„Проблемът с липсата на медикаментите „Вентолин“ (бронходилататор) и „Пулмикорт“ (кортикостероид) е системен, защото държавата не може да гарантира регулярните доставки на продуктите, заради лошо планиране на доставките особено във времето на пандемията.“ Това каза пред Zdrave.net Маргарита Гарбовска от фондация „Нашите недоносени деца“.
Двата медикамента са от жизнена необходимост за лечението на тежки възпаления на дихателните пътища при недоносени бебета и деца със специфични здравни нужди, но същевременно се ползват за лечение и на COVID.
Фондацията сигнализира за недостига на медикаментите на 7 декември 2021 г. с отворено писмо, а на 20 януари изпрати и второ писмо. В отговор здравният министър проф. Асена Сербезова обяви, че от 7 януари 2022 „Пулмикорт“ е включен в списъка, който се генерира автоматично в електронната система за проследяване на наличности и износът му е временно спрян, а от септември до декември 2021 г. са доставени 51 565 опаковки. За месец януари фирмата производител е заявила, че ще достави 18 000 опаковки, за месец февруари – 14 000 опаковки и за месец март –още 14 000 опаковки. По отношение на „Вентолин“ министърът заяви, че 25 000 опаковки има осигурени.
Същевременно в аптечната мрежа медикаментите продължават да липсват. Родителите ги набавят от Гърция и Турция, тъй като те нямат адекватни заместители.
„Няма никаква гаранция, че дори сега да са изпълнени ангажиментите за доставка, този проблем няма да се появи отново след няколко месеца. Необходимо е да се намери устойчиво решение“, каза Габровска.
Тя подчерта, че това решение е от първостепенно значение, тъй като когато родителите не могат да успеят да намерят медикаментите за приложение в домашна среда според предписанието, дечицата се влошават до степен да се налага да бъдат хоспитализирани. „Липсата на тези лекарства създава ситуации с животозастрашаващ риск“, допълни Габровска.
Според фондацията една от възможностите за навременно и адекватно планиране, е създаването на регистър на недоносените деца, от който институциите, както и здравните специалисти да извличат необходимата информация, отнасяща се до здравните нужди на тази група деца.
По отношение на проблемите на недоносените деца, тя подчерта, че у нас колкото по-малък е един пациент, толкова по-малко се зачитат правата му.
„От една страна виждаме липсата както на педиатри, така и на специалисти по здравни грижи в неонатологичните отделения. Ситуацията с достъпа на родителите до техните бебета в неонатологичните звена през последните две години е ужасяваща, тъй като на практика такъв им е отказан по време на пандемията. В момента, в който майката е изписана, бебето остава в отделението и в голяма част от случаите следващата им среща е едва на изписването. Министерството не прави разлика между хоспитализирани възрастни пациенти и хоспитализирани недоносени новородени или бебета с влошено здравословно състояние, а родителите влизат в групата “посетители”, докато всъщност те би следвало да са разпознати като активна и значима част от възстановителния процес на тяхното дете. Многократно изпратихме писма до МЗ с молба да бъде преразгледана тази дефиниция и недоносените новородени и бебета във влошено здравословно състояние да получат по-специален статут, с оглед на това, че по цял свят родителите са активно включени в грижата за тях и това има доказани терапевтични ползи за децата.“, каза Габровска.
Следващият проблем е на изхода, защото България е от малкото страни, в която няма програма за проследяване на развитието на недоносените деца след изписването. Маргарита Габровска подчерта, че се е наложило фондацията да направи такава програма, с подкрепата на дарители, за да може да бъде проследено развитието на тази група деца в критично важния период на първата година от живота му.
Източник: zdrave.net