Д-р Александър Симидчиев е пулмолог, интернист с дългогодишен опит в областта на белодробната функционална диагностика, със специализации във Франция и Германия. Член е на българското, Европейското и Канадското научни дружества по белодробни болести. Има над 60 научни труда: публикации в български и международни издания, участия в национални и международни конгреси. Началник е на отделението по Функционална диагностика (ОФД) при МИ – МВР. Пред Zdrave.net той разказа какво отличава COVID-19 от другите вируси и защо не бива да го подценяваме.
Д-р Симидчиев, каква е разликата между COVID-19 и останалите вируси, тъй като за много хора, особено в социалните мрежи, всички са еднакви, съответно сега няма нищо необичайно?
Всички вируси, за които напоследък говорим са от групата на т.нар. респираторни вируси. Те попадат в организма през дихателната система и излизат от организма и попадат при други хора по същия начин. Механизмът на разпространение е през дихателната система, а за да се разпространява по-лесно е нужда да има кашлица, кихавица или други подобни оплаквания. Вирусите предизвикват тези симптоми като възпаляват дихателната системи и така си облекчават разпространението. В това отношение всички респираторни вируси си приличат. Това, по което се отличават обаче е времето на разпространение. Ако от заразяването до започването на болестта мине много кратко време, много лесно ще хващаме тези, които са заразени. Ако от заразяването до проявата на болестта мине дълго време, вирусът безпрепятствено ще минава под радара. По този начин заразените могат да останат незабелязани и да разпространяват инфекцията. Именно това е нещото, което отличава толкова сегашният коронавирус от предходните му версии – SARS и MERS. Те имаха по-кратък инкубационен период.
Първият вариант на САРС-вируса през 2002-2003 г. поради краткия си инкубационен период успя да зарази едва 14 държави в света. На практика след това той изчезна и не е имало нито втори пик, нито съвместно съществуване. SARS-CoV-2 има по-дълъг инкубационен период, част от клиниката минава безсимптомно, поради което значителна част от заразените не могат да бъдат идентифицирани рано и това позволява вирусът да се разпространи преди да стане ясно, че има проблем. Затова вместо 14 държави, зарази 200 държави в света. Затова беше обявен за пандемичен. Втората разлика е, че за първи път имунитета ни се среща с него.
Промените които вирусът предизвиква в дихателната система са много сходни с грипния вирус, парамиксо-вируса, респираторно-синцитиалния вирус, разликите обаче са, че SARS-CoV-2 предизвиква васкулит – възпаление на кръвоносните съдове. Той възпалява белия дроб, но след това започва да се разпространява по други органи – централната нервна система, кръвоносната система, мозъка, сърцето. Предходният вирус зарази малко хора и затова не видяхме пълноценно неговата клинична изява, докато този се разпростря върху много повече хора и се видяха различните имунни отговори. Появи се цитокиновата буря, появи се фиброзата в белия дроб, безсимптомните прояви, които в последствие се изявяваха чрез кожата, прояви от страна на черния дроб, панкреаса, бъбреците, централната нервна система. Видя се, че голяма част от проявите са взаимодействието между вируса и нашата имунна система. Нашата имунна система е като МВР – тя ни пази от престъпниците, под формата на микроорганизми. Ако системата не работи добре, микроорганизмите ще ни завладеят и ще умрем, ако системата работи твърде много, имаме полицейски произвол, тогава ще се получи пак болест, само че няма да е предизвикана от микроорганизмите, а от нашия имунитет. Много е важно, за да бъдем здрави, имунната реакция на организма да съответства на силата на атаката на вируса. Вирусът бавно мутира, но имунната реакция на хората е различна, затова при някои се получават сериозни усложнения, а при други – почти никакви и минава безсимптомно.
А какво го отличава от грипа?
С грипния вирус си общуваме много отдавна като население, там реакциите са по-малко бурни. Пак има смъртни случаи, но те не са новината на деня в социалните мрежи, а и не са толкова много. Леталитетът при стандартния грип е между 0,1-0,3%,. При SARS-CoV-2 първоначално се считаше, че е 5%, в някои държави стигна до 8-9%, но реално, когато теглим калема на края на годината, ще се окаже, че леталитета му е от порядъка на 2-3%. Доста по-високо от на грипа, но не и като хиперинфекция. Месец, след като се появи този вирус, беше идентифициран генетичния му код, започнаха да се правят тестове, нещо, което никога досега не се е случвало толкова бързо и затова реакцията стана доста технологично ориентирана и оттам са и множеството медийни и социалномедийни прояви на този вирус.
Как се идентифицира смъртта на някого, като причинена от COVID? Достатъчно ли е само наличието на вируса или има и други фактори, които я определят така?
