1.3. Неправителствен сектор

 11.3.Неправителствен сектор

Статут,състояние и възможности за въздействие на организациите:

Неправителствените организации в РБ са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел,и се разделят на две групи- такива,чието съществуване и дейност е свързана само с виждания на учредителите и членовете, и такива,чиято дейност е предвидена в закон и по отношение които има допълнителни изисквания.Във втората група има както организации,чиято дейност е определена в специален закон,така и такива,регламентирани с отделни текстове в закон.

1.Видове и статут

1.1. Нормативно определени –съсловни организации по специални закони:

– Български лекарски съюз

– Български зъболекарски съюз /лекари по дентална медицина

-Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи /медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти/,

– Български фармацевтичен съюз /магистър –фармацевти /

1.2. Доброволни :

-Асоциации на лечебни заведения / общински,областни,частни, университетски/

– Медицински дружества по специалности.

– Национално сдружение на общопрактикуващите лекари.

– Сдружения на фармацевтичните компании-производители на лекарства / АрФарм-научноизследователски; БГфармА – генерична .

-Асоциация на търговците на едро с лекарства /БАТЕЛ /

– Асоциация на търговците на медицински изделия /БАТМИ /

– Асоциация на собствениците на аптеки.

1.3. “ Пациентски” организации в три подгрупи :

  • Такива,които са свързани с едно или няколко заболявания-от пациенти или в подкрепа на пациенти.
  • Такива,които са регистрирани по Закона за интеграция на хората с увреждания.
  • Националнопредставени организации за защита правата на пациента.

Регистри и списък на такива организации може да се намерят например на страниците на електронния портал zdrave.net.

  1. Специфичен статут по национална представителност на организации ,се предвижда в четири закона.

– Закон за военноинвалидите и военнопострадалите .

– Сдружения на потребителите по чл. 170 от Закона за защита на потребителите- участват в Националния съвет за защита на потребителите, в колективните и консултативните органи за защита на потребителите. Дейността им се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на икономиката, енергетиката и туризма,по съвместна наредба на МФ и МИЕТ.

– По Закона за интеграция на хората с увреждания,представителните организации излъчват представител за участие в Националният съвет за интеграция на хората с увреждания по ЗИХУ и в Общественият съвет по правата на пациента към министъра на здравеопазването по чл. 86 а от Закона за здравето.Дейността им се финансира чрез субсидия от държавния бюджет по предложение на министъра на финансите след съгласуване с министъра на труда и социалната политика .

Статутът им се определя с решение на Министерския съвет .

– По Закона за здравето- чл. 86 и сл., -национално представени организации за защита правата на пациентите,регистрирани в обществена полза в Министерство на правосъдието. Статутът им се определя със Заповед на Министъра на здравеопазването.През периода 2009-2010 г ,последователно такъв статут бе признат на четири организации,съставени по правило от членове- юридически лица:

– Конфедерация за защита на здравето.

– Българска асоциация за закрила на пациентите.

– Федерация Български пациентски форум

– Национална пациентска организация.

  1. Дейност на национално представените организации за защита правата на пациентите .

3.1.Нормативно се предвижда тяхно задължително участие :

– В Общественият съвет по правата на пациента към министъра на здравеопазването по чл. 86а от Закона за здравето – седем представители

– В Надзорният съвет на НЗОК по чл. 13 от Закона за здравното осигуряване

– В комисиите за изработване областни здравни карти по чл. 29 и комисията за изработване на Национална здравна карта по чл. 32 от Закона за лечебните заведения

– В Акредитационния съвет за лечебните заведения по чл. 88а ал. 3 от ЗЛЗ

– В Комисия по прозрачност към Министерският съвет по чл. 265 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

– В Обществен съвет към Център Фонд за лечение на деца към Министъра на здравеопазването

-В обществен съвет към Център Фонд за трансплантация към Министъра на здравеопазването

-В профилната комисия по трансплантология на Комисия за лечение в чужбина към Министъра на здравеопазването.

