Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, май 20, 2022
Вие сте тук: Home » Новини » И тази година пари за профилактика има само за половината здравноосигурени
  • Последвайте ни:!

И тази година пари за профилактика има само за половината здравноосигурени 

Удовлетвореността на пациентите ясна към юни„583 лекарства се очаква да бъдат засегнати от новия начин, по който здравната каса трябва да поема частично платените от нея препарати, обяви пред БНР зам. здравният министър Бойко Пенков. Според наредба на министерството НЗОК вече ще плаща само медикаменти, при които доплащането за пациента е не повече от 60% от цената на най-ниския препарат в дадена лекарствена група“, четем днес в „Сега“.

„40% от тези лекарства касаят кардиологични заболявания, но почти всички лекарства не са сами в група и имат алтернатива, допълни Пенков. (…)

Влизането в сила на новите правила беше отложено поне до края на февруари. По наредбата все още работи работна група, а основната й цел е да създаде указание от страна на МЗ как да се прилагат текстовете, за да няма някакво двояко тълкуване, обясни вчера Пенков. Засега се очаква т.нар. ценови коридор – кои лекарства отговарят на изискването да не надвишават определена цена, да е известен само на аптеките, но не и на лекарите, т.е. да се дават и неофициални отстъпки, без те да са описани в списъка на НЗОК. Това може да доведе до сериозни обърквания при изписването на медикаменти и връщане на пациенти за нови рецепти“, пише изданието.

„Новинар“ избира друг акцент от интервюто. „Областните здравни карти вече са готови. Това заяви пред БНР зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. По думите му в момента националната комисия работи и по регионалните здравни карти.

Целта на националната карта е да регулира здравните потребности по региони. По думите на Пенков на няколко места има повече хирургични легла. Това са Пазарджик, Пловдив и Варна“, пише вестникът.

„Средно на един здравноосигурен през 2014 и 2015 г. годишно се отпускат за остри състояния по 0,7 броя направления. Тоест годишно получаваме средно по 70 направления за 100 здравноосигурени за всички видове специалисти -гастроентеролог, пулмолог, УНГ, невролог, офталмолог и др. При хроничния недостиг на направления се принуждаваме да отидем на „вариант Б“, т.е. хоспитализация на пациента. Тогава вместо касата да даде 20 лв. за едно направление за специалист, плаща стотици, а понякога и хиляди левове за лечение и диагностика по съответната клинична пътека. Вместо да се даде евтина, достъпна, бърза и ефикасна доболнична помощ, се дава скъпа и често неефективна болнична помощ.“ Това казва в интервю за „Дума“ общопрактикуващият лекар д-р Георги Миндов.

Той отбелязва още, че за тази година средствата за профилактика са за под 50% от профилактичните прегледи. Същото е положението и по отношение на медико-диагностичната дейност, става ясно от думите му.

„Ние сме скачени съдове с извънболничната специализирана и с болничната помощ. Бюджетът на първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) от години не е увеличаван. През м.г. дружеството ни имаше среща с представители на Световната банка. Препоръката им бе през 2020 г. бюджетът за доболнична помощ да стане 12% от консолидирания бюджет на НЗОК. В момента той е 5,9%, което означава, че годишно ръстът трябва да е 1-1,5%. Затова за т.г. искахме около 30 млн. ръст на бюджета ни, но не го получихме, при положение че 70-80% от тежестта и работата в системата са върху нас. Напротив, дори сега е възможно намаляване на бюджета ни. Очакваме да бъдат увеличени в пъти глобите и санкциите, да бъдат намалени част от диспансерните прегледи – например за хипертониците досега се плащаха 4 прегледа годишно, сега – ще се заплащат само по два“, коментира още д-р Миндов.

По думите му, по отношение на направленията голям проблем са ТЕЛК-овете, както и предхоспитализационните изследвания, назначавани на пациента преди планов прием в болница, които са включени в цената на съответната клинична пътека и приемащата болница получава заплащане за тях по пътеката от НЗОК. „Именно там „изтичат“ голяма част от направленията за консултации и изследвания, при някои случаи дори над 1/3, и не достигат за профилактични прегледи, остри състояния и диспансерно наблюдение. Цялата дейност по подготовката за освидетелстване и постъпване в болница „глътва“ направления за по 5 до 10 специалиста. Например идва човек, за чието освидетелстване се изискват 3 направления, това са направленията му за 5 години напред и така личният лекар лишава петима от листата си от направления заради един с ТЕЛК. Не хората са виновни, а системата, която ни принуждава да правим такова разхищение. Според мен решението е държавата или МТСП да отдели по някакъв начин тази дейност и да поеме финансов ангажимента за нея, а не НЗОК“, казва лекарят.

Източник: http://zdrave.net

Добавете коментар