Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |неделя, май 29, 2022
Вие сте тук: Home » Инициативи и мероприятия » Пореден провал на Москов: УБ-9 на загуба и опит за нелоялна конкуренция
  • Последвайте ни:!

Пореден провал на Москов: УБ-9 на загуба и опит за нелоялна конкуренция 

Пореден провал на Москов: УБ-9 на загуба и опит за нелоялна конкуренция
След обединението на деветте университетски болници (УБ – 9), което бе наложено от Петър Москов преди половин година, загубите на болниците са се увеличили, а управителят му – Красимир Ангарски е подменил целта на сдружението, като се е заел пряко с управление на медицинска дейност. Това става ясно от документи, които публикуваме по-долу и които повдигат сериозни въпроси относно опитите на „УБ – 9“ да наложат нелоялна конкуренция в нарушение на правата и интересите на пациентите.

 

Красимир Ангарски

 

 

 

 

Предложението на управителя на „УБ-9“ Красимир Ангарски за подобряване на финансовите резултати на обединените болници. По-долу можете да видите всички документи.

–––––––––––––

В ранната пролет на тази година министър Петър Москов подхвърли пред медиите поредната си идея за реформа в здравеопазването: обединението на деветте университетски болници, които се намират в карето на Александровска болница, бе обявено от министъра като сериозна стъпка към намаляване на разходите и оптимизиране на работата им. „Идеята ни е да оптимизираме административните и стопанските дейности”, заяви Петър Москов на изслушване пред здравната комисия в парламента.

Пред депутатите Москов обясни, че става въпрос за административно обединение на немедицински дейности, и аргументира сливането на деветте болници с това, че през годините държавата е била лош стопанин, защото е отделяла средства за стопански разходи от бюджета за медицинските. Според него очакваните икономии са за около 6 млн. лв., а администрациите ще се намалят до 5 пъти. Половин година по-късно става ясно, че съкращаване на администрацията няма, а загубите на болниците са се увеличили.

За 9 месеца – от 1 януари 2015 до 30 септември 2015, загубите възлизат на 5,3 млн. лв.

Само на Александровска болница загубата за 9 месеца е 4,135 млн. лв., при загуба за цялата 2014 г. от 2,5 млн. 

Единственото здравно заведение, което е на печалба, е УМБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД: за периода януари – септември 2015 г. болницата е реализирала печалба от почти 1 млн., при това при най-висока средна брутна заплата на персонала. Директор на тази болница беше д-р Дечо Дечев, който открито се възпротиви на сливането. Въпреки че д-р Дечев бе с репутацията на един от най-успешните директори на болници в България, министър Москов го уволни през м. май с коментар: „Всеки директор, който се възпротиви на идеята за сливане на болници, ще бъде отстранен”. След тези думи протестите от страна на лекари в защита на д-р Дечев и против обединението спряха, а сред шефовете на болници настана смут и страх от политическа разправа.

След като обединението стана факт, за негов управител бе назначен Красимир Ангарски – бивш директор на Банковата консолидационна компания, бивш шеф на банките ДСК и ДЗИ, както и съветник на президента Петър Стоянов и служебен министър в кабинета на Стефан Софиянски. През последните години Ангарски бе икономически директор на болница „Света Екатерина”.

При създаване на дружеството Ангарски ясно заяви: „Целта е обединяване на немедицинските разходи за поддръжка на сгради, пране и други подобни дейности. Аз съм поел ангажимент да направим програмата такава, че да се съкратят действително разходите, да се направят икономии. Например – взимам една дейност и се прави анализ. Колко перални има, има ли нужда от толкова, има ли капацитет, може ли една да изпълнява функциите на всички останали, и тогава бордът решава”.

Половин година по-късно става ясно, че дружеството УБ-9 не е обявило нито една обединена обществена поръчка за подпомагане и оптимизиране на немедицинската дейност на болниците – например за поддръжка на сграден фонд, охрана, доставка на храна и др. Напротив, лечебните заведения продължават да организират обществените си поръчки извън обединението. Така например през октомври и ноември две от деветте болници са обявили самостоятелни процедури за доставка на болнична храна, друга – самостоятелна процедура за довършителни работи в сграда, и т.н.

По-тревожна обаче е констатацията на самия Ангарски, който пише до директорите на деветте лечебни заведения, че финансовите резултати на осем от общо деветте болници от УБ-9 са отрицателни, като за това е изготвена подробна справка, която също публикуваме по-долу. Скандално звучат предложенията на Ангарски за подобряване на положението, тъй като изцяло подменят целта на сдружението, а именно обединяване само на немедицинските разходи. С предложението, което публикуваме, Красимир Ангарски на практика се опитва да сложи ръка върху медицинските дейности на всички болници, за да ги управлява. Смущаващо звучат някои от оправданията на бившия банкер за лошите финансови резултати и опитът му да прехвърли отговорността за тях на частните болници, както и да наложи нелоялна конкуренция в пренасочването на пациенти само в рамките на карето от УБ-9. Това, разбира се, се случва с мълчаливото одобрение на министър Москов и ръководеното от него министерство, а от документите, които публикуваме, става ясна и напълно вредната политика на разделяне и противопоставяне между държавни и частни здравни заведения, тъй като всички те работят с НЗОК и лекуват пациенти по здравни пътеки.

