Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.

При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на СЗО в европейския регион всяка година смъртта на 133 хиляди души е директно причинена от тази т.нар. тиха епидемия. Европейската комисия определя борбата с антимикробната резистентност за свой приоритет, но България за поредна година е на челните места в Европа по употреба на антибиотици.

Какви са решенията и как можем да се предпазим обяснява в интервю за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов, завеждащ Националната Референтна Лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към Националния център по заразни и паразитни болести.

България има само проект на Национална програма за действие срещу антимикробната резистентност. До момента той не е приет поради липсата на одобрено финансиране, уточниха за БНР от Министерството на здравеопазването.

Доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести обясни, че смяната на правителства и политическата нестабилност пречи на приемането на програмата.

„Проектът за Национална програма, свързана с антимикробната резистентност, от много отдавна се готви. Аз заедно с още 30 човека от различни институции се нагърбихме да я оформим, така че да отговаря на изискванията на Европейския съюз, на СЗО и на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Това беше още преди може би вече 7-8 години.

Оттогава сме я актуализирали няколко пъти по молба на различни ведомства – от една страна, на Министерство на земеделието, от друга страна – на Министерство на здравеопазването. От Министерски съвет имахме няколко корекции също. Последната актуализация включваше именно тези таргети, които са заложени в препоръката на Европейския съюз до 2030 г. Ние бяхме сложили всъщност в програмата доста по-амбициозни цели, отколкото в крайна сметка са сложени в тази препоръка на ЕС.

Но след като заложихме тези таргети, всъщност остана само да се изясни бюджетът и да се подпише този бюджет. За съжаление, както знаете, в момента ситуацията в България с правителството не е така розова, за да се подпишат тези бюджети, така че наистина се надявам при първо по-стабилно правителство да може да тръгне тази програма“, каза специалистът.

Доцент Иванов, който е завеждащ Националната Референтна Лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“, допълни защо всъщност е необходима подобна стратегия на национално ниво.

„Тази програма всъщност една от целите беше да се направят поне проекти за актуализиране на наредби, законови уредби, нормативни актове, които наистина да могат да повлияят върху тази наистина нерационална употреба и тези всъщност действия, които водят до тази голяма резистентност, която наблюдаваме в страната. Това всъщност би помогнало много с приемането на тази програма. Вече ще имаме законова рамка, по която да работим върху тези проекти.

Също така на ниво обучение – ние в тази програма сме заложили обучение на всички нива, като се почне от училище, от училищната възраст и се свърши във висшето образование. На всички нива да може да се получи адекватна информация по проблема. Също така специализираните кадри – лекари, медицински сестри, включително това вече е проблем и в денталната медицина, се оказва, селското стопанство, околната среда. Неща, които обикновеният човек въобще не е чувал, че може да има антимикробна резистентност в околната среда и това да е някакъв проблем“, обясни Иванов.

За страната ни най-голям проблем е един резистентен на лечение щам на бактерията Клебсиела пневмония (Klebsiella pneumonia).

„По последни данни имаме един много неприятен мултирезистентен клон на една бактерия, която, за съжаление, пациентите, които сме доказали с нея, при тях е 80 процента смъртността. Сега не е ясно дали те наистина са починали вследствие на инфекцията с този резистентен клон, тъй като те обикновено са лежащо болни със съпътстващи инфекции, други заболявания, онкоболни и т.н., така че реалната причина за смъртта не можем да кажем, че е от този клон. Примерно, ако 100 пациента са заразени, 80 са починали.

Друг голям проблем е, че поради късите болнични клинични пътеки реално пациентите ги изписват с инфекции и с мултирезистентни микроби в обществото и те продължават да не са долекувани. Идват при нас пациенти, които са изписани преди половин година от болницата и урината им, да речем, има мултирезистентна Клебсиела пневмония. Това е много сериозен проблем, тъй като те теоретично могат да я разпространят в обществото и според мен този процес вече се случва.

Специално с мултирезистентната Клебсиела пневмония 2,2 процента от всички Клебсиели са били такива. В момента сме на 7,8, т.е. има увеличение с 246 процента. В момента този микроб – Клебсиела пневмония, в българските болници е най-голямата заплаха“, подчерта доцентът.

От здравното ни министерство посочиха, че в България липсва законова рамка, в съответствие с която да се класифицират, регистрират и докладват смъртни случаи, асоциирани с инфекции от резистентни микроорганизми (с изключение на тези при HIV и туберкулоза). Пациентите с такива инфекции обикновено са лекувани от други съпътстващи заболявания и реалната причината за смъртта е трудно доказуема. Според един математически модел за приблизително изчисляване през 2019 г. в България е имало 1600 смъртни случая директно асоциирани с антимикробна резистентност и 6400 косвено причинени.

• Антимикробната резистентност ще бъде приоритет за новата ЕК

Според доцент Иванов електронната рецепта ще помогне осезателно в борбата с антимикробната резистентност.

„По отношение на електронната рецепта стана ясно още в пилотния етап, когато беше октомври-ноември 2023 г., че само за един месец консумацията е спаднала с 30 процента за същия период от 2022 г. Ясно е, че тя помага за по-рационално изписване. Сега от април нямаме все още официални данни как се развива употребата на антибиотици, тъй като ние ги извършваме на годишна база и най-рано ще можем да направим съответните сравнителни анализи през април 2025 г.

Но моето усещане е, както и на колегите, с които съм говорил, че ще имаме доста приятни изненади в извънболничната помощ, тъй като там, за разлика от Европа, България беше единствената държава, която по време на Ковид-а увеличи своята консумация на антибиотици в извънболничната помощ. В цяла Европа и в света се наблюдаваше едно драстично намаляване заради мерките за дистанция, по-високата степен на използване на дезинфектанти и въобще контрола на инфекциите като цяло.

Сега наблюдаваме една положителна тенденция в момента в болниците, където всъщност нивата на консумация там на антибиотици се завърнаха в предковидните нива, което е доста положителна тенденция и така вече за втора година. Смятаме, че там нещата вървят по-добре. В извънболничната помощ нещата са много зле. То и нямаме реална регулаторна система, която да ги ограничи в извънболничната помощ. Всеки общопрактикуващ лекар може да изпише, колкото си иска и за каквото си иска“, каза доцентът.

Специалистът има препоръки за това как би могла да изглежда здравната система и какво би могъл да направи всеки от нас, за да не използва антибиотици, когато това не е необходимо.