Здравната каса е свила плащанията към топ 30-те болници с 1/3 | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, май 18, 2022
Вие сте тук: Home » Проучвания и статистика » Здравната каса е свила плащанията към топ 30-те болници с 1/3
  • Последвайте ни:!

Здравната каса е свила плащанията към топ 30-те болници с 1/3 

Здравната каса е свила плащанията към топ 30-те болници с 1/3Недостигът, който се появи заради наложения от здравното министерство лимит е поет или от пациентите, или е натрупан нов дълг

Зад ведрия анонс на здравно министерство, че здравната каса няма дефицит за миналата година, всъщност стои драстично орязване на средствата на най-големите болници, а оттам вероятно увеличаване на доплащането от пациентите и забавени плащания към европейските здравни каси.
Рекапитулацията само от плащанията към 30-те най-големи болници, които извършват 62% от лечебната дейност, е, че те са получили с близо една трета по-малко в сравнение с 2014 г., показва справка на НЗОК, изготвена по запитване на „Капитал“. Това означава, че ако през 2014 г. клиниките са взели от касата за лечение 959 млн. лв., през миналата година те са получили от здравната каса 686 млн. лв., като в това число са включени и лекарствата за химиотерапия.

И тази, и миналата година в бюджета на касата са предвидени 1.3 млрд. лв. за болници, като през 2016 г. лимити няма, но има риск някои клиники да отпаднат заради все още неясната здравна карта.
Разликите

През миналата година с постановление беше въведен задължителен лимит, според който клиниките не могат да получават повече от 95% от средствата, които са взели през 2014 г. Дори и при това положение обаче се оказва, че бюджетите им са намалени не с 5%, а поне с 11% (с едно изключение), като има и драстични намаления от близо 40% на изплатените средства – на варненската „Св. Марина“ и на столичните „Св. Екатерина“ и „Царица Йоанна – ИСУЛ“. (виж таблицата). В подобно положение са най-голямата болница в България – „Св. Георги“ в Пловдив и Военномедицинска академия, както и една от големите столични частни клиники – „Сити клиник“.

Най-голямата частна болница – „Токуда“, е получила с една четвърт по-малко в сравнение с предишната година, като със същия процент е намалено плащането и за Националната кардиологична болница. Въпреки натовареността си „Пирогов“ също е получила с 14% по-малко. Единствената болница, която има символично увеличение, е частната „Пълмед“, при която през 2015 г. заработват два нови корпуса с разширение на съществуващите отделения и с нови клиники по урология, АГ и неврология. Нови дейности има и в други болници, но вероятно не навсякъде това е отчетено.

От подредбата на най-големите получатели на здравни вноски се вижда, че все още парите отиват при държавните болници. В топ 30 има само пет частни клиники.

Според постановлението, което въвежда лимитите, клиниките нямат право да получават средства за пациенти, които са приели над лимита си, независимо дали са спешни или не. Общо болниците са лекували за 65 млн. лв. над лимита, което засега си остава за тяхна сметка. В края на годината Българският лекарски съюз за пореден път настоя да бъдат изплатени поне парите за най-спешните лекувани пациенти (около 24 млн. лв.), но без успех.

Кой покрива разликата

Свиването с 270 млн. лв. при топ 30 болници може поне частично да е заради по-малко боледуващи или да е отишло към по-малки лечебни заведения. Но и така е видимо, че има огромно свиване на паричния поток. Затова и много болници въведоха листи на чакащите и отлагаха максимално операции. При други имаше намаление в заплащането на лекарите и медицинския персонал.
„По-малкото средства означават намаляване на потока пациенти и ограничаване на избора им. Не бива да забравяме, че сумата, която касата не е платила, вероятно е поета от болните под формата на допълнителни плащания“, коментира д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Той допълва, че е възможно болниците да са отчели дейност до лимита, но да са им изплатили по-малка част. „Те могат да претендират тези пари не само от касата, но и от самите пациенти, като заведат искове срещу тях за това, че им е извършена медицинска помощ, а осигурителят не я е платил. Ситуацията е, че пациентите са дошли със застрахователна полица, която се оказва без покритие, и трябва да си доплатят“, смята д-р Кацаров.

Според него при част от клиниките със сигурност се е увеличила задлъжнялостта към доставчиците. Само към средата на миналата година държавните и общинските болници имаха дългове към дистрибуторите си от над 400 млн. лв., като близо 150 млн. лв. от тях бяха просрочени. През последното тримесечие и частните болници обявиха, че отлагат и разсрочват плащания заради намалените суми от здравната каса.

Пациентските организации нямат официални данни за размера на допълнителните плащания за лечение в болници, но като цяло по данни на Световната банка, независимо дали болният е здравно осигурен или не, допълнителните плащания от джоба формират 47% от средствата, които влизат в здравния сектор. На второ място като платец се нарежда здравната каса с 40%.

Източник:http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/06/2680975_zdravnata_kasa_e_svila_plashtaniiata_kum_top_30-te/

 

Добавете коментар