Когато се каже меланом на кожата, най-често хората го свързват с ултравиолетовите лъчи на слънцето и с бенките. Но дали е толкова просто? Меланомът е един от най-злокачествените и агресивни тумори на кожата, който освен нея, може да засегне и лигавиците, както и други органи. Сухата статистика сочи, че годишно около 200 хил. души по света чуват за себе си тази диагноза, а 46 хил. напускат живота заради нея. В България на година се откриват над 500 нови случая. Притеснителното е, че само една трета от тях са в I стадий, два пъти повече са тези във II, III и IV, а за част от случаити дори не е посочен стадий, сочат данните на Националния раков регистър. Какво трябва да знаем за този вид рак, попитахме проф. Георги Чернев.
За жалост, като всички туморни клетки и тези на меланома са с едни гърди пред медицината. Хормоните са от огромно значение за меланома, категоричен е дерматохирургът проф. Георги Чернев от МВР-болница. Сред причините за проява на болестта може да са редица генетични мутации в определени протеини, които може да бъдат установени в туморната тъкан или серологично. „Ако в рамките на диагностиката на даден пациент се установят определени мутации, определено се създават предпоставки за приложението на редица медикаменти, чрез които на практика се стартира процесът на унищожение на туморната клетка. Мутациите може да са придобит или вродени. При меланома по-често се наблюдават придобитите. Това е полигенно хетерогенно заболяване, т.е. проблематиката се състои в обстоятелството, че като цяло туморът е неподатлив за дълги периоди на лечение. Туморните клетки се препрограмират, когато усещат, че са атакувани. Поради този факт е важно иновативните терапии да бъдат въвеждани повсеместно и при по-голям брой пациенти с оглед по-доброто повлияване на последните.
Сходна е и проблематиката при пациентите със синдром на диспластичните невуси. Напълно идентични клинично, дерматоскопски и хистологично бенки, при един и същ пациент, показват коренно различна тенденция или склонност към преминаване в меланоми. Това определя и проблематиката при определяне на по-нататъшния подход – да наблюдаваме или да третираме хирургично. Последното дава поне гаранция за унищожаване на риска от потенциално развитие на меланом в бъдеще.
Може да бъде блокирано развитието му
за определен период от време, но туморните клетки се адаптират бързо и „измислят“ нови механизми да се преборят с таргетната терапия“, обяснява проф. Чернев. При меланома нещата зависят от слънчевата радиация, от типа на кожата, както и превантивните методи, които се използват в последно време. Докато в Австралия заболеваемостта е доста по-висока, в България новорегистрираните случаи са около 400-500, но не се знае с точност колко са нерегистрираните, казва специалистът. „Данните от регистрите според мен не са реални. Пациентите, които са оперирани в амбулатории или в частни структури, а заболяването е било в начални стадии и 60-80% от тях са излекувани, дори не се регистрират в онкодиспансер. Т.е. статистиката регистрира тези, които са в напреднали стадии и са регистрирани в онкодиспансерите“, обяснява Проф. Чернев. По думите му е трудно да се каже дали при някой от половете заболяването превалира. И въпреки това, проф. Чернев подчертава, че
рисков фактор може да бъде и хормоналният статус
и психиката на пациентите. Той подчертава и друга новост в световната медицина – меланомът има връзка с шизофренията и с болестта на Паркинсон. „Известно е, че шизофренията е свързана с високо ниво на допамин (прекурсор на тирозина и меланина), т.е., ако има пациент с шизофрения и не е лекуван, а допаминът му по правило е висок, рискът от развитие на меланом е значително увеличен. Когато се лекува шизофренията с невролептици и анидопаминергични медикаменти, се постига добра превенция по отношение развитието на меланом. Това се потвърждава от редица международни проучвания. При паркинсона е обратното – пациентът е с ниско ниво допамин и му се дават медикаменти за стимулиране на допаминовата синтеза. Това увеличава риска от развитие на меланом при лекуваните от паркинсон пациенти. При нелекуваните такава тенденция не е налична.
При лекуваната шизофрения допаминът спада съответно и това води до намален риск от развитието на меланоми. Колкото повече меланин (вещество, което придава на кожата и косата естествения им цвят) има в организма, той отива най-вероятно в базалния слой на епидермиса, като индиректно потенцира меланогенезата. Когато има по-голям брой меланоцити (специални клетки, които съхраняват и произвеждат в кожата на човек меланин), рискът от развитието на рак под влиянието на слънчевата светлина е увеличен. Т.е. по-голяма е вероятността от развитие на меланоцитни тумори за разлика от керацинотитните. И обратното – когато лекуваме шизофренията, има риск от развитие на повече керацинотитни тумори“, обяснява специалистът. Той изтъква и друга зависимост, неотдавна установена от световната медицинска общност.
