Изтеглянето на медикаментите с валсартан заради опасен примес в тях нажежи страстите в българския парламент. Имаше ли основание за това, свършиха ли институциите професионално работата си, има ли опасност за хората, попитахме проф. Асена Стоименова. Тя е директор на Изпълнителната Агенция по Лекарствата, член на Комитета за оценка на лекарствените продукти към Европейската Агенция по Лекарствата (ЕМА) и член на Управителния съвет на ЕМА. Освен това е професор в Катедра „Здравна политика и мениджмънт“ във Факултета по обществено здраве на МУ-София.
– Проф. Стоименова, има ли негативни последствия от лекарствата с опасния примес за пациентите?
– През последните две седмици лекарствените агенции в ЕС блокираха и изтеглиха лекарствени продукти, съдържащи валсартан, произведен от китайския производител Zhejiang Huahai Pharmaceuticals. Причината е наличието на N-нитрозодиметиламин (NDMA), примес, който е класифициран като потенциален канцероген. Счита се, че непосредствен риск за пациентите, приемащи тези лекарствени продукти няма, пациентите не бива да спират лечението си, но при първа възможност следва да се обърнат към лекуващите ги лекари за смяна на лекарствения продукт, с такъв, който не е засегнат. Междувременно ЕМА продължава консултациите с токсиколози, за да определи степента на въздействието, на което са били изложени пациентите. Валсартан е ангиотензин-II-рецептор антагонист, който се използва за лечение на артериална хипертония, скорошен инфаркт на миокарда и сърдечна недостатъчност. Предлага се на фармацевтичния пазар самостоятелно, както и под формата на комбинация с други активни вещества.
Няма доказателства, че примесът N-нитрозодиметиламин (NDMA) е довел до негативни ефекти при пациентите, които приемат засегнатите лекарства. Блокирането и изтеглянето им е с превантивна цел.
– Но се казва, че примесът е канцерогенен, защо тогава няма опасност за хората?
– Думата „канцероген“ звучи страшно и е нормално хората, приемащи засегнатите лекарствени продукти да имат притеснения. Реална непосредствена опасност обаче няма, блокирането и изтеглянето на засегнатите лекарствени продукти е с превантивна цел. Експериментални изследвания при животни показват канцерогенните свойства на NDMA. В големи количества се счита, че може да предизвиква фиброза на черния дроб и затова присъствието му
много внимателно се следи във всички възможни източници. Всъщност примесът N-нитрозодиметиламин (NDMA), определен като потенциален канцероген може да попадне и в питейната вода, като продукт от разграждането на диметилхидразин, както и в следствие на някои производствени процеси. Съдържа се също в някои пестициди. Вторичен продукт от дезинфекцията на питейната вода чрез хлориране. През 2015 г. екип от австралийски учени установява наличието на NDMA в повече от половината изследвани проби от питейна вода. Освен в питейната вода, NDMA е намиран в месо, бира, тютюнев дим и като примес в някои лекарства.
Говорителят на компанията Novartis, производител на оригиналния лекарствен продукт с валсартан, Eric Althoff дори заявява че, „количествата NDMA, открити във валсартана са много по-малки отколкото кумулативната ендогенна продукция и обичайната екзогенна експозиция на NDMA.“ – т.е. нормално ние сме изложени на по-голямо количество NDMA, отколкото това, съдържащо се в активната субстанция валсартан, произведена от Zhejiang Huahai Pharmaceuticals. Счита се, че NDMA е потенциален канцероген при хора, реална непосредствена опасност не е установена. Въпреки това, европейските регулаторни органи изпълняват указанията на ЕМА за блокиране и изтегляне на засегнатите лекарствени продукти с превантивна цел, което е нормална практика при наличието и на най-малки съмнения, свързани с качеството, ефикасността и безопасността на лекарствените продукти. Това се прави с цел да са защитят пациентите от излагането им на допълнителни количества от NDMA.
– От кога се знае за проблема с канцерогенния примес?