3.2.Други нормативно предвидени възможности

  • Участие в болничните настоятелства по чл. 84 от Закона за лечебните заведения
  • Участие в работата на обществени съвети,консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК по чл. 86 б от Закона за здравето
  • Участие в Експертен съвет по рекламата към ИАЛ по чл. 251 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

 

Националнопредставените организации излъчват общи представители за участие в структурите. Споразумението между тях е за ротационен принцип на излъчване и за определен срок на мандата.

  1. 3.Финансиране : За пациентските организации в Закона за здравето не е предвидено финансиране от държавния бюджет. Фигуриращите в приложенията към Закона за държавния бюджет организации се финансират от държавния бюджет в качеството им не на такива,свързани с правата на пациента а на организации за хора с увреждания/ разликата всъщност е само в реда на регистрация/.

3.4. Проблематика :

Показателно е,че една от големите предвидени обществени структури- Обществения съвет по правата на пациента,който е постоянно действуващ орган към Министъра на здравеопазването съгласно чл. 86а от Закона за здравето,не се е събирал и заседавал от 2012 г.,след смъртта на първия си Председател- Теодора Захариева .

Може да се определи като тенденция след 2011 г,намаляването на диалогичността между администрация и неправителствени организации и съответно ограничаването на представителността , незачитане на становища и изолиране от вземането на решения.

– Съществен проблем за неправителствените организации през годините се оказа омагьосания кръг : няма капацитет-няма проекти;няма проекти-няма капацитет / разбирайки капацитетът като синтетика на ангажирани лица, знания и утвърдени позиции /. Активностите на Фондация “Америка за България “;Фондация “Работилница за граждански инициативи “ и особено на Институт “ Отворено общество “ за финансиране по проекти , бяха по увеличаването на дейността на тези организации но само косвено допринасяха за увеличаването на този капацитет

4. Възможности и средства за въздействие .

4.1.Взаимодействия :

-Общи становища по проекти на нормативни актове, концепции, идеи,практики.

– Общи пресконференции по актуални въпроси .

4.2. Въздействие върху обществото- асоциирането на личности с изразена гражданска позиция ; преодоляване на скептицизма; взаимно подпомагане; формиране на гражданско общество

4.3. Въздействие върху администрацията,чрез :

– Ангажирането на обществен и медиен натиск .

– Констатации и информация по образувани специални административно съдебни производства по Закона за защита срещу дискриминация,Закона за интеграция на хората с увреждания,Закона за защита на потребителите ,Закона за достъп до обществена информация.

4.4.Въздействия върху регламента– становища по проекти на нормативни актове, оспорване подзаконови нормативни актове пред Върховния административен съд.

Съдебният ред за неправителствените организации е това,което в практиката   е главно начина за компенсиране на компрометиран диалог ,независимо дали вследствие нечуваемост,незачитане или усещане за самодостатъчност на администрацията. За начинът на провеждане,темите и въздействието на такива производства,може да се прочете повече в рубриката “Правна помощ “

5 .Значение на неправителствените организации.

5.1. Обществената оценка :

Изследване на “БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО “ , озаглавено “Проучване за нагласите на гражданите към НПО 2013.”

“Налице е една устойчива представа за НПО сектора като система, предоставяща услуги:

– 65% от отговорилите са на мнение, че основната полза от НПО е в сферата на благотворителността;

– 44% от отговорилите смятат, че НПО трябва да защитават права и интереси (предимно чисто утилитарни) на гражданите;

– 43% са на мнение, че НПО работят за справедливи каузи; Тук е нужно уточнение, какво следва да се разбира под „справедливи каузи”, но отговорите на откритите въпроса разкриват, че за повечето респонденти това са каузи с битов, здравен и социален характер;

Едва 8% от отговорилите са на мнение, че НПО са институционално средство за контрол на държавата.

