„За да е ясна голямата манипулация с частните разходи за здравеопазването давам числата за 2019 г., които говорят сами по себе си – 8.3% от БВП общо разходи за здравеопазване, които се равняват на 9.843 млрд. лв. или по 1 425 лв. на човек; 4.4% от БВП публични разходи за здравеопазване – 5.256 млрд. лв. или по 760 лв. на човек; 3.9% от БВП частни разходи за здравеопазване – 4.587 млрд. лв. или по 665 лв. на човек“, това написа във фейсбук профила си бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев. Цитираните данни са на Евростат и са публикувани в доклада на ЕС за здравеопазванепрез януари 2020 г.
Д-р Семерджиев подчертава, че с публични средства за 2019 г. се покриват само 53.4% от здравните нужди, а с частни средства т.е. с доплащания – останалите 46.6%. Разпределението на тези частни 46.6% или 4.587 млрд. лв. от общите разходи е следното: за извънболнична помощ – 229 млн. лв.; за болнична помощ – 188 млн. лв.; за дентална помощ – 73 млн. лв.; други – 142 млн. лв. и за лекарства – 3.955 млрд. лв.
„Голямата измама е, че фармасекторът успява успешно да се скрие зад медицинската и денталната помощ, а населението безпомощно повтаря, че много се доплаща за здравеопазване. Доплаща се, да, но предимно за лекарства и по-горе цитираните числа показват реалния размер и апетита на фармаиграчите“, уточнява той.
Припомняме, че Европейската комисия обяви, че ще търси причината за необичайно високите разходи за лекарства в България. „Те са 43% от публичните средства за здравеопазване. Всички дейности за реформа в сектора имат за цел да се намалят тези плащания, но първо трябва да се направи дълбок анализ, за да се намери причината за тези разходи“, каза представителят на Европейската обсерватория за здравни политики Ане Шпрангер при представянето пред медиите на Здравния профил на България на Европейската обсерватория за здравни политики и Придружаващия доклад на ЕК. За лекарства с рецепта най-ниски доплащанията в Холандия и Германия, става ясно още от данните на Евростат.
По отношение на доплащанията в болниците те са най-високи в Гърция, Латвия, Кипър, Белгия и България.
„Като част от Европейския семестър през 2019 г., България и Литва получиха специфични за страните препоръки за намаляване на плащанията от джоба на пациента и за създаване на по-достъпна система от здравни грижи“, пише още в доклада.
