Разговорите с болния за пари и за кръводаряване ни пречат да се съсредоточим върху истинската ни работа като лекари | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |понеделник, ноември 18, 2019
Вие сте тук: Home » Инициативи и мероприятия » Разговорите с болния за пари и за кръводаряване ни пречат да се съсредоточим върху истинската ни работа като лекари
  • Последвайте ни:!

Разговорите с болния за пари и за кръводаряване ни пречат да се съсредоточим върху истинската ни работа като лекари 

 Разговорите с болния за пари и за кръводаряване ни пречат да се съсредоточим върху истинската ни работа като лекариД-р Бисер Бончев е ръководител на отделение по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед”

Д-р Бончев, от вашия немалък опит като ортопед травматолог Ви моля да ни кажете стана ли българинът по-внимателен през зимните дни или поледиците все така често са причина за травматизъм?

През последните години тенденцията към застаряване на населението е все по-осезателна и това се отразява много видимо върху инцидентите с фрактури, в това число и през зимния сезон. Все по-често все по-възрастни хора постъпват за лечение, най-често на счупени крайници. Когато започвах кариерата си като ортопед преди 22-23 години, казвахме, че един човек на 73-74 години е възрастен. Сега понятията се промениха – за възрастни се смятат хората над 80 г., при това казваме, че те са сравнително възрастни. Класификацията се промени, вече има млади възрастни и стари възрастни. При мен идват повече хора с битови травми, имали сме пациенти на 75, на 80 и дори над 90 години.

Кои са най-честите причини за травматизъм при тях?

Най-често това са счупванията на долния крайник, предимно на тазобедрената става, малко под нея и на глезени. По-редки са фрактурите на горен крайник, на раменете. За зимния сезон най-характерни за жените са глезенните травми, фрактурите на лъчевата кост, счупванията на лакътната става също. Само ще добавя, че много често тези травми са и от битов характер – възрастните хора могат да паднат лесно и да счупят нещо в коридора, в кухнята, в банята. Това се случва много често и не е необичайно.

Имате ли трудности при лечението поради факта, че медицинските консумативи не се заплащат от НЗОК? Какво би могло да се препоръча в това отношение, за да се избегнат остарелите методи с гипсиране?

Да, това пречи изключително много на нашата всекидневна работа. Страшно много, бих казал. За съжаление, половината от времето ми за общуване с новоприет пациент отива за обсъждане на този въпрос. И разговорът е много труден, уверявам ви. Говорим за пари – пари за консумативи и за кръводаряване, за кръв. Това са двете точки, които не ни позволяват да се съсредоточим върху медицинската част, върху лечението. И това е нещо, което за съжаление е останало само в България – болният да си плаща сам консумативите. И тук има едно поредно недоразумение. Касата заплаща само част от сумата за ендопротези на тазобедрени и колянни стави. Във всички случаи, когато става въпрос за коленни стави операцията е планова, същото се отнася и поне за 50% от случаите с протезиране на тазобедрени стави. Това са все пак хора, при които нещата могат да се отложат в рамките на 2-3 месеца, през които болният и семейството му да съберат пари. Когато обаче случаят е спешен и травмата трябва да се оперира става много по-сложно. Много често това са хора, които нямат близки, или пък са попаднали при нас в тежко състояние, което не им позволява да преценяват и да комуникират дори. Създава се напрежение, много е трудно да се работи по този начин. Това е главната причина да се създава напрежение между травматолога и пациента.

Имате ли идея как може да бъде постигната промяна в тази насока?

Аз не искам да се меся в работата и в сметките на Министерството и на Касата, но мисля, че трябва да се намери друго решение. В никакъв случай не искам да противопоставям отделни групи пациенти, мисля обаче, че се дават твърде много пари за лекарства, а се пренебрегват медицинските изделия и консумативи. Не мога да се ангажирам с конкретна цифра, но смятам, че се изразходват десетки пъти по-малко средства за цялата страна, за всички болни, ако се вземе решение тези болни да получат качествени импланти, заплатени от Касата. Това също е важно – качеството. Има и друг проблем – ние тук в големите градове се опитваме да работим с импланти с доказано качество, от реномирани фирми, които са на световния пазар от дълги години. Но на някои места, в стремежа да се свалят цени, за да могат да се привлекат повече пациенти, се предлагат нискокачествени импланти с неясен произход. А в тези случаи се получават реакции от страна на организма, рискът от усложнения е много висок.

