В момента, в който поради възрастта започне да отпада функцията на женските полови хормони, отпада защитата върху сърцето и тогава жените започват много по-често да усещат сърдечни проблеми, включително такоцубо (синдром на разбитото сърце) при голям стрес.
Това обясни пред „Хоризонт“ кардиологът доц. Сотир Марчев, национален консултант по кардиология и директор на Българския кардиологичен институт. Той е началник на Клиниката по кардиология в МБАЛ „Сърце и мозък“ в Плевен.
Симптомите за такоцубо са същите като при инфаркт – болка, тежест и стягане отпред в гърдите. Немалко пациенти усещат и задух, посочи кардиологът, който гостува на предаването „Нощен хоризонт“.
Д-р Марчев е работил с японски лекари в Университетската болница в Осака през 2005 година, където е научил повече за заболяването такоцубо. „Аз първите пациенти в България съм ги описал 2006 година. Преди 2006 година сме диагностицирали нула пациенти. Просто медицината не знаеше, че има такава болест.“
Малко преди 2000 година японският лекар Сато отчита, че при него идват жени, които след силен стрес изпитват болка и затруднено дишане.
Симптомите при такоцубо се припокриват с тези при инфаркт
„Като им направиш електрокардиограма, е 1:1 с електрокардиограмата при инфаркт, не можеш да ги различиш – все едно имат остър инфаркт. Ако им направиш ехокардиография, виждаш точно това, което би видял при инфаркт. Чак трябва да направиш коронарография, за да видиш, че това не е инфаркт.“
Кардиологът предполага, че това заболяване вероятно не е толкова рядко, но част от пациентите не се обръщат към лекар.
„Това са жени, преживели голям стрес и последното, за което мислят, е собственото здраве. Стресът ги е овладял до такава степен, че те приемат болката и задуха като част от онова, което им се е случило. Затова тази болест се диагностицира по-рядко, отколкото съществува.“
Тази болест е по-лоша от инфаркт, категоричен е специалистът. „Защото пациентките с инфаркт ние ги стентираме и им помагаме, докато на тези с такоцубо ние се опитваме да налучкаме някаква терапия, която на нас ни звучи логично.“
Стресът влияе на нервите, а унищожените нерви провокират проблеми със сърцето
„Стресът уврежда здравето, включително и сърцето. Конкретният повод за такоцубо кардиомиопатията е острият стрес, но то настъпва с хода на годините. Много е възможно преди това повтарящ се малък или хроничен стрес да е разбил нервната система, защото стресът унищожава нервите и унищожените нерви унищожават сърцето. Това е, най-общо казано, механизмът, по който въздействията на околната среда стигат до емоциите, стига до нашето сърце.“
5% от жените с такоцубо умират в острия стадий. „Най-често след това повечето хора се възстановяват или почти напълно се възстановяват, но при други 5% рецидивира.“
Кардиолозите имат повече работа през зимата, отколкото през лятото
Най-ниска е сърдечно-съдовата смъртност при околни температури между 18 и 25 градуса, обясни още специалистът.
„Студът убива повече хора, отколкото горещините. По принцип в кардиологиите имаме много повече пациенти посред зима, отколкото посред лято. Зимата е по-лошият период за сърцето, лятото е по-добрият.“
Двата най-чести проблема в горещините са топлинният и слънчевият удар, посочи още д-р Сотир Марчев. Болните с високо кръвно ги убеждаваме да намалят солта, а не водата в горещините, подчерта още той.
Човек не бива да прекалява с меренето на кръвното налягане, съветва доц. Марчев. „Едната крайност са хора, които въобще не си го мерят и не знаят, че им е високо. Това е глупаво. Високото кръвно скъсява живота и ако вземеш мерки, това е лесен начин да си удължиш живота. От друга страна човек не трябва да прекалява с меренето, да живее с маншета на ръката и през 20 минути да си мери кръвното.“
Като грешка лекарят изтъкна честата практика късно вечер възрастни хора, вдигайки кръвно, да взимат последователно едно, две или дори три хапчета в паниката си, защото това на сутринта води до обратния ефект на силно падане на кръвното налягане.
Доц. Сотир Марчев има две специалности – по кардиология и по вътрешни болести. Първата му дисертация е в областта на ехокардиографията, а втората – върху ефектите на стреса върху сърцето. Специализирал е в университетски болници в Осака, Виена, Белград. Автор е на над 100 научни публикации и 14 книги в областта на кардиологията, вътрешните болести и общата медицина. Многократно включван в лигата “Лекарите, на които вярваме”.
Източник: BNR