"In memoriam" - Теодора Захариева - Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |понеделник, ноември 20, 2017
Вие сте тук: Home » Новини » „In memoriam“ – Теодора Захариева
  • Последвайте ни:!

„In memoriam“ – Теодора Захариева 

Теодора ЗахариеваДнес  7 януари 2016 г. се навършват четири години откакто ни напусна Теодора Захариева -човекът  възприеман като символ на много неща, които  не трябва да бъдат забравяни и за които искам да разкажа :

Теди   излезе на обществената сцена през 2005 година, когато осъзна, че  за да решиш проблемите си, има два начина  : да се приспособиш и уредиш-или да решиш проблемите на всички които са като теб. Тя избра второто и през тези последни нейни седем години правеше точно това.

Вторият символ бе това, че може и трябва да се гледа в бъдеще време. Във времена на краткосрочно  мандатно политическо мислене , прехвърлило се и в човешките отношения, стоеше парадоксално терминалната болна Теодора  да представя и защитава дълготрайни виждания и изгражда дълготрайни добри отношения. И то от цялото си сърце и душа: казвам го, защото през тези седем години сме били заедно почти всеки ден.

Третия символ бе , че човек може да постигне нещо и без да бъде двуличен;без да има разлика между това което говори и което върши; без да имитира дейност; без да се утвърждава чрез пренебрегване и елиминиране на други; без да формира противопоставяния и оглавява лагери. И това го знаят всички, които я познаваха.

Четвъртият символ е, че трябва да има такова  гражданско общество при което не всичко се решава с протести.Че са възможни и други въздействия. Че са възможни , не трябва да се изключват а да се търсят взаимодействия.Че гражданското общество, освен да е контрол и коректив, първо трябва да има и един друг, нов етап- конструктивния, където  има инициативност , виждания , предложения и диалог.

За хората / а и за мен / тя  има и друг символ- житейски :

– Сигурно повечето знаят за известното й дело срещу държавата от 2005 г. за липсата на лекарства за онкоболните. Малко знаят обаче, че тази липса на лекарства за нея беше определила метастатичен стадий, за чиято развръзка тя самата поиска вещото лице в залата да каже и тя и съдията да чуят, че  статистически би трябвало да почине в началото на 2006 година.Теди обаче  излезе много от средната статистика не само защото се грижеше за здравето си, а и защото вярваше че може да преодолее тази прогноза, на това че се появяват нови лекарства и методи. Аз пък съм убеден и то не само от нейния  живот, че и обществената дейност също има лечебен ефект. Гражданската позиция, ангажиментът и грижата  другите , добрите отношения и общественото признание също имат лечебен ефект-сами по себе си, и  ако са честни и позитивни.

–  През 2011 г. една журналистка ме попита, какъв е естествения цвят на косата на Теди – отговорих й че сигурно и тя самата не си го помни, защото от 2003 г. до края й , ремисиите се редуваха с появата на нови и нови метастази и химиотерапии .Но   не  и проличаваха  двата часа усилия да се възстанови и да отиде за сутрешните телевизионни блокове; питаха, сигурни ли сме в диагнозата  даже бившия вече здравен министър Гайдарски постави  въпроса, дали пък действително е болна от рак или……Да, десетките изследвания показваха че е. Та тя вече беше останала без лекарствено лечение повече от две години….повече от две години. Това й определи нов лош стадий и още по тежки режими на лечение и краят.

За мен лично Теди  е била символ и на това, че човек трябва да знае. Сигурно на всички е направило впечатление, че тя никога не изтърси публично, нещо безсмислено, глупаво, неадекватно и неподготвено , а по-скоро опонентите и бяха неподготвени. Знам какво се крие зад това, защото беше едно от заниманията ми и знам какъв интерес имаше и колко време отделяше за да знае повече .Знам и колко лесно възприемаше, попиваше и интерпретираше всякакви знания- индивидуална дарба , която не всеки има, но е недостатъчна.

Съществуването на тази фондация и това издание, не са посветени на Теодора Захариева , нито на идеалите й. Не са свързани и с това, да не бъде Теди забравена. А с това, което са тези символики –ценности които по-малко или повече съществуват у всеки от нас.Независимо дали са свързани или не със здравеопазването .

– Тази снимка е от връчването на наградата й “Човек на годината “.Сълзите й които виждате , знам че не са   от самосъжаление, нито от щастие, а на човек който е постигнал нещо от усилията си, но това не е достатъчно.

–  На мен не само досега, но и все повече Теди ми липсва. Познавам много хора  които изпитват същото също  и в днешния ден, освен празник остава  и малко печал. Затова им припомням нейни думи :интервю на Теодора Захариева от края на 2008 г.

“Вие сте не само публична личност, но и жена с много отговорности. Има ли нещо  , което е много ськровено за самата вас – непроменимо, константно. Вашият животворящ източник?
– Моят животворящ източник, това са хората. Хората, с които мога да разговарям, хората, на които мога да помогна с каквото мога. Не искам да ме вьзприемат като някаква магьосница, като човек, можещ всичко, но пьк трябва да бьдат твьрдо убедени, че това, което мога, го правя от сърце, а когато правиш нещо от сърце, то не може да няма резултати. Казах може би, че обичам нещата да се случват, а не само да се говорят. И ако един ден името ми се свьрзва с път за България водещ към превенция на здравето, дори на небето, ще бъда щастлива.”

 

07.01.2016   Асен Георгиев

 

Подобни публикации:

Добавете коментар