Работите в екип с едни от най-изявените български ортопеди, търсят ви пациенти, които имат специфични проблеми от различни области на хирургията на опорно-двигателния апарат. Означава ли това, че търсите един модел на многопосочно развитие?

Да, в нашия екип имаме добър опит в целия аспект на травмата, имаме и съответната профилировка, защото това е едно необятно поле и всеки от нас се изявява в различна област на ортопедията и травматологията. Проф. Любен Стоков се е посветил на гръбначната хирургия и на костните тумори. Доц. Маргарита Кътева развива хирургия на ръката, неврологични увреди при малки деца като акушерски парализи. Аз самият работя много ендопротезиране – колянни, тазобедрени, раменни стави, ревизионно протезиране също. Отделно от нас в болницата активно работи и Клиниката по артроскопска хирургия, ръководена от доц. Антони Георгиев.

Едно от намеренията ни в бъдеще е да развиваме детската ортопедия и травматология. Мога да направя сравнението с времето преди 4 години, когато се откриваше болницата и поставяхме началото на клиниката. Сега по оценката на повечето колеги сме едни от най-добрите в столицата. Не можем да се сравняваме с огромния обем на дейност на големите университетски болници, но качеството ни е на ниво и това е най-важното.

Само преди дни съобщихте за успешна операция на голям тумор със запазване на крака. Кое беше специфичното в този случай?

Особеното в този случай е, че туморът беше голям и засягаше нерви на долния крайник, беше разположен в близост до съдово- нервния сплит, а това определено създаваше голям риск от увреда на околните тъкани. Навсякъде бяха предлагали на пациента ампутация, а той не желаеше това. Екипът на проф. Стоков прие предизвикателство и осъществи интервенцията като успя да спаси крака му. Разбира се, на втори етап може би ще се наложат някакви реконструкции, така че крайникът в максимална степен да възстанови функцията си, но най-същественото е, че беше съхранен. За идната седмица също имаме планирана подобна операция – огромен тумор, на болния в две големи болници е предложена ампутация. Ще подходим по същия начин, както при първия случай, вярвам, че и този път ще успеем.

Ще развивате ли приоритетно и онкоортопедията – една област, в имаме добри традиции, но малко специалисти?

У нас има един голям център по онкоортопедия в болницата в Горна баня. Малко, наистина са колегите, които работят в тази област, защото тя е трудна, тежка, неблагодарна. Не обичам големите думи, но мисля, че при нас работим успешно в тази посока. Самото идване на проф. Стоков даде импулс за развитие на хирургията на костните тумори. Винаги е хубаво да има опора в лицето на един голям специалист, определено при нас това се случи. Без да се повтарям, ще кажа, че съм изключително доволен от начина, по който се разви нашето здравно заведение за четирите години от откриването си до днес.

И накрая искам да ви помоля да кажете няколко думи за квалификацията на останалите медицински и немедицински специалисти в отделението ви?

Изключително много държа на екипността. Затова при нас е правило да обръщаме внимание на квалификацията и обучението на нашите помощни кадри. Като се започне от медицинските сестри – знаете ли колко важно е те да познават добре инструментариума, с който оперираме? Убедено мога да кажа, че правим необходимото операционните ни сестри да са наясно в детайли с използваните комплекти на всички фирми, а понякога тези набори инструменти са много различни и е нужно наистина усилие, за да се познават добре. Отделяме време и усилия и за добра подготовка на санитарите, за нас това също е част от стремежа към качество на медицинската услуга. Като финал ще допълня и това, че пациентите ни могат да разчитат на компетентна помощ и добро отношение и от страна на рехабилитаторите и кинезитерапевтите, защото колегите ни от Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина също са квалифицирани и за тяхното професионално ниво се полагат много грижи.

Източник:http://www.zdrave.net/news/mnenia-komentari-212/razgovorite-bolnia-pari-kravodaryavane-63203

Добавете коментар