Лимфопения е преходно или постоянно понижаване на концентрацията на лимфоцитни кръвни клетки в общия обем на циркулиращия кръв, по-малко от 1000 в 1 μl
Продължителната лимфопения може да предизвика активиране на опортюнистична инфекция и е фундаментално патологично състояние за развитието на автоимунни и неопластични заболявания.
За да се открият признаци на лимфопения, левкоцитната формула на периферната кръв трябва да се определи при изследване на общ клиничен анализ на циркулиращата кръв.
Причините – какви са?
Съществуват редица заболявания, при които има вроден дефицит на лимфоцитни клетки – например, вродена имунна недостатъчност при новородени. Лимфопенията при деца може да се развие не само поради недостатъчното производство на лимфоцити, но и поради повишеното разрушаване на лимфоцитните кръвни клетки (главно на Т-лимфоцитната група), което се случва при синдрома на Wiskott-Aldridge, една наследствена патология.
Рядък патогенен механизъм за развитие на лимфопения е невъзможността за узряване на лимфоцитите от нормални прогениторни клетки.
Най-голямата категория пациенти с придобита форма на тази болест се състои от лица, които не спазват правилата за балансирано хранене, при които има значителен дефицит на протеини в диетата. Подобна патогенеза се наблюдава при автоимунни болести. Те са придружени от значителна загуба на протеини в организма.
Сред инфекциозните заболявания, придружени от развитието на лимфопенично състояние, трябва да се отбележат ХИВ инфекцията и СПИН, тъй като през последното десетилетие има значително увеличение на честотата на тези патологии.
Развитието на болестта в тази ситуация се дължи на унищожаването на повечето Т-лимфоцити и миграцията на продуктите на разпадане към органите на ретикулоендотелната система. Лимфопенията, причинена от нарушена продукция на клетки от лимфоцитната серия, се открива при пациенти, страдащи от органична патология на тимуса. Повишено разрушаване на лимфоцитни клетки се наблюдава при лица, които приемат лекарства за лечението на псориазис.
И, разбира се, има отделна етиопатогенетична категория лимфопения, която е следствие от радиационната и цитостатичната терапия, които се използват при лечението на рак.
Съществува и друга категория пациенти, при които няма намаляване на лимфоцитите, а увеличение на процента на други кръвни клетки от серията левкоцити, на фона на което се създава фалшиво впечатление за намаляване на съдържанието на лимфоцитни клетки. При тази ситуация хематолозите установяват заключението „относителна лимфоцитопения“. Този вид лимфопенен синдром се наблюдава при остеомиелит на костите, белодробен абсцес, емпием на плеврата, флегмон.
След раждането е наложително да се изследва новороденото за признаци на лимфопения, тъй като това патологично състояние може да се наследи.
Източник: https://www.zdrave.ws/