Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |четвъртък, май 26, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Галинка Петрова: Лекарският съюз иска повече пари за джипита и изследвания
  • Последвайте ни:!

Д-р Галинка Петрова: Лекарският съюз иска повече пари за джипита и изследвания 

Д-р Галинка Петрова: Лекарският съюз иска повече пари за джипита и изследванияНЗОК предлага за 2016 г. с 10 млн. лв. по-малко за тези дейности

Преговорите за Националния рамков договор между Българския лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) вървят към приключване. Вече е ясно колко пари ще има през 2016 г. за здравеопазване – 3 милиарда 125 милиона 868 хиляди лева. БЛС предлага преразпределение и увеличение на разходите, като обяснява откъде ще дойдат тези пари.

За първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) Касата предлага 180 017 000 лв. при отчетени през 2015 г. 185 441 859 лв. БЛС предлага 200 475 550 лв., което означава увеличение с 20 млн. лв. За специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) са предвидени 201 542 000 лв. при платени 204 213 188 лв. за миналата година. БЛС предлага 220 550 635 лв., което е с 20 млн. лв. повече. За медико-диагностична дейност (МДД) Касата отпуска 70 441 000 лв. при отчетени 72 387 396 лв. за 2015 г. БЛС иска 91 281 505 лв., т.е. увеличение с 22 млн. лв. В болничната помощ (БМП) предлагат 1 343 322 000 лв. при отчетени м.г. 1 522 949 898 лв., а БЛС иска 1 543 512 804 лв. – с 200 млн. лв. повече.

Лекарският съюз смята, че има пари за исканото увеличение от 262 млн. лв. То може да дойде първо от резерва в бюджета на НЗОК за 2016 г., който е 316 млн. лв. Предвижда се с промяната на Закона за здравното осигуряване да постъпят 32 млн. лв. допълнително от здравните вноски. Третият източник са надсъбраните суми за здравно осигуряване в края на 2015 г. Тогава изтече срокът за възстановяване на прекъснати права с плащане на дължимите вноски за 3 години назад и хората побързаха да се възползват. Защото вече ще трябва да плащат вноските си за 5 години назад. От БЛС са изчислили, че след преразпределението на бюджета на Здравната каса в резерва й ще останат минимум 100 млн. лв.

Заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Галинка Петрова обясни защо е наложително увеличението на бюджета на НЗОК за доболничната помощ.

– Д-р Петрова, защо НЗОК предлага по-малко пари за доболничната помощ, отколкото са отчетени през миналата година?
– Предложеният от Здравната каса бюджет за извънболничната помощ показва, че я подценява, че не е направен анализ на реалните й потребности. Парите се разпределят според мен субективно. Бюджетът, който предлагат, е общо с 10 млн. лв. по-малък от този за първична медицинска помощ и за специализирана медицинска помощ през миналата година. Всички знаем, а изглежда, че само Надзорният съвет на Касата не знае, че когато пациентът отиде при общопрактикуващия лекар или при специалист в извънболничната помощ и трябва да му се направят лабораторни и образни изследвания, често пъти чува от колегите: “Съжалявам, елате през следващото тримесечие. Иначе трябва сами да си заплатите тези изследвания”.

Точно това е причината да искаме да се даде приоритет на извънболничната помощ. Не забравяйте, че през август миналата година 4,5 млн. лв. бяха взети от предвидените за медико-диагностична дейност. На всичкото отгоре колегите бяха глобявани след това, че са дали повече направления. Реално колегите не разполагаха с направления и не можеха да назначават изследвания. Резултатът от всичко това е, че през декември 2015 г. лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ бяха празни. Аз съм управител на такова лечебно заведение. Често ми се случва да идват при мен в ДКЦ пациенти с направление за преглед при специалист, след като вече им е извършен прегледът, и да искат да им върна потребителската такса и направлението, защото колегата няма възможност да им назначи необходимото изследване. Те щели да си търсят из града специалист, който не е свършил изследванията.

– Какво ще се случи, ако продължи това орязване на бюджета за извънболничната помощ?
– Извънболничната помощ е

основата на здравеопазването

Ако тук дейността е недофинансирана, ако се ограничава, това неизбежно води до изкривяване на системата и е предпоставка за лоши практики. Ще се случва това, за което всички сте чували: пациентът да влиза в болница само за да му се направи изследване, а същевременно ще му се отчете цяла клинична пътека. Разберете – никой от нас, лекарите, не иска да прави това. Но пациентът има проблем и в името на това да го диагностицираме навреме се случва и ненужната хоспитализация. Хайде да премахнем предпоставките да се случват тези лоши практики.

– Ще реши ли проблемите на извънболничната помощ увеличението на бюджета, което БЛС предлага?
– В голяма степен. Първо ще се повиши качеството на извънболничната помощ и тя ще стане много по-достъпна за пациентите. От своя страна това ще доведе до премахване на ненужното натоварване на скъпоструващата болнична помощ. Ще спрат свръххоспитализациите, които се случват в последните години.

Ако се увеличи броят на медико-диагностичните изследвания и на специализираните медицински дейности, навреме ще се откриват заболяванията на пациентите и навреме ще започнем да ги лекуваме.

– За какви конкретни стъпки говорите?
– За да постигнем качеството и да стимулираме приоритетите в здравеопазването, искаме да се увеличат цените на някои медицински дейности. Това са профилактичните прегледи, диспансерното наблюдение, майчиното и детското здравеопазване.

Увеличението с 1 лев до 1,50 лв.

на профилактичните прегледи не е драстично. За имунизацията и реимунизацията на децата искаме да се заплаща на личните лекари вместо 4,50 лв. – 5 лв. Така и лекарят ще има мотивация да прави имунизациите. Искаме също увеличението за преглед на бременна да стане от 7 на 8 лв. Само в профилактичните прегледи за хора над 18 г. искаме увеличение от 2 лв., защото в пакета има много дейности. Искаме да стимулираме джипитата не за големи практики с много пациенти, а за реално извършени дейности.

В този порядък от 1 – 2 лв. са и увеличенията, които сме поискали за дейностите на лекарите-специалисти. Трябва да се премахне парадоксът диспансерен преглед при специалист в доболничната помощ да струва 9,50 лв., а при общопрактикуващия лекар да е 11 лв.

Искаме увеличение и за медицинска експертиза – от 5,50 на 7,50 лв. Защо? В момента лечебните заведения имат лекарски консултативни комисии (ЛКК), но голяма част от тях не работят по Здравна каса. Защото специалистът получава от Касата за експертния си преглед от 70 стотинки до 1 лев. Ако не мотивираме специалистите от ЛКК да сключват договори със Здравната каса, ще изпаднем в другата ситуация – пациентът ще има право на безплатна експертиза, но няма да намери къде да отиде.

Мара КАЛЧЕВА

Източник:http://www.blitz.bg/article/43947

Добавете коментар