Все повече фактори на околната среда увреждат функцията на важния орган
В повечето случаи, когато не се чувстваме в добра физическа форма, смятаме, че се касае за настинка, алергия или причината е в напредването на годините. Понякога това е вярно, но често липсата на общ тонус може да крие по-сериозни медицински проблеми.
Щитовидната жлеза е малък орган в тялото, но е от съществено значение за нашето общо здраве. Ето защо е важно да обръщате внимание на сигналите, които тялото ви изпраща, а не да ги пренебрегвате.
За най-честите заболявания на щитовидната жлеза и предупредителните знаци за тях разговаряме с ендокринолога в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Александровска болница – д-р Явор Асьов.
Той е роден преди 30 години в София. Завършва Медицински университет – София през 2012 г., а през 2019 г. придобива специалност по „Ендокринология и болести на обмяната”. През 2016 г. защитава дисертация (PhD) и започва кариерата си като преподавател на студенти медици в Медицинския университет.
През 2018 г. д-р Асьов полага успешно изпит и придобива диплома от Европейското дружество по ендокринология. Провеждал е множество обучения и курсове в страни като Дания, Испания, Италия, Ирландия и Германия. Д-р Явор Асьов е син на известния ортопед-травматолог доц. Сашо Асьов.
– Какви са основните характеристики на болестите на щитовидната жлеза, д-р Асьов?
– Щитовидната жлеза е важен орган в човешкото тяло, чиято продукция е хормонална и касае на първо място метаболизма на организма. Щитовидните хормони, най-общо казано, забързват метаболитните процеси. Недостигът им пък води до „забавяне“ на метаболизма.
В тази връзка щитовидните хормони влияят на целия организъм.
– Кои са най-честите тиреоидни заболявания?
– Най-честите заболявания безспорно са т.нар възли на щитовидната жлеза – според някои автори 50% от възрастните хора страдат от тях. Йод-дефицитните заболявания пък са световен медико-социален проблем, който засяга до 30% от хората.
Състоянията на дефицит или излишък на щитовидни хормони са значително по-редки, но не са за пренебрегване, тъй като биха могли да имат сериозни последици за здравето.
– А така нареченият тиреоидит на Хашимото?
– Автоимунният тиреоидит или тиреоидитът на Хашимото е може би това щитовидно заболяване, за което най-много се говори в медийното пространство. Той също е много разпространена болест, но при нея не е задължително да има промяна във функцията на жлезата, а в случай че е налице такава – би могло да се наблюдава както хипо-, така и хиперфункция.
По-често тиреоидитът на Хашимото се развива безсимптомно. Макар че доста се пише в интернет пространството, че е първопричина за всички проблеми, особено женски – като косопад, безплодие, наддаване на тегло, по-често това не е така.
– Какви са симптомите за нарушена функция на щитовидната жлеза?
– Симптоматиката зависи от промяната в самата функция. При намалената функция на щитовидната жлеза – хипотиреоидизма, симптомите са неспецифични. Те са общи прояви, които пациентите биха могли да имат и при други заболявания, при стрес на работното място, при промяна в климатичните условия и т.н.
Но най-често се наблюдават оплаквания като наддаване на тегло, усещане за задържане на течности, склонност към запек, ленивост, сънливост, неработоспособност. Това са симптоми, които би могъл да има всеки човек и не е задължително да са свързани с щитовидна болест.
Симптомите на свръхпродукция на щитовидните хормони са по-типични и по-често могат да се разпознаят. Най-често пациентите са със сърцебиене, повишена потливост, намаляване на телесното тегло, те са енергични, мисълта им „скача“ от една тема на друга; понякога се наблюдава и „изпъкване“ на очите – т.нар. офталмопатия.
– Навремето в училищата раздаваха на децата хапчета против гуша. Защо вече не се дават?
– В миналото основният проблем на обществото по отношение на щитовидната жлеза е бил свързан с т.нар. йоддефицитни заболявания – ендемичен кретенизъм, ендемична гуша и др. В момента се смята, че йодният дефицит в страната ни е преодолян.
Така че може би това е причината на тази тема да се обръща по-малко внимание. Но всички новородени подлежат на скрининг за дефицит на щитовидни хормони. Следва да се отбележи обаче, че продължава да има региони в страната, особено планински, в които е налице сериозен дефицит на йод.
– Обвиняват стреса за нарушените функции на щитовидната жлеза. Така ли е наистина, д-р Асьов?
– Стресът е отключващ фактор за множество заболявания, но той не трябва да се бърка с причината. Причината е предразположеност заболяването да се развие, а стресът е „последната капка“.
Причините за щитовидните заболявания са много, но все пак трябва да се споменат няколко основни. На първо място това е генетичната предиспозиция, т.е. някъде в рода някой е имал подобна болест.
Много често се случва обаче тя да не е била диагностицирана. На второ място като фактор се набеждава йонизиращата радиация. Съществуват и т.нар ендокринни дизруптори – малки молекули в заобикалящия ни свят – въздух, храни, вода, които пречат на функцията на жлезата. Тяхната роля е все още не напълно изяснена.
– Казахте, че симптомите за тиреоидит са неспецифични, но как се диагностицира заболяването?
– Диагностичният процес започва при общопрактикуващия лекар с физикален преглед, включително и с палпация на щитовидната жлеза и биохимични (кръвни) изследвания.
При установяване на хормонален дисбаланс следва пациентът да се обърне към специалист ендокринолог. В Александровска болница разполагаме с комплекс образни, функционални и биохимични изследвания, с които в пълен обем можем да диагностицираме тези пациенти.
В Клиниката по ендокринология на университетската болница отскоро работи и модерен ехографски апарат, който позволява т.нар. еластосонография на щитовидната жлеза. Еластосонографията дава информация за „твърдостта“ на щитовидните възли, което допълва конвенционалната ехография при съмнение за рак на жлезата.
– Лечими ли са заболяванията на щитовидната жлеза?
– Повечето заболявания са с хронично-рецидивиращ ход. Т.е. предполагат системно проследяване и лечение. Част от тях дефинитивно са лечими, при друга се налага поддържащо лечение за цял живот. Много рядко обаче щитовидните заболявания са свързани с медицинска спешност.
– Какви са последствията, ако едно тиреоидно заболяване не бъде лекувано навреме?
– Последствията са в няколко направления в зависимост от това каква е болестта. Ако се касае за свръхфункция, основните рискове на първо място са за сърцето.
Повишеният метаболизъм и повишената сърдечна дейност може да доведе до аритмия, до образуване на тромби, до всякакви съдови инциденти. Друго направление е увреждането на костите, тъй като засиленият метаболизъм на костите може да доведе до остеопороза. Също така има известен риск от нарушаване на въглехидратната обмяна, т.е. от развитие на захарен диабет.
Намалената функция на щитовидната жлеза отново би могла да навреди на съдовата система, тъй като забавеният метаболизъм на холестерола води до натрупването му върху съдовете и отново е риск за съдови инциденти.
– Какво бихте посъветвали хората с такива заболявания?
– Хората с доказани такива заболявания трябва да имат една мисъл за този проблем и рутинно да проследяват съответните параметри – било то с образно изследване или с биохимични изследвания при лекар специалист. И не на последно място, да се вслушват повече в това какво им казва специалистът по време на прегледа и по-малко в това, което се пише в интернет пространството.
Румяна СТЕФАНОВА
Източник: zdrave.to