„Имаме ръст в обема на МДД от 6.8% в сравнение с обема за същия период на 2023 г., което е показателно за усвояването на тази дейност“. Това заявява и. д. управителят на Здравната каса проф. Момчил Мавров пред надзорниците на последното им заседание по време на отчета за изпълнението на бюджета на касата за медико-диагностични дейности за първото тримесечие на годината.
Припомняме, ръстът бе отразен в доклада на директора на дирекция „Бюджет и финансови параметри“ на НЗОК Ганка Аврамова, за който Zdrave.net вече писа.
По думите му ръст в обемите се отчита при почти всички дейности, като най-изразено е при изследванията, които са включени за изпълнение съгласно Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията, както и в изследванията „Рентгенография на гръден кош и бял дроб“, „Компютърна аксиална или спирална томография“ и „Ядрено-магнитен резонанс“.
Припомняме, в началото на годината надзорниците направиха нужното направленията за тези изследвания да се отпускат при облекчен режим, което вероятно е довело до настоящия им ръст.
От отчета на проф. Мавров става ясно, че към очакваното изпълнение по това перо на бюджета на Касата към 31 май 2024 г. е на обща стойност 76 703,4 хил. лв., или 29,3% от приетите в Закона за бюджета на НЗОК за 2024 г. средства.
По думите на и. д. управителя на Касата оставащите средства за медико-диагностични дейности за периода 1 юни – 31 декември 2024 г. са в размер на 185 142 хил. лв., или средно месечно по 26 млн. лв. Според отчетите пък изпълнението за март е 29 784 280 лв., за април – 23 930 118 лв. и за май – 29 430 442 лв.
Според проф. Мавров към момента фондът няма да има нужда от коригиращи мерки по отношение на средствата за медико-диагностични дейности, но надзорниците трябва да следят ситуацията.
По време на заседанието си членовете на Надзора коментират и други изследвания, които към момента не се поемат от НЗОК: биомаркерната диагностика. Към момента Касата поема единствено биомаркерна диагностика за рак на гърдата. Според представителя на пациентите в Надзора адв. Пламен Таушанов обаче заплащането ѝ трябва да се обмисли в цялост.
„Следва да започне да се мисли да се заплаща, тъй като България е единствената европейска държава, в която това продължава да бъде финансирано от фармацевтичните фирми по програми и те не покриват всички необходими изследвания, нито се извършват в панел, примерно за рак на белия дроб 6 вида изследвания едновременно, а не да снемаме биопсии или за рак на гърдата – 5 вида рак едновременно и т.н.“, коментира адв. Таушанов. По думите му поемането на тези изследвания от НЗОК ще подобри качеството на контрола от страна на Каса върху тях и по-нататък те биха стрували на фонда 10 млн. лв. годишно.
„Тъй като информацията, която имаме, е, че това затруднява пациентите да заплащат допълнително второто ниво на изследванията до няколко стотин, няколко хиляди лева, забавя се самото лечение, тъй като пациентите, насочени от съответните онколози, отиват и се изследват само за този маркер, за който е финансирано“, пояснява той.
От своя страна и. д. управителят на Касата проф. Мавров изразява съгласие да се мисли в тази посока и уверява, че ще се търсят мнения от водещи онколози и експертни съвети.
Цялата стенограма от заседанието на Надзорния съвет на НЗОК вижте тук.