Съединяването на гражданския и съдийския протест 11.12.2015 г - Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, септември 21, 2018
Вие сте тук: Home » Правна помощ » Съединяването на гражданския и съдийския протест 11.12.2015 г
  • Последвайте ни:!

Съединяването на гражданския и съдийския протест 11.12.2015 г 

Съединяването на гражданския и съдийския протест 11.12.2015 г

Съединяването на гражданския и съдийския протест 11.12.2015 г Тези дни на живо и в медийните изяви бяхме свидетели на безпрецедентно събитие,когато имаше едновременно протестни акции на граждани и на съдии. Изненада ли беше това,и от какво се получи?

Много граждани са се сблъсквали и знаят че има за какво да се протестира. Почти всички,които години наред са се сблъсквали със съдебната система ,са убедени че дисциплинарните производства срещу трите съдийки от Софийски градски съд и предишните ръководства са основателни,справедливи и закъсняли.

Запомнете лицата на съдиите,които облечени в тоги,посрещнаха протестното шествие пред Съдебната палата. Те бяха по-малката,но по-добрата част от съдийското съсловие, но по-голямата прие също безпрецедентно отворено писмо-не към политиците, а към гражданите .

Ето най-важната част от него- извадка от сайта на ССБ

Съюз на съдиите в България   www.judgesbg.org/

ОТВОРЕНО ПИСМО ВЪВ ВРЪЗКА С ГЛАСУВАНИЯ ОТ НС НА 09.12.15Г. ЗИД НА КРБ

 

“Уважаеми български граждани,

“  Съюзът на съдиите в България се обръща за първи път към вас.  Поредицата становища, които отправяхме към различните компетентни институции не доведоха до значим резултат. Такива становища сме обявявали за скандални назначения, необходимост от извършване на проверки при съмнения за лошо управление и корупция, прояви на поведение на магистрати, повдигащо етични въпроси.” “

Към това писмо се присъединиха и 9 граждански организации – Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Програма за развитие на съдебната система, Сдружение „Център на НПО“, Съюз на съдиите в България, Съюз на юристите в България и Център за изследване на демокрацията

Има ли смисъл да споменавам, че правата и на пациента и на гражданина,са само на думи, ако липсва или е неефективна,възможността за съдебната им защита.Когато в съдебната зала увредените граждани и пациенти,усещат че дори са нежелани там. Особено когато става въпрос за делата по т.н. “лекарски грешки”   по които в най-големия съд- Софийски градски те се гледат с години и по още тягостен начин, когато това е съд в по-малките градове.

През годините с колеги сме обръщали внимание на Висшия съдебен съвет на това,че едни и същи съдии повтарят едни и същи и то лесни за констататиране “грешки “ с резултат : 1. Отказ от разглеждане чрез самоотводи,на които нямат право ; 2. Отказ от разглеждане чрез даване указания по редовност на искова молба ,написана от хора с десетки пъти повече стаж и опит от съдията; 3.Отказ от постановяване на решение,чрез отлагане на делото по инициатива на съдия;4. Отказ от постановяване на решение чрез самоотмяна на дадения ход по същество и за решаване на делото и връщане във фазата на доказателствата; 5.Забавяне с месеци и години на постановяването на решение или мотиви към присъда; 6. Връщане за ново разглеждане на делото от страна на горната инстанция. Тогава отговорът беше,че това са въпроси на инстанционен контрол,който обаче е само върху отделни актове,но сам по себе си не води до извод за непригодност на конкретни съдии за системата на правораздаване.

И така години наред,като единствено средство беше Европейския съд по правата на човека /Страсбург/,в който постепенно започнаха да доминират въпросите не за бавно, а и за некачествено правораздаване, включително и по прилагането на собствените ни закони.

ЕСПЧ допуска разглеждане само при изчерпване на националния правораздавателен ред,който явно беше с много недостатъци, и в един момент и на нашите законотворци се наложи да въведат                       вътрешни механизми,които да защитят правата на гражданите,особено на това делат да бъдат разглеждани в разумен срок/според ЕСПЧ-2 години /.