„Университетски болници – 9” (УБ-9), регистрирано на 26.05.2015 г. Главните цели на Дружеството са: консултативна дейност и немедицински дейности – ремонт на сгради, болнична храна, транспорт, охрана и др. Според документите, които публикуваме, обаче за тези немедицински дейности не става дума, а предложенията на Красимир Ангарски се отнасят изцяло за медицинската дейност на здравните заведения, които се централизират и подчиняват под негов контрол.

По данни на НСИ УБ-9 е започнало дейността си с 4 здравно и социално осигурени служители, а към септември 2015 служителите са двама социално и един здравно осигурен. В случай че УБ-9 не използва администрацията на деветте болници, то вероятно анализите, консултациите и изготвянето на документите, необходими за дейността на самото обединение, са възложени на външни лица.

Първоначалният бюджет на УБ-9, обявен от Ангарски, е 45 000 лв. – встъпителна вноска от 5000 лв. от всяка болница. Предвиждат се и други допълнителни вноски, но не е ясно какви са и дали са правени.

На 27.11.2015 г. Кр. Ангарски е свикал 9-те болници на общо събрание, за да се вземат „решителни мерки за излизане от процеса на задълбочаване на отрицателните финансови резултати”.

Идентифицирани са проблемите:

Външни причини за отрицателните финансови резултати:

безконтролно откриване на нови болници, при запазване обема на пациенти в национален мащаб 

(С тази невярна констатация Ангарски неволно е ударил министър Петър Москов, защото откриването на нови болници не е безконтролно – те се откриват с разрешение за дейност, издадено от министъра на здравеопазването по реда на Закона за лечебните заведения. Единственият контрол е редът, описан в закона. Дали влизането в сила на здравната карта, която ще ограничи откриването на нови болници, ще повиши качеството и ефективността на държавните и общински болници, е доста спорен въпрос. Спорен, защото и в конкретния случай на обединяване на болници държавата продължава да бъде лош стопанин, а основната причина за това е, че парите, а не пациентът са в центъра на вниманието на онези, които ръководят здравеопазването. Документите, произведени от Красимир Ангарски, също ясно показват това.)

нелоялната, изключително агресивна политика за привличане на пациенти от частни болници

нелоялната, изключително агресивна политика на частните болници за привличане на наши медицински специалисти. 

Очевидно за Ангарски външните проблеми са частните болници, които, вероятно поради по-добри условия, привличат пациенти и лекари. Понеже частните болници вземат пациенти и лекари, държавните болници закъсват за пациенти, които според управителя на УБ-9 запазват обема си и трябва да се търси решение не чрез предоставяне на по-добра услуга, а чрез конкуриране от позицията на власт на други болници. Изглежда, че държавата се интересува не от това дали пациентът е получил добра медицинска услуга и дали лечението му е успешно, а от това на коя болница НЗОК ще преведе пари за лечение.

Действително съществува нелоялност между лечебните заведения. Тази нелоялност обаче я създават държавата и общините. Всички лечебни заведения за болнично лечение са търговски дружества, регистрирани по Търговския закон. Държавните и общински болници също са търговски дружества. Техните собственици обаче разполагат с огромни бюджетни ресурси и от години субсидират собствените си дружества, като покриват загубите им или им купуват медицинска техника, или просто им превеждат пари за дофинансиране на медицинската дейност. Частните болници нямат подобно финансиране, а по правилата на ТЗ собствениците им, дори и да искаха, не биха могли просто да налеят едни пари в дружествата си.

В България никога не е имало свободен пазар на здравни услуги, който в условията на конкуренция да предлага по-достъпна и по-качествена услуга. Основният източник на финансиране – монополната НЗОК, заплаща точно определена, лимитирана стойност за лечението на определено заболяване. Без значение е качеството на услугата. Това е обратно на свободен пазар, а държавното и общинско субсидиране на собствените им дружества прави пазара нелоялен и неконкурентен.

Според доклада на Ангарски „външните причини са преди всичко политически”, поради което трябва да се вземат мерки предимно по преодоляване на вътрешните причини.

Вътрешни причини за отрицателните финансови резултати:

– повечето от деветте болници са създадени да работят с по-големи обеми и не са преструктурирани за работа в конкурентна среда

– началниците на отделения и на самостоятелни звена не желаят да вземат мерки за намаляване на разходите в зависимост от намалението на приходите и обема дейности

– водещи специалисти работят за конкурентни структури или за частни интереси

– все още не се лекуват комплексно пациенти в комплекса на деветте болници.

За преодоляване на кризата са взети две мерки:

1. Всяка от болниците трябва да въведе вътрешностопанска сметка за всяка клиника и отделение, считано от 01.01.2016 г., за да се следят приходите и разходите на звената.

