Малко хора знаят, че гъбите – тези прекрасни дарове на природата, не са само вкусно ястие на масата, но и истинско, високоефективно лекарство.
Специалистите са категорични: все още не е разкрит потенциалът на това лекарство в борбата срещу диабета.
Мощен източник на антиоксиданти
Последните международни проучвания показват, че гъбите (особено някои диви видове) са богати на глутатион и ерготионеин, а това са най-важните защитници на организма от оксидативно увреждане.
При диабет и метаболитен синдром фармацевтичните препарати с антиоксиданти обикновено се използват за предотвратяване и лечение на тежките усложнения. Това може ли да се постигне чрез диета?
Изследователи от университета в Пенсилвания, докато изследват многобройни сортове гъби, измерват съдържанието в тях на глутатион (GSH) и ерготинин (ERGO). Резултатите от тази работа могат да доведат до обновяване на методите на лечение и до появата на стратегии, основаващи се на свойствата на тези две вещества.
Глутатионът е вътреклетъчен антиоксидант, а способността му да поддържа имунната функция, да детоксикира канцерогените и други токсини е призната и се използва активно в медицината. Съвсем скоро може да се появят функционални сирена и продукти от тях с използването на гъби. Според резултатите от изследванията такава храна може да помогне в профилактиката на рака и тромбозата.
Установено е, че оптималните нива на глутатион в тъканите са много важни за поддържане на здравето и профилактика на болестите. Точната роля на ерготионеина все още не е изяснена напълно, но предишни проучвания показват, че това вещество помага да се поддържат правилните нива на глутатион.
Така например гъбата майтаке (наричана още “танцуваща гъба”) съдържа най-голямо количество глутатион, а гъбата порцини (манатарка, разновидност на белите гъби) е най-богата на ерготионеин.
Робърт Билман, професор по науката за храните и директор на Държавния център за растения и гъби в Пенсилвания, казва: “Установихме, че гъбите несъмнено са най-високият хранителен източник на тези два антиоксиданта, взети заедно, и че някои видове са наистина богати на тях”.
Обичайните видове такива, като портобело, съдържат по-малко количество от двата антиоксиданта в сравнение с повечето диви видове. Също така е важно и обстоятелството, че гъбите най-вероятно запазват антиоксидантното си действие, дори след приготвянето им при термична обработка.
Гъбена нутрицевтика
Този термин е използван от изследователска група, която включваше учени от университета в Порто и Политехническия институт в Браганка (Португалия) при изучаването на биологично-активния потенциал на това чудо на природата.
Всъщност гъбите съдържат множество активни съединения, които оказват положителен ефект върху човешкия организъм, включително имуномодулиращи, противотуморни, понижаващи холестерола и антибактериални свойства.
“Гъбният нутрицевт” е пречистен или частично пречистен екстракт, или изсушена биомаса от мицела, или плодното тяло на гъбата, които се приемат под формата на капсули, таблетки или хранителна добавка, и имат потенциални терапевтични приложения”, пише Филип Рейс, първият автор на изследването.
Въпреки че повечето проучвания на антиоксидантните свойства на гъбите са били in vitro анализи, тоест без експерименти върху живи организми, съществуват и някои доказателства in vivo.
Едно проучване установило, че гъбите печурки шампиньон подобряват функцията на черния дроб и сърцето при мишки, докато гъбите от вида рleurotus (кладница) оказват положителен ефект върху ензимите, участващи в антиоксидантната защита на плъховете.
Други изследвания показват, че гъбите имат антибактериални, противогъбични, антивирусни и антипаразитни свойства. По-специално, доказано е, че шампиньоните са ефективни срещу грам-положителни бактерии.
Многобройни изследвания потвърждават антитуморния потенциал на екстракти и съединения, получени от различни видове гъби. Световната асоциация на диабетиците препоръчва да се приемат по 85-100 г на ден бели гъби от хора, които са в рисковата група да развият захарен диабет от втори тип.
Бялата гъба и шампиньоните срещу диабета
В списанието “Функционални продукти” е публикувано проучване, което потвърждава, че гъбите могат да намалят риска от диабет тип 2.
Резултатите от проучване на учени от университета в Пенсилвания доказват, че култивираните шампиньони имат пребиотичен ефект върху метаболизма на гостоприемника и бактериите. Изследователският екип отбелязва увеличение на броя на бактериите Bacteroidetesphyla, които се считат за богат източник на пропионатни и сукцинатни важни енергийни метаболити.
“Пропионатът и сукцинатът са свързани с повишена чревна глюконеогенеза (производство на глюкоза) и повишена генна експресия, които са важни за регулиране на оста на чревните взаимоотношения с усещане за ситост и освобождаване на глюкоза от черния дроб“, гласят заключенията от проучването. “Тези данни предполагат, че ежедневната консумация на еквивалент на една порция бели гъби може да бъде прост начин за подобряване на качеството на диетата и чревната микробиота“.
Водещият автор на изследването, д-р Маргерита Кантърн, използвал два вида мишки. Едната група гризачи имали нормална популация на чревни микробиоми, а другата – чревна дисбиоза.
Изследователският екип хранил мишките ежедневно с порция гъби. За хората еквивалентният дневен размер на порцията е около 85 г. Резултатите показали ясно изразени значителни промени в състава на микробиотата при мишки от първата група. При тях се наблюдавало увеличение на броя на бактериите Prevotella, които произвеждат пропионат и сукцинат.
Бактериалната микрофлора при мишките, хранени с бели гъби, съдържа гени, важни за метаболизма на пурин и пиримидин, метаболизма на аминокиселини, разграждането на гликан и регулирането на въглехидратния метаболизъм.
Милена ВАСИЛЕВА
Източник: zdrave.to