Така бяха въведени две процедури

По Закона за отговорността на държавата и общините за вреди- иск за обезщетение ,което да заплати съответния съд заради това че по друго дело,независимо дали е приключило или още не; независимо дали е спечелено или не,съдът е забавил приключването му.Звучи много напредничаво ,нали : единия съд да осъди другия ,например градският да осъди Върховния.За мен може,стига да има съдии,които заслужават това име и доверие

По Закона за съдебната власт- искане и извънсъдебна процедура за сключване споразумение и изплащане на обезщетения в случаите на бавно правораздаване по приключили вече дела. Проверките се извършват от Инспекторатът към Висшия съдебен съвет .

Резултатите от тези проверки през почти три години ,откакто действува този ред, бяха задължително докладвани на Висшия съдебен съвет, и вече наложиха да се преценява наистина състоянието на правораздаващите, въпросите,повдигнати в отвореното писмо на Съюза на съдиите и въпросът,кое трябва да се гарантира- независимостта на съдиите или тази на съдът като цяло. Съдът не може да бъде независим,ако съдията е зависим ,от каквото и да било .

И ето например,извадка от резултат от проверки извършени от Инспектората ,по преписките за 2013 г., качен на официалния сайт

 

 

ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ http://www.inspectoratvss.bg/

 

 ДЕЙНОСТ НА ИВСС ЗА УСТАНОВЕНИТЕ НАРУШЕНИЯ НА ПРАВОТО НА РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛАТА В РАЗУМЕН СРОК

 Глава Трета „а” от ЗСВ, чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г.)

Според статистиката на Европейския съд по правата на човека, над 30 % от осъдителните решения, постановявани до 2011 г. срещу България са свързани с оплаквания на български граждани за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок (нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи).

През 2013 г. в ИВСС е постъпила информация, че по 103 от приетите от проверяващите за основателни заявления министърът на правосъдието е определил обезщетение и е предложил на заявителите сключване на споразумение, като общата сума на предвидените обезщетения е 270 810 (двеста и седемдесет хиляди, осемстотин и десет) лева.

От приетите за основателни 171 заявления за 2013 г. по наказателни дела са 49 заявления и 122 – по граждански дела.

Установена е най-дълга продължителност на производството по наказателни дела от 24 години, 3 месеца и 10 дни (Заявление с вх. РС-2013-177/2013 г.), а по граждански – 20 години, 3 месеца и 20 дни (Заявление с вх. РС-2013-179/2013 г.)

 

Наказателни производства

Голяма част от лицата, подали заявления за нарушаване на правото на разглеждане на наказателно дело в разумен срок са извършителите на деянието (като често става въпрос за тежки умишлени престъпления). Част от тези лица са осъдени, като им е наложено предвиденото от закона за съответното престъпление наказание. Но забавеното правосъдие по наказателни дела е довело до липса на правосъдие. Вместо да се постигнат основните задачи на наказателния процес и на наказателното право–на специалната и генералната превенции поради нарушаване на разумния срок за разглежане на делото, на виновните лица, поради пропуски, допуснати от страна на съдебните органи, се присъжда обезщетение, което се заплаща от държавата, от данъците на потърпевшите граждани. (СРС), който не е написал мотивите към присъдата в продължение на 2 години и 5 месеца наказателно производство за престъпление по чл. 206, ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК с продължителност от 12 години, 4 месеца и 16 дни, прекратено с определение на СРС поради изтичане на абсолютната давност.

Видно от констатациите на ИВСС, всички разгледани като основателни заявления, подадени за наказателни производства с посочения по-горе предмет, е установено, че са прекратени поради изтичане на давностния срок, което е показател за липса на добра подготовка и добра организация на магистратите, разгледали тези дела.

Особено укоримо е, когато гражданите, пострадали от престъпления против собствеността или личността са разкарвани многократно до органите на досъдебното и съдебното производство и в крайна сметка не само, че не са защитени техните интереси, а те, като данъкоплатци са заплатили обезщетение на престъпниците – т.е. същите са двойно наказани от държавата.

