Един от най-добрите специалисти по неврология, неврохирургия и генетика от световна класа е руският проф. Алексей Бойко. За съвременните подходи в лечението на множествената склероза (МС) и за новите възможности пред пациентите, вижте в интервюто с проф. Бойко.
– Проф. Бойко, защо и до ден-днешен етиологията на множествената склероза остава неизяснена? Какви фактори могат да провокират това заболяване?
– Множествената склероза е мултифакторно заболяване с наследствена предразположеност. Към днешна дата са установени около 200 генетични локуса, свързани с повишен риск от развитие на МС. В същото време много други външни фактори могат да провокират това заболяване. Сред тях в най-голяма степен е доказана ролята на Епщайн-Бар и специфични ретровируси; дефицит на витамин D, пушене, както и състоянието на микробиома на червата, което зависи от екологията, честия прием на антибиотици и т.н.
– В каква възраст най-често дебютира заболяването?
– По принцип, МС се открива при хора от 18 до 50 години. Истината е, че все по-често възниква и при деца и подрастващи до 18 години. Особено при млади девойки във възрастта 12-18 години.
– Каква е клиничната картина на множествената склероза?
– Невролозите добре познават клиничните прояви на МС, които могат да бъдат много разнообразни: нарушение на зрението, на движенията също, на чувствителността, координацията и т.н. Важно е да се отбележи, че в началото на протичането МС прилича на много други заболявания, затова я наричаме “органичен хамелеон”
Затова е необходимо навременно обръщане към специалист, за да се постави диагноза и да се започне лечение.
– До скоро заради това разнообразие от прояви диагнозата МС често се оказваше грешна. Каква е ситуацията сега?
– Такъв проблем съществува и сега, като става дума не само за хипо-, но и за хипердиагностика. Често на болните поставят диагноза МС и излишно назначават скъпоструваща специфична терапия. Диагнозата трябва да се поставя само върху основата на анализ на особеностите на клиничните прояви, протичането на болестта и наличието на основния фактор – „дисеминация на патологичния процес по място и време”, със задължително изключване на всички други причини с аналогично поражение на главния и гръбначния мозък. За по-точно поставяне на диагнозата спомага и прилагането на методите за изследване на гръбначно-мозъчната течност.
– В какъв стадий основно се диагностицира МС?
– Сега МС се диагностицира в най-ранни стадии, по принцип след първите прояви на болестта. Срещат се, разбира се, и случаи на по-късна диагностика, но те са все по-малко.
Сега вече множествената склероза не е присъда, а заболяване, при което може да се достигне нормално състояние и добро качество на живот до дълбока старост. Като цяло, терапията на МС включва три основни направления:
► купиране на обострянията или активното нарастване на неврологичните нарушения;
► симптоматично лечение и рехабилитация с цел намаляване изразеността на устойчивите нарушения;
► прием на препарати, променящи протичането на МС.
Правилното лечение позволява както съществено да се понижи активността на патологичния процес, така и да се подобри прогнозата на заболяването. Разбира се, МС, както и много други хронични заболявания, не могат да се „излекуват” напълно, както се отбелязва в някои публикации. Но е напълно възможно да се достигне такова ниво, такъв ефект, че множествената склероза години и десетилетия да не безпокои пациента.
– Винаги ли новите препарати водят до желания резултат?
– За съжаление, съществуващата терапия не е ефективна във всички 100% от случаите. Именно затова учените разработват все по-нови и нови препарати, променящи протичането на заболяването. Те притежават различни механизми за въздействие, показани са за отделни стадии и типове в протичането на МС… Затова е много важно колкото може по-рано индивидуално за всеки болен да се подбере този препарат, който ще бъде за него оптималният вариант на лечение продължително време.
– Какво може да се предприеме с цел повишаване ефективността от терапията на множествената склероза?
– Сега се провеждат изследвания по търсене на генетични маркери, които биха позволили колкото може по-рано да се прецени доколко ефективен ще бъде даден препарат за конкретната болест.
– Какви групи нови лекарства се прилагат сега? По какво се различават те?
– В терапията на МС се прилагат както силни специфични имуносупресори, така и по-меки и безопасни имуномодулатори. Някои от новите лекарства оказват отчетливо невропротективно влияние. Тъй като всеки от новите препарати си има своята специфика, невролозите и специалистите в лечението на МС трябва да се квалифицират в редица дисциплини – имунология, молекулярна биология, рентгенология и т.н.
– Сега на световния пазар е пълно с имуномодулатори, а списъкът на имуносупресантите е относително кратък. Но експертите прогнозират този списък да бъде разширен в близките 10 години. С какво може да се обясни това?
– Специалистите знаят, че имуномодулация не е възможна без имуносупресия. И обратното, имуносупресия не може без имуномодулация. Тази разлика – между имуномодулаторите и имуносупресорите е условна. Приемането на силни имуносупресори винаги се съпровожда с по-сериозни рискове от странични ефекти. В терапията на МС в началото винаги се назначават препарати с по-меко действие. Ако те не успеят да контролират патологичния процес, се заменят с по-силни препарати. Повтарям, лечението на МС с новите препарати винаги се подбира индивидуално. А те стават все по-специфични.
– Какво е вашето мнение за препарата терифлуномид? Как се оценява той от медицинската общност и пациентите?
– До появяването на терифлуномида в терапията на МС вече се използваха няколко препарата, предимно с имуносупресивно действие. Между другото, много специалисти отнасят терифлуномида към имуномодулаторите, тъй като при продължителния му прием не били открити странични ефекти, свързани с имуносупресията. Този препарат си има своите плюсове и минуси. В редица случаи терифлуномидът демонстрира отлични резултати, но при някои пациенти резултатите от лечението са по-ниски от очакваните…
– А какъв е ефектът от друг още по-нов препарат – алемтузумаб? Какво е специфичното при него?
– Алемтузумаб към днешна дата е най-силният препарат, използван в лечението на множествена склероза. И е много удобен за прием – достатъчни са само 8 венозни инфузии за 2 години. Ефектът се съхранява дълги години, има данни от наблюдения, които показват 6-7 години ремисия…
– А как бихте оценили друг препарат за перорален прием, а не в инжекционна форма или вливане чрез системи? Става дума за лекарството Текфидера.
– В основата на този препарат лежи имуномодулацията, но с елементи на имуносупресия. Проблемът е, че при много болни съществува риск от развитие на лимфопения, която може да доведе до съществени нежелани явления. В света са регистрирани вече 4 случая, когато на фона на лимфопенията при прием на този препарат се е развила тежка опортюнистична инфекция. Но при правилен прием препаратът е безопасен.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: https://zdrave.to/