Този въпрос все още не е намерил категоричното си решение дори и при грипните инфекции, но ще Ви кажа как според мен трябва да е. Ясно е, че самото заразяване отключва каскада от последици, които в някои случаи стигат до смъртен изход. Същото е ако кажем, че ако някой лети със самолет и скочи от него без парашут, виновен за смъртта му е самолета, защото го е издигнал на голяма височина. Не самолета е причината, а сблъсъка със земята. Когато говорим за процеса, който води непосредствено до смъртта, основният орган, от който най-често умират хората с коронавирус, е белия дроб. Влизайки в белия дроб и предизвиквайки тежки увреди в него, директно довежда до смъртен изход, заради нефункционирането му. Тези случаи са класически, при които вирусът е пряка причина за настъпването на смъртта. Разбира се, този вирус уврежда и кръвоносните съдове и си представете един диабетно болен, на когото кръвната захар е увреждала съдовете в продължение на 20 години и те са на границата да откажат да функционират както трябва, и идва един вирус, който съвсем лекичко ги бутва в същата посока, и това довежда до инфаркт или инсулт. Без този вирус, този човек щеше да живее още година две. Той загива заради вируса, но не от него.
Можем ли наистина да разчитаме на ваксина срещу коронавируса, тъй като за предишните случаи такава не беше създадена и има доста крайни мнения дали изобщо е възможна реализацията й?
Ваксина се създава не само към РНК-то, но и към част от белтъците по повърхността на вируса, някои от които са твърде специфични, за да може той да се закачи в тялото. Ако се създаде ефективно средство срещу рецепторите на вирусната повърхност, ние можем да създадем ваксина. Има поне четири механизма, по които може да се създаде такава ваксина. Работи се в момента, дори една ваксина вече влезе във фаза 1 на проучвания при хора. Стандартните коронавируси не са достатъчно сериозен проблем, за да се инвестира в изработването на ваксина срещу тях. Този обаче с неговата смъртност и инфекциозност, определено дава заявка, че е необходимо да се инвестира в него. Аз поне знам 10 кандидат-ваксини на различни фирми. Дори обаче да няма ваксина, ние вече видяхме, че с вируса и при липсата на ваксина и при липсата на ефективно лекарство, можем да се справим с него.
Всъщност мерките срещу коронавируса са мерки приложими срещу всички вируси.
Точно така. Сега влизаме в сезона, в който хората обичайно ходят на море. Ежегодно на морето има маса гастроентерални болести, срещу които предпазните средства са същите като за коронавируса. Едно към едно, нищо друго освен спазване на физическа дистанция и миене на ръце. Тъй като респираторният вирус се разпространява чрез кашляне и кихане, превантивно можем да носим маски, когато сме близо един до друг. Както хирурзите носят маски по време на операция, не за да се предпазят от пациента, а за да предпазят пациента от себе си. Носенето на маски е защита на обществото, а не защита на индивида.
Каква е причината в България да ни отмине вируса?
Мога да дам поне четири възможни обяснения защо в България не се прояви епидемията от коронавирус в мащабите на другите европейски държави. Относително малкият брой диагностицирани с COVID-19 лица, болни и починали, както и твърде малкото хора с антитела, са части от една верига, която обаче не е линейна, а просто мрежа от факти, които се случват.
Няколко могат да са причините защо в България не се стигна до масивно заразяване отведнъж. Една от тях е, че вирусът, който дойде може да е бил по-ниско заразен по някаква причина. Вариант 2 – населението да е по-малко възприемчиво, защото е ваксинирано с БЦЖ. Вариант 3 – защото точно преди да се случи всичко, бяхме затворили училищата и детските градини заради грипния вирус, който намали контакта между хората. Четвърто – може да е комбинация между всички тези неща. Например в Западна Европа има много повече алергии, отколкото в Източна Европа. „Едно от обясненията е хигиенната хипотеза. В Източна Европа, бидейки малко по-беднички, ние използваме по-малко дезинфектанти, по-малко сапуни, по-малко еднократни пелени, поради което контактуваме повече с всякакви микроби и нашият имунитет реагира по различен начин от стерилната реакция на хората, които живеят във високотехнологични общества. Имунната реактивност на населението е различна. Дали самият вирус е различен или не, не мога да кажа, тъй като нямаме систематично проучване на генома в български условия. Със сигурност мога да кажа, че нямахме и много тежки случаи. Имахме мерки, които в самото начало бяха наложени сериозно, поради което голяма част от населението ги спазваше. Дълбоко съм убеден, че единственото нещо, което различава обществата ни, не е вируса и имунитета ни, а поведението. То е това, което определя дали един вирус ще се разпространи бързо или не. Затова обществата с различно поведение, имаха по-висока честота на заразата. От тази гледна точка има много неща, които биха могли да обяснят ситуацията, но нито едно от тях не я обяснява 100%, а не знаем и в каква пропорция тези неща ги обясняват.
Източник: zdrave.net