 

І. Въз основа на изводите, направени от проверяващите в констативните протоколи по приетите за основателни заявления, може да се очертаят следните основни причини, водещи до нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, които по видове производства, са:

 По граждански дела:

  1. Лошо администриране на делата и несвоевременно обработване на документите от съдията – докладчик.

Забавено произнасяне на съдията-докладчик с разпореждане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание

Неясни указания, давани от съда за отстраняване на нередовности в исковата молба, които налагат извършване на допълнителни последващи действия за окомплектоване на делото:

Несвоевременно конституиране на страните:

  • Формализъм при призоваването на страните и некомпетентност на служителите.

Продължителни срокове по администриране на жалбите срешу изготвените съдебни актове, често свързани и с оставянето им без движение за отстраняване на нередовности по тях.

 

  1. Недостатъчно добра организация на съдебните процеси.
  • Неспазване на предвидените от процесуалните закони срокове за насрочване на делата.

Недобра организираност на съдебните състави при събирането на доказателствата.

  • Прави впечатление липсата на организираност на съдебните състави при събирането на доказателства. Особено по граждански дела се наблюдава безкритично уважаване на всички искания на страните, единствено с цел да се провеждат повече заседания, за да не се стигне до обявяване на делото за решаване.

 

  1. Недостатъчно прилагане на предвидените от закона способи за дисциплиниране на участниците в процеса.

По разгледаните заявления прави впечатление, че масово не се прилагат предвидените от ГПК способи за дисциплиниране на участниците в процеса (налагане на глоби, принудително довеждане, заличаване на вещи лица):

 

  1. Неспазване на предвидения от чл. 235, ал. 5 от ГПК срок за постановяване на съдебните актове

“- за производство, образувано по повод на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) срещу „Топлофикация – София” АД, с обща продължителност от 6 години и 7 месеца. Проверяващите са констатирали, че решението на въззивната инстанция (СГС) е постановено 2 години след проведеното последно заседание по делото.

  1. Непознаване на материалния и процесуалния закон, което има за последица постановяване на незаконосъобразни и неправилни съдебни актове и последващата им отмяна от по-горната инстанция.

По дела, имащи за предмет трудови спорове или семейноправни спорове, за които законът е предвидил възможност да се разгледат по реда на Бързото производство, продължителността на производството е между 3 и 5 години (по трудови дела и до 14 години).

 

  1. Непознаване от страна на магистратите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и съдебната практика на ЕСПЧ.

Като пример за непознаване и несъобразяване с утвърдените критерии за „разумен срок” може да бъдат посочени производствата по трудови дела и семейноправните спорове, по които практиката на ЕСПЧ изисква националният съд да полага специална грижа при разглеждането им, с оглед залога на заинтересованото лице. Масово по този вид дела не се спазват предвидените от законодателството ни съкратени срокове за решаването им.

 ПРЕПОРЪКИТЕ СА

Да се изследват причините за продължаващото неспазване на процесуалните срокове за постановяване на съдебните актове и за насрочване на делата, като се преценят какви са основните предпоставки за това. Дали това се длъжи на прекомерната натовареност на магистратите и постоянно обсъжданите битови условия на труд в отделните органи на съдебната власт. Този въпрос е от съществено значение, тъй като проверяващите са констатирали неспазване на сроковете не само за първоинстанционните и въззивните съдилища, но и от върховните съдилища (ВКС и ВАС).

Съществен проблем е, че в голяма част от заявленията се констатират пропуски, допуснати от магистрати, които са основание за търсене на дисциплинарна отговорност, но предвидените от ЗСВ за това срокове са изтекли, а тази информация е необходимо да намери отражение в досието на магистрата. Още повече в ситуация, в която за неговото поведение държавата заплаща обезщетение на пострадалите от действията му лица

– Отново да се обсъди и разгледа въпросът относно професионалната подготовка на магистратите.”

Какъв е изводът : Съдебната система е една от най-консервативните,а при недостатъчно политическа воля за промяна- и една от най-трудните за промяна. Затова трябва да поздравим тези хора в нея,които искат да има възможности з тази система да се саморегулира към добро.

 

12.12.2015               Асен Георгиев

Добавете коментар