Следователно за около половината от гражданите НПО секторът се привижда като междинно звено между тях и държавата (общините). В тяхното съзнание НПО се възприемат като донор и преразпределител на обществени фондове, идващи от публичните институции”

Така именно групите в най-голяма нужда имат подчертано негативни нагласи спрямо НПО:

– Българомохамедани – 32%

– Роми – 21%

– Лица с ниско или никакво образование – 19%

Важен индикатор за ефекта от дейността на НПО е мнението на гражданите относно тяхната ефективност при решаването на различни техни проблеми. На общият въпрос за наличието на случаи, в които намесата на НПО е помогнала за решаването на такива проблеми положително отговарят 33% от гражданите, т.е. три пъти повече от колкото са имали реални контакти с тях. Сред отговорилите на този въпрос, най-често НПО помагат при справяне със здравословни проблеми, следвани от решаване на социално-битово и други проблеми “

Приемам,че изследването е коректно проведено, и резултатите ,касаещи статистически и сектор “Здравеопазване “/ най-много НПО има точно в този сектор / са такива ,защото към 2013 г бяха изтекли само няколко години от направеното институционализиране и въвеждането на   статут на организациите.Дотогава повечето организации се бяха дефинирали като подпомагащи, и за решаване на вече възникнали проблеми предимно по конкретно заболяване. Въпросите :че е необходима дейност   и за предотвратяването на проблемите; че главната част от проблемите касаят всички заболявания ;че контролът означава   не само коректив на управлението но и позитивно участие в него,бяха включвани постепенно в дневния ред на организациите ,без обаче да са поставени в центъра на общественото внимание.

5.2. Общественото присъствие

Акцентите на ползата от неправителствения сектор са в осигуряването на информираност,на обратна връзка и в значимостта на обществената оценка .

Ето какво мисли по тези въпроси Европейския парламент :

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 282/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 11 МАРТ 2014 ГОДИНА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТРЕТА ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА СЪЮЗА В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕТО (2014—2020 Г.)

(12) Необходимо е пациентите да получат възможност, наред с другото и чрез повишаване на здравната грамотност, за по-активно отношение към своето здраве и грижите за него, за предотвратяване на лошото здравословно състояние и за информиран избор. Следва да се подобри прозрачността на здравните дейности и системите за здравеопазване, както и наличието на надеждна, независима и лесна за ползване информация, предназначена за пациентите. Здравните специалисти следва да бъдат информирани чрез обратна връзка от пациентите и комуникация с тях. От първостепенно значение е да се оказва подкрепа за държавите членки, организациите на пациенти и заинтересованите страни, която да се координира на равнището на Съюза, за да се помогне по ефективен начин на пациентите, по-специално на страдащите от редки заболявания, да се възползват от възможностите за трансгранично здравно обслужване.

(18) Програмата следва да допринася за вземане на основани на доказателства решения чрез изграждане на система за здравна информация и знания, като се отчитат съответните дейности, извършвани от международни организации като СЗО и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тази система следва да се състои, наред с другото, от използване на съществуващите инструменти и, когато е целесъобразно, от по-нататъшно разработване на стандартизирана здравна информация и инструменти за наблюдение на здравето, събиране и анализиране на здравни данни, подкрепа за научните комитети, създадени в съответствие с Решение 2008/721/ЕО на Комисията 9 и широкото разпространение на резултатите от Програмата.

(20) Неправителствените структури и заинтересованите страни в сферата на здравеопазването, по-специално организациите на пациенти и асоциациите на здравни специалисти, играят важна роля, като предоставят на Комисията информация и съвети, необходими за изпълнението на Програмата. В тази си дейност е възможно те да се нуждаят от подпомагане по Програмата, което да им даде възможност да функционират. Ето защо Програмата следва да бъде достъпна за неправителствени структури и организации на пациенти, работещи в областта на общественото здравеопазване, които играят реална роля в процесите на граждански диалог на равнището на Съюза, чрез участие в консултативни групи, и по този начин допринасят за постигане на специфичните цели на Програмата.”

 

08.12.2015 г.                                           Асен Георгиев