Д-р Елена Чорбаджиева е родена в Кърджали. Завършва медицинското си образование в МУ-София през 2008 г. От 2008 до 2013 г. е специализант по нервни болести в УМБАЛ „Свети Наум” в София.Придобива специалност по нервни болести през 2013 г. От 2015 г. е преподавател-асистент по нервни болести в Катедрата по неврология при МУ-София. Работи в Клиниката за двигателни нарушения в УМБАЛ „Св. Наум“.
Д-р Чорбаджиева, какви са първите признаци на болестта на Паркинсон и кои са сигналите, които категорично подчертават необходимостта да се обърнем към специалист?
Първите симптоми могат да бъдат много неспецифични, например болки в ставите и мускулите, което да накара пациентите да се обрърнат към други специалисти- напр. ортопеди и физиотерапевти. Причината за тези оплаквания се дължи на сковаването на мускулите и по този начин болните си мислят, че имат проблем със ставите например– ревматоиден артрит или някакви други артрозни изменения. Друго, което може да се наблюдава в ранните етапи, е намаление на обонянието. Често го има като оплакване при част от пациентите с Паркинсонова болест. Също така може да има смущение в изпразването на червата. Получава се констипация. Много чест е и депресивният синдром, който може да се прояви още преди да са се появили първите двигателни симптоми. Депресивна симптоматика може да се лекува дълго време от психиатър и евентуално след това да се забележи или от психиатъра или от друг специалист, че всъщност се касае за Паркинсонова болест.
Какви са стъпките при диагностициране на болестта на Паркинсон?
Най-важното е да се снеме правилно анамнезата. Да се разпита пациента за хода на заболяването, за първата поява на оплакванията и развитието им. Много е важно да се установи дали започват едностранно. Това е характерно за Паркинсоновата болест – винаги започват едностранно, никога треперенето не започва едновременно от двете ръце. Винаги е едностранно първоначално, а след това може да се прехвърли от другата страна. След това идва прегледът с неврологичния статус. Има две форми на заболяването- с тремор и такава предимно със скованост и забавени движения. Треморът задължително трябва да е в покой. Това е много важно при Паркинсоновата болест, което го отличава от останалите видове треперене. Другият симптом е сковаването на мускулите, което ние наричаме ригидност. Третият основен симптом са забавените по обем и скорост движения. Не са необходими някакви специални изследвания, които да се провеждат, ако човек има ясни симптоми на заболяването. По принцип трябва да са налице поне два от трите симптома. Ако са на лице и трите, то тогава е сигурна Паркинсонова болест. Хубаво е при първа диагноза да се проведе образно изследване на главата – скенер или ЯМР, за да се изключат някакви други причини за заболяването. Често има доброкачествени образувания или някакви други изменения в мозъка, които могат да предизвикат симптоматика, подобна на Паркинсона. Ако има треперене, може да се направи треморограма, за да ограничим точно какъв е треморът. Но разбира се един опитен невролог би могъл и с просто око да прецени какъв е видът на тремора и каква е неговата характеристиката и без да се прави такова изследване. В случаите, когато имаме колебание, може да се проведе едно специално изследване, което представлява скенер на главата с контрастно вещество. Нарича се Спектс DaTSCAN, което се инжектира по венозен път, снима се мозъка и се наблюдава натрупването му в мозъка. То е най-информативно. На 90% дава яснота по въпроса.
Защо е важно ранното диагностициране на заболяването и ключов фактор ли е това за успешно лечение?
Ранното диагностициране е важно при всички заболявания, за да се започне адекватно и навременно лечение. Целта всъщност първоначално е да забавим развитието на Паркинсоновата болест, защото ние за съжаление все още не можем да излекуваме заболяването. Затова трябва да предпишем съответните медикаменти, които имат невропротективен ефект. И поради тази причина е важно да се започне от рано лечението и пациентът да е наясно със заболяването си. Има случаи, когато пациенти са по-късно диагностицирани и съответно ненавреме са започнали терапия. Всичко е строго индивидуално и зависи от самото развитие, от хода на заболяването. При едни се развива по-бързо, при други по-бавно. Затова е важно навременното разпознаване на диагнозата.
Какво показват Вашите резултати за ефекта от навременно започналото лечение?
