Д-р Филипо де Марини е директор на Отдела по торакална онкология към Европейския институт по онкология в Милано. Той е специалист по пневмология и професор по онкология.
Експерт е по изпитвания за добра клинична практика на “нови” антинеопластични лекарства (Фаза I, II и III) и е разработил изпитвания за рак на белия дроб с Vinorelbine, Paclitaxel, Gemcitabine, Topotecan, Docetaxel, Alimta, Affinitak, MMPI, SR 48692, Gefitinib, Cetuximab, BMS275183, Bevacizumab.
Д-р Марини даде специално интервю за читателите на Medical News относно имунотерапията на онкологичните заболявания.
През последните няколко години все по-често се споменава имунотерапията при лечение на онкологичните заболявания. Може ли да ни разясните повече за естеството на тази терапия и нейното приложение при лечението на рака?
Имунотерапията е интересна област, тъй като ние се опитваме да използваме физиологията на имунната система срещу заболяването. Най-важната задача е да се премахне инхибирането на имунната система, което раковите клетки използват, за да избегнат контрола й.
Раковите клетки могат да модифицират тази блокада, използвайки PD-L1 пътят, който отговаря за имунната хомеостаза. Чрез инхибитори на PD-L1 можем да отключим блокадите върху лигандите PD-L1, PD-L2 и B7.1, върху които раковите клетки упражняват контрол с цел да избегнат влиянието на имунната система.
Новите резултати са много добри, като за отбелязване е и безопасността, тъй като това е един физиологичен процес, който атакува раковите клетки. Има само един проблем – няма как да се повлияе върху силата на отговор на имунната система.
Този вид терапия не е имуностимулация, а отблокиране на имунната система и не можем да модулираме силата на отговора на съответния организъм. По тази причина имунотерапията при възрастни пациенти над 75 години не е особено ефективна поради остаряването на имуннитета.
Кой е най-големият пробив на имунотерапията към настоящия момент?
Според мен е важно да се отбеляжат предимствата, но и страничните ефекти на химиотерапията. Химиотерапията е неселктивна, приложените химиотерапевтици атакуват всички типове клетки, без проява на специфичност, което е свързано с голям токсичен ефект. Имуноагентите са със сведени до минимум подобни ефекти.
Това се препочита от пациентите, тъй като не се нарушава качеството им на живот. Дори и имунотерапията да няма много голям ефект при някои пациенти и да им бъде предложено втори етап на лечение с химиотерапия, те настояват за провеждането на следващ курс имунотерапия поради ниската токсичност и по-доброто качество на живот. Това налага по-ниския къмплайънс при химиотерапията спрямо имунотерапията.
Кои са страничните ефекти на имунотерапията в сравнение с химиотерапията?
Химиотерапията има голяма хематологична токсичност, както и много гастроинтестинални странични ефекти, които много нарушават качеството на живот и водят до астено-адинамичен синдром и депресии.
Имунотерапията е по-физиологична и тези тежки странични ефекти се проявяват при по-малко от 1% от пациентите. По мое мнение периодът на лечение реално съвпада с периода на преживяемост на пациента и е важно този период да е максимално съхраняващ за организма на пациентите, особено като отчетем факта, че имунотерапията може да продължава неограничен период от време.
Какво е нивото на имунотерапия при карцинома на белия дроб?
Към този момент регистрирахме втора линия на “checkpoint” инхибиторите при напреднал карцином на белия дроб без генетични мутации, което означава, че около 70% от пациентите получават имунотерапия.
Към момента завършваме няколко проучвания, които ще дадат възможност на някои имунотерапевтици от втора линия да преминат в първа линия на лечение. Бъдещето се променя при първа линия на лечение с използването на химио- и имунотерапия, на два имунотерапевтика или на тройна комбинация от имуно-, химиотерапия и антиандрогенни препарати.
Кои са най-често задаваните въпроси от страна на колегите Ви по повод на имунотерапията?
Най-честият въпрос е свързан с правилния подбор на пациентите, които да се включат на имунотерапия. Другият основен въпрос е свързан с оценката на отговора. Реално няма как да се оцени много бързо, нужни са поне два месеца от започване на терапията.
Лично аз в моята практика не прекратявам имунотерапията ако има нарастване на туморния процес, тъй като това може да бъде експресия на възпалената реакция спрямо туморната тъкан. Лечението препоръчвам да се спре само ако има множествени метастази, което е ясен белег, че няма добър имунен отговор.
Кои са предиктивните биомаркери при имунотерапията и как ще се променят в бъдеще?
Към момента PD-L1 е маркер, който можем да използваме, но той не е с абсолютна чувствителност и може да има наличен отговор, дори при негативни стойности на маркера.
Опитваме се да тестваме други маркери като туморно молекулно натоварване, който съчетан с PD-L1, дава по-добра възможност за оценка на ефективността. Досега в нашата практика сме наблюдавали, че повишените стойности на туморното молекулно натоварване отговарят на по-високата ефективност на имунотерапията.
Предимството на този маркер е, че се изолира от периферна кръв, докато за PD-L1 е необходим хистологичен препарат.
Какъв съвет ще дадете на Онкологичната общност в България?
Важно е българските онколози да мислят за използването на имунотерапията и да се оповават на резултатите и постиженията от опита на други държави. Важно е да не се спира терапията при липса на бърз отговор или при увеличение на таргетната лезия и да се обръща внимание на стойностите на биомаркерите.
Има вече възможности, който действат и при PD-L1 негативни пациенти, които представляват 50% от изследваните пациенти в Европа.
Д-р Петра Василева, Medical News
Източник: http://medicalnews.bg