Въпреки напредъка на медицината, онкологичните заболявания продължават да всяват ужас във всеки човек. За съжаление, когато се хваната късно, както често става у нас, лечението им наистина е трудно. Има ли шанс за пациентите с тумори в късен стадий, попитахме проф. Александър Юлиянов. Той е международно признат специалист в областта на коремната хирургия и онкология. Ръководител е на Клиниката по хирургия в болница „Тракия“ в Стара Загора.
– Проф. Юлиянов, какво представлява метода HIPEC, който прилагате в Болница „Тракия“?
– HIPEC всъщност е абревиатура на хипертермична интраперитонеална химиотерапия. Това може би звучи неразбираемо за неспециалистите. Ето за какво става въпрос. Голяма част от туморите имат способността да се разпространяват върху съседните органи в коремната кухина. Клетки от тумора могат да се откъснат и премествайки се, например, на 5 см встрани – от стомаха върху черния дроб, върху дебелото черво, тънкото черво, панкреаса – осъществяват миграция върху всички органи. Така болестта ангажира множество коремни органи и проблемът става огромен. Прилагана венозно, химиотерапията обичайно не може да повлияе ефективно болестта, тъй като органите са покрити с предпазна ципа, наречена перитонеум. Туморните клетки се „закачат“ перитонеума и започват да растат. Това състояние се нарича перитониална карциноматоза. При операцията хирургът премахва всички тумори, които вижда. За да унищожим и раковите клетки, които не можем да видим, в края операцията ние прилагаме химиотерапия на оперираните органи чрез HIPEC. Защото, ако вкараме химиотерапевтика по венозен път, перитонеумът не му позволява да достигне достатъчна концентрация в туморите, разположени от вътрешната страна на перитонеума. HIPEC преодолява този проблем, но това не е единственото предимство на метода. Използвайки специална апаратура ние прилагаме загрят разтвор на химиотерапевтик в много високи концентрации по време на операцията директно в коремната кухина. Контролираме процеса с позициониране на термосонди в различни части на корема. Темпатурата се измерва в реално време на 5 различни места, защото в определени области са нужни високи температури, а на други нормални. Колкото е по-висока температурата, толкова по-голям е ефектът на химиотерапевтика. Способността му да убива раковите клетки се увеличава в пъти. Чрез HIPEC постигаме концентрации с 400, дори 500 пъти по-големи от тези, които можем да достигнем с венозната химиотерапия.
– Колко време продължава тази процедура?
– Обикновено продължителността само на HIPEC е около час и половина, но продължителността на операцията зависи от броя и разположението на туморите, които трябва да отстраним. Една от последните ни процедури продължи 9 часа, защото оперирахме 20 локализации на болестта.
– Какви са резултатите от практическото прилагане на HIPEC? Имате ли пациенти, преодолели болестта?
– Комбинирането на хирургична операция с метода HIPEC дава впечатляващи резултати при една болест, която до скоро се смяташе за присъда. Да си представим, че имаме пациент, при който прогнозите за оцеляване са 0% заради перитониалната карциноматоза. Мога да потвърдя, че при различните ракови състояния, предизвикани от перитониална карциноматоза, възможностите за излекуване чрез хирургия плюс HIPEC вече се движат между 40 и 90% в зависимост от диагнозата. Това е колосална промяна в лечебната стратегия и успех на съвременната онкология. Ще ви дам следния пример – при 100% смъртност на заболелите от карцином на апендикса с перитонеални метастази преди, днес – с помощта на HIPEC, е постигната 5-годишна преживяемост при 90% от пациентите. Като цяло ключът за успех от лечението е внимателна селекция на пациентите и извършване на много прецизна операция. HIPEC е само добавка и не може да замести свръхспециализираната хирургична интервенция.
– От колко време се прилага HIPEC и до каква степен методиката е утвърдена?
– Прилагането на HIPEC не е нещо ново за света, но в България навлезе в последните 3-4 години. До преди 10 години HIPEC се смяташе за експериментална процедура.
През последните 5 години започват да се променят стандартите както в Европа, така и в САЩ и Канада по отношение на някои болести. Ако сега погледнете препоръките за лечениенаопределени заболявания, протичащи с перитониална карциноматоза, ще видите, че в САЩ, Франция, Канада, Холандия и други страни, препоръките са за лечение с операция плюс HIPEC.
– Това означава ли, че хората, които са „отписани“, имат реален шанс да продължат да живеят?
– Точно това означава – че имате реален шанс да обърнете съдбата на човек, който съвременните лечебни стандарти определят като нелечим. Защото HIPEC тепърва се дефинира като стандартно лечение. За да бъде включена една процедура в лечебните стандарти, са необходими изследвания с години. За щастие 2016 г. и 2017 г. донесоха много положителни резултати за циторедукцията с HIPEC, които доказаха ефективността на този метод. При наличието на научна доказателствена база, вече е въпрос на здравните системи да кажат „да“. Но това е ригидна система, в която утвърдените стандарти се променят бавно. Тоест, ако в Щатите нещо се случило преди 10 години, при нас ще бъдат нужни, примерно, още 5 години.
– Колко процедури са необходими за лечението на един пациент с напреднал стадий на болестта?
– Обичайно се смята, че HIPEC е процедура, която се извършва еднократно. Това е така, но само ако можете да установите чрез хирургията пълен контрол над болестта. При 70-80% от пациентите една процедура с HIPEC е достатъчна, но има и пациенти, коиот не се повлияват от една процедура. Имаме пациенти, които са напълно „отписани“ за лечение, включително и от протоколите за HIPEC. Дори сред тях имаме случаи, които се повлияват. Идват след една година, след 2 години и ние сме радостни да установим, че нямат никакъв белег на заболяване. Естествено има го и обратното – пациенти с минимална болест, за които мислим, че много лесно ще се справим, а се случва обратното. Имаме пациенти с първични тумори на перитонеума – представете си 2 квадратни метра покрити с тумори. При тях виждаме как след две процедури болестта се смалява със 70% и смятаме да продължим с трета, защото те няма какво да губят, нямат и друга лечебна алтернатива. За съжаление НЗОК не покрива тази процедура, защото касата плаща в рамките на консолидирания си бюджет, а не в рамките на себестойността на едно лечение.
Източник: https://clinica.bg/