Резултатите са добри. Ние в началото започваме с по-леки медикаменти, особено при по-младите пациенти след което постепенно стигаме до терапия с леводопа. Пациентът иска да е добре двигателно, да може да се обслужва, да се движи сам и това целим ние при лечението. Разбира пак всичко е строго индивидуално и съобразено с конкретния случай.
Как протича терапията при заболяването?
Както я описах преди малко – в началото с по-леки медикаменти- МАО-Б инхибитори, допаминови агонисти. След това в по-късните етапи с напредване на симптомите добавяме леводопа. Може да правим и комбинации между медикаменти като политерапия, а не само монотерапия. Вече в напредналите, късни фази на Паркинсонова болест има три метода за лечение – две помпи и дълбока мозъчна стимулация. Едната помпа е с прилагане на гел в тънките черва. Втората – чрез подкожно приложение на апоморфин, а при дълбоката мозъчна стимулация се имплантират електроди в структури на мозъка.
А необходим ли е специален режим, който да се спазва от пациента?
Трябва да водят нормален начин на живот. Пациентите трябва да свикнат с мисълта, че са болни от Паркинсонова болест. Много е важно да се спазва двигателен режим. Тоест – колкото се може повече пациентите да се движат, да ходят пеша, да изпълняват леки упражнения. Плуването също помага много. Да се хранят по-здравословно, с повече витамини, плодове и зеленчуци. Да избягват храна богата на белтъци, особено тези, които приемат леводопа.
Разкажете малко повече за късните етапи на лечение – дълбоката мозъчна стимулация?
Тя се прилага при късната фаза на Паркинсонова болест. За късна фаза говорим, когато са на лице няколко критерия. Единият от тях е когато започне по-бързо да се изчерпва единичната доза на медикамента. Например, ако в началото пациентите са приемали лекарството на 6 часов интервал, след това този период се скъсява и те започват да го приема на 5, на 4 часа. Като стигне примерно на 3 часов интервал в 5-кратен прием, това означава, че вече трябва да се премине към асистирано лечение – един от трите метода. Също така може да се появяват нестабилност, чести падания, чести замръзвания и „залепвания“ на краката за пода, неволеви движения, които са страничен ефект от лечението. Именно тогава пациентът е подходящ за инфузионна терапия. Има едно правило според европейски консенсус, че ако пациентът е на петкратен прием на медикамент, има повече от два часа „off“период, което означава да е неподвижен или скован и има над един час за деня неволеви движения, тогава той е подходящ за преминаване към един от трите етапи на лечение (правило 5:2:1). При първия метод, който е с леводопа/карбидопа интестинален гел, представлява следното нещо – система от тънки тръбички (катетърчета), стигат до тънките черва. Те се поставят оперативно от гастроентеролог. Катетърната система е с две части. Едните отиват навътре към червата, другите са навън – от коремната стена и те се свързват с апарат, който подава този гел. Всяка сутрин пациентът включва машинката, а вечерта се изключва. Инфузията е 16 часа – през деня. Вечер няма подаване на лекарство. Пациентът спира помпата и я сваля. При другия метод с апоморфиновата помпа – горе-долу е на същия принцип, но там няма коремна операция, а всяка сутрин пациентът се боде с тънка игличка, както при инсулиновите писалки, и пак посредством един тънък катетър лекарството се подава подкожно. Инфузията пак е през деня. В България няма 24-часови инфузии. При дълбоката мозъчна стимулация се имплантират специални електроди в мозъчните структури, които отговарят за движението и чрез подаването на определени импулси се потиска определен симптом. На определен етап се сменят батериите. Устройството е на принципа на пейсмейкъра.
Каква е практиката в България с прилагане на новите терапии?
В България първите две терапии са на 100% реимбурсирани от НЗОК и пациентите нищо не заплащат. Очаква се дълбоката мозъчна стимулация да навлезе като безплатно лечение по НЗОК. Най-голям опит имаме с помпата, която е с гела. В България се прилага от края на 2009 г. Над 100 пациента вече успешно се лекуват и има много добри резултати. Напълно се повлияват моторните симптоми и някои от немоторните. Пациентите са практически подвижни почти през целия ден и могат сами да се обслужват. При втората помпа – тя малко по-късно навлезе при нас. Има около 20-на пациента също с много добро повлияване. За дълбоката мозъчна стимулация не мога да дам информация, а по-скоро колегите неврохирурзи. Всяко лечение си има показания при съответните пациенти. Комисия определя това кой пациент с каква терапия ще бъде лекуван.
Източник: https://www.zdrave.net/