Съдбата на раковия регистър у насотново е на дневен ред. Как ще изглежда той в бъдеще, кога ще бъде преместен в НЦОЗА, ще има ли дотогава кой да подава информация за пациентите са въпроси, които засега остават без отговор. Затова решихме да публикуваме обяснението на Световната здравна организация за неговите цели и същност.
Популационният раков регистър събира данни за всяко лице с рак в определена популация (население), обикновено включващо хора, живеещи в добре дефиниран географски регион (район). Сътрудничеството между медицинската професия и здравните услуги е жизненоважно за успеха на регистрирането на рака. Популационният раков регистър дава показатели за заболяемостта (разпространението), като акцентът е върху епидемиологията и общественото здраве.
Основен източник на информация и съвети
относно популационните ракови регистри и международните данни от такива регистри е Международната агенция за изследване на рака (IARC), част от СЗО. IARC е разположена в Лион, Франция и трябва да бъде призована да съдейства при всяко планирано разработване или реорганизация на раковия регистър.
Акцентът на раковия регистър трябва да бъде върху качеството на събраните данни, а не върху тяхното количество. Някои от най-успешните и продуктивни регистри събират само много ограничени данни за всеки пациент. Регистрите в развиващите се страни трябва да събират само основната информация, която е обща за всички регистри. Това включва идентификация на пациента (включително възраст и пол), етническа принадлежност, дата на заболяване, локализация и хистология на тумора и начин на доказване. Другите променливи, които са изключително полезни, включват разпространение на заболяването (стадий) и изход на болестта, за изчисляване на преживяемостта.
Създаването на популационен раков регистър
е от голямо значение за разработването на Национална програма за контрол на рака. Такива регистри са полезни в контекста на документирането на състоянието на раковите заболявания в даден регион/ страна, при измерване на засягането от рак и при изучаване на преживяемостта от рак, както и при оценяване на тенденциите в честотата на раковите заболявания във времето. По този начин те са ценни за оценката на националните програми за контрол на рака.
Болнично – базираните информационни системи
са ценни източници на информация относно методите за диагностициране, стадийното разпределение, методите на лечение, отговорът към лечението и преживяемостта, въпреки че точна информация за заболяемостта от рак е невъзможно да се даде, поради липса на данни за населението, от което произхождат случаите.
Източник: https://clinica.bg/