„Пролетта е сезон, в който преминаваме от по-тежки и по-мазни храни, от по-трудно смилаемото месо, към зелените салати и затова този преход трябва да бъде плавен, за да не се провокират някои хронични заболявания като калкулозен холецистит (остро или хронично възпаление на жлъчния мехур при жлъчно-каменна болест), които до този момент са били асимптомни, каза за подкаста на БНР „В центъра на системата“ доц. Стоян Сопотенски, началник на Втора клиника по хирургия в Пирогов.
„Натоварването на организма с тези храни би могло да доведе до кризи и до спешното отделение на болница Пирогов.
Алкохолът, който е сериозен фактор при увреждане на застомашната жлеза и панкреаса, съчетан с тежка храна, също може да предизвика панкреатити. Празниците не са първи и последни, затова нека се храним по-умерено, за да предпазим себе си, а и натоварването на болничните отделения.
Но в интерес на истината с годините хората стават все по-запознати, и не се наблюдава прекомерна употреба на алкохол, но има някои грешки, като се допуска да се стигне до прием на алкохол от децата, без близките да разберат, изпускайки ги от поглед, поясни доц. Сопотенски.
По думите му през годините намаляват и случаите на прием на фалшив алкохол, вече има достатъчно качествен алкохол и са единици хората, които постъпват натровени от питиета.
„При преяждане хората ще изпитат на първо място тежест горе в корема, над пъпа, може да има повръщане, следващ симптом е болка в дясното подребрие, като тогава се касае за жлъчна криза, ако тази болка се премества към дясната плешка, става дума за холецистите. При привикване към пролетната храна тези симпотоми изчезват, макар, че вече целогодишно имаме всякакви плодове и зеленчуци, допълни хирургът.
„С яйцата също не трябва да се прекалява. Свърх приемът на яйца стимулира изключително много количеството на жлъчните сокове, ако пациенътът има жлъчна болест, ще раздвижи камъните, които могат „да тръгнат“ – ще се получи жлъчна криза.
Иначе всяка храна е полезна, вредно може да е количеството. Прехранването е рисково и за хората с хронични гастрити, като моят апел към хората е, да не се вярва на рекламите по телевизията – „Яжте и пийте колкото искате и пийте еди кое си хапче! То ще пречисти черния ви дроб, вземайте ензимите, и всичко ще ви е наред“!
Не е така – тези хапчета, с или без рецепта, това са лекарства! Тези лекарства би трябвало да бъдат предписвани от лекар при съответните оплаквания. Това не са хранителни добавки, това са сериозни лекарства, те се дават само по предписание на гастроентеролог или хирург. Тази масова реклама на „хапчета като бонбони“ е опасна, много добре се получи с изписването на антибиотиците само с електронна рецепта, смята доц. Сопотенски.
Защото не е истина, че ако преядеш и пиеш от тези лекарства, няма да имаш здравословни последици и храносмилането ти ще бъде перфектно, допълни специалистът.
По отношение на постенето, то не се прилага при пациенти с дефицити, децата, бременните жени, така е във всяка религия – и вправославната, и в мюсюлманската.
Ензимите, достатъчно жлъчен сок, солната киселина в организма са най-важните за правилната преработка на храната, която е да е в количество, което стомахът може да обработи и поеме.
При хипертониците прекомерният прием на червено вино, на алкхол не е добре, но една чаша вино или 50 мл.л. алкохол, не е проблем, от значение е те да не приемат твърде солена храна.
Чревният микробиом е много важен, затова подбирийте добре храната си, избягвайте прекомерният прием на антибиотици, защото те влошават чревната микрофлора, която пък е изключително важна за преработката на храната, за храносмилането, изтъкна доц. Сопотенски.
Той припомни, че в далечното минало хората са се хранели по-оскъдно, имали са по-добра телесна маса, качеството на храната е било природосъобразно, хората не са били обездвижени като днешните, не са приемали толкова много сладки и енергийни храни…В миналото чрез т.нар. Бойденова закуска от мазна и местна храна, яйца, която стимулира отделянето на жлъчен сок, се е изследвало какво е неговото количество, за да се види дали може да преработи добре храната в стомаха на пациента.
Затова всичко с мярка и с Бога в прилика, обобщи доц. Сопотенски от болница Пирогов.
Доц. д-р Стоян Стойков Сопотенски завършва Медицинска Академия през 1989 г. Започва работа по разпределение в болницата в гр. Бобов дол и 4-та работническа болница в гр. Искър. През 1992 г. постъпва на работа в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. Между 2007 г. и 2017 г. оглавява Спешното отделение на университетската болница. Между ноември 2012 г. и февруари 2017 г. е зам.-директор по лечебната дейност на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. Има специалности по обща хирургия, гръдна хирургия и по спешна медицина. Завършил е „Здравен мениджмънт“. Специализирал е в Германия, Франция, Турция и Румъния. Член е на – EDS – Европейска асоциация по дегистивна хирургия, БЛС, Българското хирургично дружество, на Асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия. От 2023 година, след спечелен конкурс е началник на Втора клиника по хирургия. Носител е на отличието „Лекарите, на които вярваме“ 2017 г. и „Лекарите, на които вярваме“ 2024 г. – класация на вестник “24 часа”. Автор е на над 30 научни публикации.