Проф. Тодор Шипков: В клиничната ни лаборатория днес има голяма празнина | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |вторник, май 17, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Тодор Шипков: В клиничната ни лаборатория днес има голяма празнина
  • Последвайте ни:!

Проф. Тодор Шипков: В клиничната ни лаборатория днес има голяма празнина 

В клиничната ни лаборатория днес има голяма празнина

В клиничната ни лаборатория днес има голяма празнинаПроф. Тодор Шипков е един от водещите ни специалисти в областта на лабораторната медицина. Има признати специалности по вътрешни болести, клинична лаборатория и нефрология. Бил е ръководил на лабораториите в МУ във Варна, в Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, Централната клинична лаборатория на ВМИ – Плевен и СБАЛО – София.
Преподавал е на студенти медици от 1965 до 1981 г. и на лекари специализанти от 1985 до 2010 г.
Автор и съавтор е на 11 монографии и близо 200 научни статии в български и чуждестранни специализирани списания.

Проф. Шипков, отдали сте дълги години на най-голямата ни онкологична болница. Кой е най-важният Ви професионален успех за времето, през което сте бил част от колектива на СБАЛО?

Направих много за качеството на лабораторните изследвания. Преди много години Централната лаборатория на Медицинска академия обслужваше онкологията, но тогава резултатите идваха при нас след 1 или 3 дни, което беше трагедия за нашите болни. След като започнахме да правим изследванията при нас, най-важната задача беше да повишим качеството. Станахме първата клинична лаборатория, сертифицирана по ISO 9001 в България. Това е факт, който ме прави много горд.

Като преподавател сте познат и обичан от десетки лекари. Продължавате ли на това поприще и днес?

За съжаление част от младите колеги, които съм обучил, не останаха в онкологията, а отидоха в други болници. Подготвил съм много специалисти в цялата страна – в Плевен, във Варна. В София остана една моя ученичка, с която истински се гордея – това е д-р Колева, която днес завежда лабораторията в друга болница – „Токуда”. Ценя много контактите си с моите млади колеги и с болните. И сега ходя три пъти седмично в друга голяма клинична лаборатория, заедно със специалисти от моята област там се срещаме с пациенти, които имат желание да им се обяснят резултатите от изследванията. Това, с което се гордея истински обаче, е една друга идея – заедно с моите ученички д-р Колева и д-р Божилова организираме Ден на клиничната лаборатория, в рамките на който се изнасят лекции по най-новите и съществени теми в областта. По тази проблематика има сериозни публикации във водещи научни издания, това знание е необходимо на младите колеги. Моделът е заимстван от практиката на Германия. При тях обаче обучението се провежда два дни и таксата е много голяма. Ние направихме възможно участието на повече колеги без заплащане. Убеден съм, че това е много полезно и интересът, който предизвикаха тези срещи у специалистите по клинична лаборатория от София го доказа. Две години го правихме, сега ни предстои отново да започнем организацията за следващата година. Обясним е интересът според мен, защото практикуващите в клиничните лаборатории са много натоварени във всекидневната си работа, а това са знания, които трябва да достигнат до тях.

Достатъчно ли са днес у нас лекарите специалисти по клинична лаборатория?

Не, в професията ни има една голяма празнина и много трудно може да се поддържа качеството на лабораторните изследвания по този начин. Не знам как ще се реши въпросът. Лично аз се опитвам да помогна на две много способни лекарки да получат научна степен, за да могат да останат в ръководството на професията в бъдеще. Виждам обаче колко им е трудно, защото в България жените са много натоварени и с домашни задължения, текущата им работа също не е малко, а трябва да се справят и с научна дейност. Катедрата ни също не е в много добро състояние и не зная как ще се развива специалността ни занапред.

Ще ни кажете ли няколко думи за помощния персонал в клиничните ни лаборатории?

В много лаборатории има добре обучен помощен персонал, но той трябва да се ръководи, да се обучава постоянно, някой да полага грижи за квалификацията му, защото работата с новите апарати изисква подготовка. И още нещо много важно – тези хора трябва да знаят английски език, защото апаратите „говорят” на английски.

Последен въпрос към Вас като специалист. Кои нови факти в онкологичната наука според вас ще станат отправна точка за завой в онкологичната практика?

Оказва се, че може да бъде изследван строежът на раковата тъкан и да се предскаже кое химиотерапевтично средство ще може да въздейства най-сигурно на тумора. Това означава, че няма да започваме едно лечение и след 3 месеца да отчитаме дали то е имало ефект, а ще сме в състояние предварително да знаем кое точно химиотерапевтично средство да приложим още отначало. Затова мисля, че през следващата година ще мога да говоря много по тази тема.

Добавете коментар