– След като примесът е открит в лекарствени продукти, съдържащи валсартан, произведен от Zhejiang Huahai Pharmaceuticals, производителят на активната субстанция доброволно информира ЕМА. В момента ЕМА провежда разследване, което ще установи в действителност от коя дата съществува проблема, тъй като фактът, че промени в производствения процес на активната субстанция, направени през 2012 г. са предпоставки за евентуално наличиет на NDMA не означава, че пациентите, приемащи тези продукти са били изложени на неговото въздействие през целия този период. Не всички произведени от китайския производител партиди са засегнати от този проблем.
– Адекватно ли реагираха отговорните институции в България?
– В късния следобед на 3.07.2018 г. между всички национални регулаторни органи на държавите-членки на ЕС (в това число и ИАЛ) и ЕМА се провежда телеконференция, на която се обсъжда възникнал проблем за наличие на примеса NDMA в някои лекарствени продукти на производители, закупили активната субстанция валсартан от
Zhejiang Huahai Pharmaceuticals. На телеконференцията се обсъжда проект на съобщение за бързо известяване, като европейските регулатори са предупредени, че на следващия ден испанската агенция по лекарствата ще издаде официално съобщение. На 4.07.2018 г., веднага след получаването на официалния сигнал от Европейската агенция по лекарствата, ИАЛ издава заповеди на притежателите на разрешения за употреба на засегнатите лекарствени продукти, които са задължени в рамките на 24 часа да спрат доставките и да организират спиране на всички продажби на територията на страната от съотвените лекарствени продукти. Няколко минути по-късно аз лично разговарях със зам. министър Жени Начева, в качеството й на Председател на Надзорния съвет на НЗОК, за предприемане на мерки по преустановяване на предписването и отпускането на блокираните лекарствени продукти, както и замяната им с аналози. Писменото уведомление от ИАЛ е заведено в МЗ на следващия ден, 05.07.2018 г., но още на предния ден започва организация по изготвянето на инструкции към регионалните здравноосигурителни каси.ИАЛ уведомява и НЗОК в същите срокове, като съответните съобщения са публикувани и на уеб-страницата на Агенцията. ИАЛ уведомява и всички Регионални Здравни Инспекции (РЗИ) на територията на страната, за контрол по изпълнието на блокирането и изтеглянето. Изключително бърза е и реакцията на Българския Фармацевтичен Съюз (БФС) – съобщение за блокираните от ИАЛ лекарствени продукти е качено на официалната страница на БФС във Фейсбук на 6.07.2018 г. Съсловната организация съдейства и за популяризиране на писмото от НЗОК до РЗОК и договорните партньори за преустановяване на предписването, отпускането и заплащането на блокираните лекарствени продукти, а писмото от НЗОК до РЗОК за осигуряване на непрекъснатост на лечението на здравноосигурените лица и изготвено съвместно.
Тази хронология на събитията показва безпрецедентна интеграция на отговорните институции в тази ситуация в условията на липса на електронно здравеопазване, както и готовността им да действат бързо и адекватно в подобни случаи. Представителите на фармацевтичната индустрия и изпълнителите на медицинска помощ реагираха професионално и подготвено. В писмо до институциите Българската Генерична Фармацевтична Асоциация определи ситуацията като „един успешно издържан стрес-тест от всички участници по веригата на регулацията, контрола и организацията на лекарствоснабдяването“.
– Какъв е мащабът на проблема в България? ИАЛ изследва ли блокираните лекарствени продукти?
– В България са засегнати 14 притежателя на разрешения за употреба на 62 лекарствени продукта. Има достатъчно алтернативи, които българските лекари да предпишат на своите пациенти – т.напр. 27 лекарствени продукта, съдържащи валсартан са в позитивния лекарствен списък и не са засегнати от блокирането, а има и 138 реимбурсирани терапевтични алтернативи (сартани), които се прилагат за лечение при същите показания.