Аспиринът – рисков фактор за меланом
при определени групи. Медикаментите също повлияват дисрегулацията на фината меланинова синтеза. Оказва се, че определени групи от пациенти, които продължително време вземат аспирин, са в риск от развитие на меланом. Дори в клиниката на МВР-болница, екипът на проф. Чернев установил тази зависимост при двама пациенти, които от няколко години вземали аспирин и развили кожния рак, меланома. Любопитното е, че тази зависимост засега се наблюдава само или по-скоро при мъжете. При жените – напротив, аспиринът има протективен ефект. „Механизмите на всичко това не са напълно изяснени. Аспиринът блокира отделни ензими, свързани с възпалението и очевидно при жената и при мъжа играят различна роля хормоналните фактори, а те все още не са напълно проучени“, казва дерматохирургът. Между другото, авторите на изследването подчертават, че това не означава, че мъжете трябва да спрат терапията с аспирин, който вземат, за да намалят риска от инфаркт. Те просто трябва да избягват излагане на слънце или солариумите и да посещават редовно дерматолог за профилактични прегледи. Възможно е и да се премине на друг сходно действащ медикамент с оглед минимализиране на риска.
Вижда се колко е
„богата“ патогенезата на меланома,
какви молекули участват в регулацията и риска от развитието на това заболяване. Засега медицината е наясно с част от брънките в системата: медикаментите повлияват хормоналния статус, хормоналният статус повлиява меланиновата синтеза, тя заедно и разпределението на меланоцитите в комбинация със слънчевата светлина определят риска от развитие на меланом или кератиноцитни тумори. Това са нови или последни тенденции от дерматооноколгичните новини. И очевидно са предмет на психоневроендокринната онкология – Psycho/ Neuro/Endocrine/Oncology- (P.N.E.O). Това е понятие, въведено за първи път в световната литература пак от представителите на българската дерматохирургична школа, прието за публикация към момента в международно списание.
Генезата на меланома не е напълно изяснена, но е безспорно, че рискът от развитие на болестта се увеличава под влияние на ултравиолетовите лъчи. Хората, които работят като плажни спасители, земеделците, строителите, пастирите и др. професии, при които са изложени продължително на слънце, трябва да са внимателни.
Очевидна е генетичната предразположеност, влиянието на външни фактори, но защо едни, които изгарят на слънце по 10-12 пъти не развиват меланом, а други, които изгарят и 1 път – развиват, предстои да изясни медицинската наука.
Като цяло случаите на меланом се увеличават, което може да се дължи и на по-добрата диагностика, но и на всичко споменато, казва проф. Чернев.
Как хората да се предпазят
от коварния кожен рак? „Редовни дерматологични прегледи за рисковите контингенти – ако човек е със светла кожа, сини очи, рижа коса, ако има интензивно излагане на слънчева светлина, ако има роднини с меланом, специфични генетични заболявания и пр. Всичко това определя индивидуалния план за проследяване на пациента. Но като цяло всяка новопоявила се пигментна лезия трябва да е обект на по-сериозно внимание от специалист, който наистина се занимава с меланом“, категоричен е лекарят. По думите му едва няколко са специалистите от българската дерматологична хирургична общност, които знаят как да подходят към заболяването. Той обяснява, че когато пациент има първичен меланом, прави се ексцизия с малко поле на оперативна сигурност, но до 2 седмици след това, трябва да се направи вторична ексцизия със съответното поле на оперативна сигурност, в зависимост от установената хистологично туморната дебелина. Това гласят в момента европейските и световни медицински ръководства. „Ако минат тези 2 седмици, ефектът от тази операция се губи“, уточнява проф. Чернев. Според него проблемът у нас е в това, че хистологията след първичната ексцизия рядко е готова до 2 седмици – обикновено идва след трета-четвърта седмица, с което се губи ценно време. Проф. Чернев счита за целецъобразно, че лекарят, направил първичната туморна ексцизия, трябва да е сигурен, че хистологичното изследване ще бъде готово до 4-5 дни, след първата операция, за да изработи план за действие при конкретния болен. „В 80% от случаите в България след първата операция за отстраняване на засегнатата тъкан хистологията идва след 3-4 седмици, пациентът започва да търси второ мнение, минават между 1-3 месеца и нещата се изпускат от контрол“, казва лекарят. Според него точно това у нас трябва да се подобри.
Автор: Веса КАРАОЛАНОВА
Източник: https://clinica.bg/