2. „Болниците трябва да набележат незабавни, бързи и други мерки, които са им необходими за подобряване на финансовия резултат.”

Така, вместо деветте болници да бъдат подпомогнати чрез оптимизиране на немедицинските им дейности, чрез логистична и консултативна подкрепа – това беше първоначалното твърдяно намерение, директорите на болниците и началниците на звена се озоваха с още един шеф над главите си, за изпълнение на чиито задачи трябва да извършват допълнителна административна дейност.

Има и още един резултат от общото събрание на 27.11.2015 г., който засяга медицинска дейност:

Предложен е договор, според който 9-те болници се задължават задължително да пренасочват пациенти от една болница в друга в рамките на обединението.

– Ако например пациент посети приемния кабинет на една от тези болници или вече лежи в отделение, но лечението му не може да бъде осъществено в тази болница, то пациентът задължително се пренасочва в друга болница от карето, която да го лекува. Тук не става ясно какво означава „насочване на пациент” – дали пациентът ще бъде изписван от едната болница и хоспитализиран в другата и коя точно болница ще отчете КП за лечението на този пациент? Ще се получат ли свръххоспитализации в рамките на карето?

– Ако изписан пациент се нуждае от продължително лечение или друго специализирано лечение, болницата, която го изписва, задължително го „насочва” към друга от 9-те болници, които могат да осигурят нужното лечение. „Насочването става с препоръка в епикризата”.

Всяка болница, която е насочила пациента, и всяка болница, която е приела пациента, води специална документация, която следи пренасочените пациенти и извършените дейности.

Така всеки пациент, попаднал в една от деветте болници, остава затворен в карето и си го прехвърлят от една болница на друга до пълното му излекуване, без пациентът да има право сам да избере къде да продължи лечението си. 

На пръв поглед изглежда, че карето се грижи за комплексното лечение на пациентите. На практика обаче на пациента е отнето правото на свободен избор къде да бъде лекуван.

Например: бременна жена лежи за раждане в Майчин дом. Откриват й сърдечен проблем, който Майчин дом не може да лекува. „Пренасочват” я, а най-вероятно я и превозват до „Св. Екатерина” и след изследвания, процедури и др. я връщат в Майчин дом. А бременната жена може да поиска да се лекува в III градска болница, а дори и в частна кардиологична болница. Но никой няма да я пита. Понеже обединението е взело мерки за борба с „нелоялната и агресивна” конкуренция на други болници.

Това предположение за намерение на дружеството на Москов се потвърждава и от предложените на същото общо събрание мерки за подобряване на финансовите резултати на 9-те болници.

Можеш реално да привлечеш пациенти не като ги затваряш в бермудски триъгълник, от който излизане няма, а като предлагаш по-качествена услуга от другите. Нали това е основна характеристика на свободния пазар.

И какво излиза: Петър Москов хем е министър, хем принципал на болниците – държавни дружества. Като министър той трябва да регулира целия здравен сектор, като властта за тази регулация е в негови ръце. Като принципал на държавни дружества лечебни заведения, той трябва да се държи като добър стопанин и да прави така, че тези дружества да имат добри финансови резултати. И понеже не е принципал на другите болници – общински и частни (за чиято дейност обаче като министър трябва да е еднакво загрижен), той използва силата си на министър, за да се пребори с конкуренцията на други лечебни заведения – за които няма грижа, понеже не му се „водят”.

Да се възползваш от това свое двойствено положение, като фаворизираш и играеш нечестно от позицията на власт спрямо несвоите болници само защото обстоятелствата ти го позволяват, е тежък конфликт на интереси.

За пореден път, вместо да решава проблемите на здравеопазването, Москов се възползва от натрупаните през годините проблеми за лична изгода и напълно безскрупулно, без никаква систематизирана представа за принципите и правилата, по които работи тази огромна социална система. Дори от стила на публикуваните документи става ясно, че пациентът и повишаването на качеството на здравеопазването въобще не присъства във фокуса на държавата в лицето на нейните представители. А така наречените реформи, които в последните месеци се превърнаха в нещо като нервно-паралитичен газ, който трябваше да парализира разума и неутрализира критичния поглед към управлението (цялата подлост и службогонство се оправдаваха с думата „реформи”), се оказаха лъжа, медийни балони, които трябваше да прикрият поредните схеми за кражба на пари и злоупотреба с власт. И докато здравеопазването продължава да потъва необратимо в блатото на корупция и управленска некомпетентност, Петър Москов продължава да изпълнява ролята на придворен шут и любимец на Бойко Борисов. Управленските му грешки и алчността му стават все по-явни, а напрежението сред лекари и пациенти все повече расте и по-скоро рано, отколкото късно ще избухне. Тогава Петър Москов с изненада ще открие, че Бойко Борисов го няма наоколо, а единственият човек с власт, който му обръща сериозно внимание, се казва Сотир Цацаров.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:http://glasove.com/categories/komentari/news/poreden-proval-na-moskov-ub-9-na-zaguba-i-opit-za-neloyalna-konkurenciya

Добавете коментар