Засегнатите лекарствени продукти се анализират от Европейския директорат за качество на лекарствените продукти (EDQM) със седалище в Страсбург, Франция. Вече повече от 50 години EDQM създава и следи за спазването на стандартите за качество на лекарствените продукти и съответствието им с изискванията на Европейската фармакопея. EDQM издава на производителите сертификати за съответствие с изискванията на лекарствените вещества с Европейската фармакопея, организира работата на официалните лаборатории за контрол на лекарствени продукти (ИАЛ има статут на официална контролна лаборатория и подлежи на проверка от EDQM на всеки три години, последната инспекция бе проведена тази година) и има редица дейности в борбата с фалшифицираните лекарствени продукти. Към настоящия момент, EDQM проверява и други продукти, съдържащи валсартан, както и други сартани. Всяка нова информация ще бъде своевременно публикувана и подходящо огласена при необходимост. Всички национални регулаторни органи очакват резултатите от работата на директората, самостоятелни изследвания в отделните държави-членки не се правят. ИАЛ не прави изключение, тъй като е част от европейската регулаторна мрежа. В момента сме изискали партидната документация на няколко партиди, чиито производители са декларирали, че в производството са вложени междинни продукти, закупени от китайския производител (а не активното вещество), както и активно вещество валсартан от алтернативен производител. Ако декларираното от тях се потвърди, е възможно част от партидите да бъдат деблокирани. Още веднъж искам да подчертая, че блокирането бе едно общоевропейско решение, с превантивен характер, до установяване на мащаба на риска. Рутинна практика за гарантиране безопасността на пациентите.
– Държави, извън ЕС блокираха ли засегнатите лекарствени продукти, съдържащи валсартан?
– FDA (Администрацията по храните и лекарствата в САЩ) препоръчва блокиране и изтегляне на лекарствените продукти, съдържащи валсартан на 13.07.2018 г., повече от седмица след съобщението на Испанската Агенция по Лекарствата. Практика в САЩ е блокирането и изтеглянето на лекарствени продукти да се иницира от фармацевтичните компании, но в този случай Агенцията препоръчва блокиране и изтегляне.
Други държави, които не са членки на ЕС също блокират тези лекарства – Босна и Херцеговина, Сърбия, Бахрейн, Канада. Блокирането и изтеглянето на продуктите, съдържащи валсартан засяга повече от 2300 партиди, разпространени по света.
– Защо е това презастраховане, ако няма непосредствен потенциален риск?
– Съвременните изисквания по отношение на производството на стоки, употребявани от европейските потребители непрекъснато се повишават. В това отношение лекарствата не правят изключение. В последните 20 години изискванията към качеството, безопасността и ефикасността на лекарствата се усложниха, въведоха се допълнителни механизми за наблюдение на ефектите на лекарствата. Особено внимание се отделя на лекарствени продукти, които масово се употребяват за продължителен период от време (какъвто е случая с блокираните продукти, съдържащи валсартан), както и на новите лекарства.
Приоритет на ИАЛ е пациентите в България да приемат само качествени, ефикасни и безопасни лекарствени продукти. В този смисъл, дори при наличието на съмнения и потенциален риск, нормална практика е засегнатите лекарства да бъдат блокирани и изтеглени от мрежата с превантивна цел. Производството и употребата на лекарства е една от най-регулираните дейности на човека.
Блокирането и изтеглянето на лекарства е рутинна операция. Много често, за да се поддържа готовност за реакция при кризи, фармацевтичните компании дори правят симулация на реално блокиране и изтегляне на лекарства от мрежата, за да оценят за какво време могат реагират при необходимост. Това, което направи този случай по-специален е мащаба – много хора приемат лекарствени продукти, съдържащи валсартан. Разбира се, реакцията на обществото в една държава при блокиране на лекарства от подобен мащаб се определя и от някои национални особености – наличието или не на електронно здравеопазване, политическа конюнктура, здравна култура, особености на реимбурсирането, наличие на алтернативи и др. Засегнатите търговски интереси също допълнително стимулират някои реакции. Отново на дневен ред в България бе поставен и „дебата“ за или против генеричните лекарствени продукти. Направиха се определени внушения, които не почиват на съвременните постижения на фармацевтичната наука и практика. В България темата се преекспонира безпрецедентно за ЕС. Някои отново „яхнаха“ страховете и притесненията на хората. Но когато става въпрос за здраве, не само регулаторните органи и институциите, но и всички останали следва да поставят интересите на пациентите на първо място.
Източник: https://clinica.bg/