В болниците има излишък от 3000 легла | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |вторник, май 17, 2022
Вие сте тук: Home » Новини » В болниците има излишък от 3000 легла
  • Последвайте ни:!

В болниците има излишък от 3000 легла 

В болниците има излишък от 3000 леглаЩе ги използват за продължително лечение след инфаркт, инсулт и тежки операции

За огромен недостиг на педиатри и медицински сестри сочи докладът, с който се предлага въвеждането на задължителна Национална здравна карта. Тя беше публикувана миналата седмица на сайта на Министерството на здравеопазването и вече е подложена на обществено обсъждане.

Необходимите лекари в доболничната помощ са над 11 000. Не достигат 437 специалисти, основно педиатри. Най-голям недостиг има на медицински сестри. Сега те са между 50 и 70 на 100 000 души население, но трябва да се увеличат до 150 на 100 000. Нужният брой медицински сестри в извънболничната помощ според здравната карта е 10 805, а според статистиката в момента те са наполовина – 5320 за цялата страна.

Дори в София, където има пренасищане с медицински персонал, има недостиг на близо 550 медицински сестри.

Масово в страната не достигат също акушерки (над 900), фелдшери (над 800), клинични лаборанти (730), рехабилитатори (600) и рентгенолози (340). Решаването на проблема е свързано с цялостна образователна стратегия до 2020 г.

Според зам.-министъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков негативната тенденция на недостиг на специалисти и медицински сестри в доболничната помощ може да се обърне. Това ще стане още тази година. Лостът е влагането на повече пари в извънболничната помощ чрез Националния рамков договор-2016, който ще се сключи между Българския лекарски съюз и Здравната каса. Около

40 млн. лв. ще бъдат извадени от резерва на Касата

и с тях ще се увеличат парите за извънболнична помощ за 2016 г.

От своя страна, министър Петър Москов обясни на джипитата, че Здравната карта няма да орязва практиките им, защото семейните лекари са с 437 по-малко. Във всички области на страната, включително и в големите градове, като София, Пловдив, Варна и Бургас има недостиг на общопрактикуващи лекари.

По думите на министъра в момента извънболничната помощ е катастрофирала, защото има недостиг във всички региони. Д-р Москов отхвърли твърденията на представители на Сдружението на общопрактикуващите лекари, че данните в картата за броя на джипитата са неверни. Той заяви, че при съставянето й е използвана информация колко лекари имат договор с НЗОК.

Д-р Шарков пък обясни, че Националната здравна картата показва

тежка диспропорция в болничната помощ

Има региони с недостиг на медицинска помощ, а в други – пренасищане с дейности. “Това ясно показва ниска използваемост на легла в някои болници, което доказва, че се поддържат неефективни структури. Това, което трябва да направим и което правим през картата в тази насока, е да преструктурираме тези неефективни структури за активно лечение в структури за продължаващо лечение”, заяви д-р Шарков.

Над 3000 легла за активно лечение са излишни, показва здравната карта. България има необходимост от 35 316 болнични легла за активно лечение, в момента те са 38 334. Няма нужда тези легла да бъдат закривани. Те ще станат легла за продължително лечение, тъй като наличните са седем пъти по-малко от нужните.

В момента леглата за продължително лечение са едва 1,8% от общия брой. Планира се те да бъдат около 13%. Според д-р Шарков не е нормално пациенти с инсулт или инфаркт да биват изписвани от болницата на третия, петия или седмия ден от тяхното лечение. Ето защо Министерството на здравеопазването е предвидило за такива пациенти три нови клинични пътеки за продължително лечение и рехабилитация. Става въпрос за лечение на инсулти, инфаркти и след коремни и ортопедични операции.

Най-голям е излишъкът

от активни легла в хирургията. В момента са 10 561, а проектът предвижда да бъдат 8665.
Съществува нужда от разкриването на легла в някои специалности. Например педиатричните легла в момента са 4435, а има нужда от 4577.
При определянето на необходимия брой легла в болниците са гледани средните стойности за Европа. Там той е 4 на 1000 души. При нас обаче е 4,9 на 1000.

В Националната здравна карта броят на активни легла по области е съобразен с миграцията на пациенти от едни области в други. Затова не се очаква проблем с достъпа на пациентите до медицинска помощ в различните региони заради закриването или преструктурирането на легла.

София, Пловдив и Пазарджик имат най-голям излишък на легла за активно болнично лечение. В столицата има 1089 легла повече. Общият им брой е 9473, а според здравната карта София има потребност само от 8384. В ортопедията и травматологията излишните легла са 213. При хирургията тази цифра е 153, при гастроентерологията – 141, а при урологията – 122. В същото време проектът отчита и необходимостта от разкриването на 96 нови легла за активно лечение в педиатрията. Нужда от повече легла има и при специалностите вътрешни болести – 46, и пневмология – 67.

Според проекта само в осем от 28-те области на страната няма излишък на легла за активно лечение: Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Добрич, Видин, Шумен и Ямбол.

Министърът на здравеопазването д-р Москов твърди, че целта на здравната карта не е да определи кой и защо трябва да бъде договорен партньор на НЗОК. Той заяви, че тя няма финансови функции, а трябва да определи какви са потребностите на населението от медицинска помощ в различните региони. По думите му няма логика заради здравната карта да бъдат закривани частни болници. Частната болница ще сключи договор с НЗОК, ако покрива необходимите критерии, а някое друго лечебно заведение, с друг вид собственост, което не отговаря на критериите, може да не сключи договор.

Държавата ще се опита да стимулира разкриването на държавни болници в регионите, където има липса. Министерството подготвя план за създаването на такива структури, но това няма да стане бързо.

Националната здравна карта е изработена от експертите на МЗ и на Българския лекарски съюз. Проектът е приет без забележки от Сдружението на областните болници и от университетските здравни заведения, от участващите в Партньорство за здраве съсловни организации и от Висшия медицински съвет. Здравната карта може да бъде променяна в следващия един месец.

Мара КАЛЧЕВА

Източник:http://www.blitz.bg/article/44009

Добавете коментар