Ако психодраматистите бяха рекламисти – събитие от Българско Дружество по Психодрама и Групова Терапия, представено ни от Богдана Златева – дипломиран психодрама асистент към Д.Е.А.:
„До голяма степен личната марка е резултат на среща ни с “другия”. Стратегическата комуникация може да се занимава с гласа и формата, с която ще се появим. Но често в нас има и един друг глас, който не съответства на това, което другите очакват. Чрез психодрамата можем да срещнем тези два гласа, там се ражда автентичното “Аз”.
Психодрамата е групов терапевтичен метод. Изследва вътрешните ни конфликти през размяна на ролите. Книгите по самопомощ дават готови модели, които не отчитат личния ни контекст. Гласът, който говори не чува гласа отсреща. Не могат да заменят връзката с “другия”, където изграждаме собствената си идентичност.
Ангажирането със себе си може да има много добри страни – групите по личен опит, водени от психодраматисти, са благотворна среда за изследване на вътрешни процеси. Можем да се попитаме “Защо правя това – защото имам нужда от внимание или защото мога да направя нещо за хората.”. Добрите реклами не хвалят продукта, а казват нещо за нас самите.
Психодрамата се занимава с ролевата гъвкавост. Важно е да си даваме сметка за различните роли, в които влизаме. Трябва да се разграничава публична роля и терапевтичната позиция. Всяка терапевтична школа има своя етика и култура на публичност. Като хора се поддаваме на изкушения като да правим повече от необходимото, например. Въпросът е кой е нашият начин да се свързваме помежду си, не е задължително това да са социалните мрежи. За пациентите ни най-голямото изкушение е да влязат в ролята на потребители.“