Предпочетохме за последен път да предупредим хората за това, което ги чака. Вотът е последно напомняне към управляващите да коригират човеконенавистната политика, която провеждат в момента. Тази политика е насочена срещу българските граждани. Тя ограничава достъпа им до здравни услуги. Тази политика може да се сравни и с по-тежки думи от сорта на геноцид. Не може колкото пъти ГЕРБ идват на власт, толкова пъти да се затварят болници, да се съсипва здравеопазването.
– 19 болници бяха затворени при кабинета „Борисов-1″…
– Същото се прави и сега. Вади се поредната здравна карта, поредните нива на компетентност или условия, на които трябва да отговарят болниците, за да сключат договор, и резултатът от това е, че най-потърпевши са малките общински болници. Онези 60 малки общински болници, които словом и цифром харчат 70 млн. лв. от бюджета на касата. Да, само че тези малки болници осигуряват достъпа на над 2 млн. български граждани до медицински услуги. Разбира се, никой не очаква в тези болници да се прави висш пилотаж в медицината и здравеопазването. Но в края на краищата те са едничкият достъп на хората до здравеопазване. В момента в резултат на цялата тази политика се случва това, което се случи и по време на първия кабинет на ГЕРБ, когато се закриха маса малки болници. Емблематична стана болницата в Девин, която после трябваше да се възстановява. Сега е същото. Нали когато се прави реформа, азбучната истина е, че това трябва да доведе до нещо по-добро за участниците в дадена система? Тоест за лекарите и за пациентите.
– Поне вие, депутатите, не получихте ли някакъв анализ, някакви прогнози и очаквания какво ще се спести на обществения фонд от промените, какви ще са ползите за пациентите?
– Ама какъв анализ? Такъв анализ не е имало още когато се гласуваха тези закони. Всъщност когато се гласуваше разделянето на пакетите медицински услуги, Законът за здравното осигуряване. Такъв анализ нямаше, когато се гласуваха промените и в Закона за лечебните заведения. Между другото, и двата закона са дадени на Конституционния съд. Такъв анализ няма и сега.
– Какво ще спести касата от разделянето на пакетите, след като рано или късно НЗОК ще плати и за дейностите в допълнителния пакет?
– И вторият пакет се плаща от касата. Какво, освен напрежението?! Напрежението хората да чакат, да чакат и ако не искат да чакат, да минат по втория вариант – да плащат отново от отънелия си джоб. Това се случва.
Омръзна ми да повтарям, но пак ще кажа: всичко това става при два пъти повече пари спрямо 2009 г. А хората, освен достъп до здравеопазване, искат и нещо простичко – някой да им обясни как се изразходват и дали ефективно се изразходват техните пари от здравни осигуровки.
– Получавали ли сте такава информация като народни представители?
– Не може от едната страна да се твърди колко лоши болници има, как болниците източват, а за година и 4 месеца този екип на МЗ не го видях да излезе да каже тази болница хванахме, наказахме я, прекратихме договора.
– Хвалят се с една болница…
– На която нарушението е от 2008 г. Дотук само хипотези колко са лоши болниците, колко са много, а същевременно обществото знае колко много разрешения на нови болници се издадоха от същия този министър – 76 за 66 болници.
Когато се твърди, че имало нарушения, има нарушения, но в момента не могат да обяснят примерно прословутия пример с касата. Публична тайна е, че касата е платила над 800 хил. лв. за медикамент, за който фирмата вносител казва, че такъв медикамент не е внасян у нас. И фирмата се знае коя е, и медикаментът се знае, но касата не отговаря. Министърът се прави на ощипан и това не го интересува.
Министърът се занимава с поредните системи с поредните четци – м.г. четци на личните карти, т.г. четци на пръстите, догодина вероятно на личните карти с новия чип, който ще има. А реален резултат, реален контрол няма.
Да отиде този министър да види, че в половината от болниците, на които е разписал нови разрешения, работят лекари мъртви души, стоят само дипломите им, а колегите са в чужбина. Да отиде да провери!
– Смятате ли, че ще се случат нещата в Спешната помощ? Остават по-малко от шест месеца.
– Спешната помощ ли? Нали уж м.г. се заделиха средства за Спешната помощ – 165 млн. лв. Спомням си преди местните избори, когато екипът на министъра, заместниците му обикаляха села и паланки, срещаха се с кметовете да търсят нови места за спешни центрове. Сега се оказа, че министерството през януари пуснало обществена поръчка за фирма, която да направи анализ и проект на системата за Спешна помощ.
– Това не трябваше ли да е готово преди това?
– Не трябваше ли? Или пак поредните поръчки, в които някой хвърля едни пари? Но това са нашите пари. Ако се задълбочим и в този проблем, отново ще стане ясно колко е голям хаосът в системата. Този министър обаче е сам, той не е подкрепен от никого. Това стана ясно по време на дебатите. Дори колегите от ГЕРБ излязоха с аргументи, които са същите като нашите. Всъщност те бяха и максимално откровени и казаха: заставаме зад министър Москов, защото министър-председателят е зад него! Точка! Те не подкрепят нито неговата политика, нищо от това, което прави. В момента, в който министър-председателят застане зад нещо друго или някой друг, тогава искам да задам въпроса какво ще се случи с министър Москов. Той доразби и последното работещо нещо в тази система.
– Кое беше то?
– Сещам се нещо – някои ще кажат, че е дребнаво, че е елементарно, но не е. Имахме най-уникалното нещо, с което се гордеехме в света – онкорегистър. Той е създаден сред първите в Европа, нещо уникално, което работеше перфектно. На министъра не му трепна окото да посегне и на Националния раков регистър, който се мести под шапката на Националния център по обществено здраве и анализи без знанието на онколозите, които отговарят за него. Това се прави еднолично от министъра под претекст, че е част от процеса по централизиране и модернизиране на системите за мониторинг на здравеопазването в България. Примерът ми може да прозвучи на някои елементарно, но той показва разрушителната енергия на този човек. И когато народен представител от ГЕРБ каза: „Абе оставете го човека, той поне има енергия!“, бих казал, че когато тази енергия е защитена с некомпетентност, дава трагични резултати.
Тази система след експеримента „Москов“ не може да остане в това състояние. Притеснявам се, че ще трябва да търсим нов вариант.
– Какъв би бил този вариант? В никакъв случай няма да са клинични пътеки, търговски дружества.
– Не, не, не! Москов досъсипа системата. Москов, въпреки че се напъва да се прави на реформатор, ще остане в историята като ликвидатор на тази здравна система.
Източник: http://duma.bg/node/118378