Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, май 21, 2022
Вие сте тук: Home » Новини » НЗОК: Онкоболните няма да плащат операциите си
  • Последвайте ни:!

НЗОК: Онкоболните няма да плащат операциите си 

НЗОК
НЗОКПациентите с редовни осигурителни права няма да покриват сами високите разходи за лечение с новите линейни ускорители и високотехнологични апарати в страната, категорична е Националната здравноосигурителна каса. В отговор на собствените си твърдения от вчера, че няма правно основание да заплаща дейностите по радиохирургия, ведомството изпрати опровержение до всички медии.

„Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) изрично информира, че нито един здравноосигурен пациент, преминал по клинична пътека за радиохирургия, няма да заплаща стойността й. Алгоритъмът и цената на тези клинични пътеки са договорени между НЗОК и БЛС още през 2015 г.“, уточнява в писмото си касата. Разписаните до момента клинични пътеки за тази дейност са само две – КП 258.3 за радиохирургия с цена от 3 000 лв., и КП 258.4 за роботизирана радиохирургия, чиято стойност е 8 000 лева. Проблемът е, че и двете са в сила от средата на миналата година и до момента нито едно лечебно заведение не е подписало договор по тях със здравната каса. Докато това не се случи, скъпите линейни ускорители в онкоболниците и клиниките ще могат да работят, но само за сметка на самите здравни заведения или на пациентите. От касата твърдят също, че няма никакъв проблем лечебните заведения да получат финансиране за всички дейности по радиохирургията. Това можело да стане чрез подписване на допълнителни споразумения, за които дори са предвидени и нормативни текстове. „На основание чл.59б, ал.7 от Закона за здравното осигуряване директорите на районните здравноосигурителни каси ще сключат допълнителни споразумения с лечебните заведения за болнична медицинска помощ, които отговарят на общите и специални изисквания за изпълнение на тези клинични пътеки. Допълнителните споразумения могат да влизат в сила от 01.01.2016 г. или от датата, на която съответното лечебно заведение е изпълнило изискванията“, уточняват от здравната каса. Цитираният член на практика отменя въведената забрана нови болници и дейности да се финансират с публични средства през годината. Въпреки това поставя условие договорите с лечебни заведения да се сключват, „когато въз основа на оценка на потребностите и установена недостатъчност съгласно Националната здравна карта е налице потребност от медицинска помощ“. Тоест, болниците могат да подпишат договори по „медицинска целесъобразност“, но само когато здравната карта е регистрирала необходимост от повече или допълнителни здравни услуги. Проблемът е, че Националната здравна карта все още не е готова и на този етап всъщност няма кой да определи дали населението се нуждае от радиохирургия. От писмото не става ясно и дали допълнителните споразумения могат да са самостоятелни актове, защото ако са анекси към съществуващи договори (каквито болниците нямат), отново няма да има правно основание за подписването им. Една от възможностите е споразуменията да бъдат прикрепени към договорите по пътеките за лъчелечение, но казусът отново ще е спорен, защото облъчването на тумори и метастази не е радиохирургия. Лечебните заведения, които разполагат със съответната апаратура в момента, са осем: „Св. Георги“ в Пловдив, „Св. Марина“ във Варна, „Георги Странски“ в Плевен, както и столичните „Св. Иван Рилски“, Специализираната болница по окология (СБАЛО), Сити Клиник, Александровска болница и „Царица Йоанна – ИСУЛ“. В част от тях до подписване на анекси може и да не се стигне, защото апаратурата им е едва на няколко седмици и по всяка вероятност ще бъде пусната в експлоатация чак през март или април. По същото време се очаква да влезе в сила и новият Национален рамков договор с правилата, по които ще работят болниците и здравната каса до края на годината.

Добавете коментар