Бъбречнокаменната болест (уролитиаза) е едно от най-често срещаните урологични заболявания. Дали поради климатичните особености, почвата или хранителните навици, заболяването засяга не малко хора, най-често в по-топлите страни. Докато в Швеция и Норвегия например от камъни в бъбреците страдат 3-5%, на Балканския полуостров, в това число и у нас, болестта поразява до 15%. С други думи у нас около 400 хил. души имат този проблем и България попада в ендемична зона с много по-голяма честота на уролитиаза. Какво представлява заболяването, попитахме урологът от УМБАЛ „Александровска“ д-р Васил Василев.
Тялото на човек непрекъснато образува кристали, но обикновено те излизат с урината. Някои от тях обаче се утаяват в бъбрека. Затова бъбречнокаменната болест е коварна – минават 2-3 и повече години, докато се образува камък. Те представляват твърда маса, съставена от кристалите на калциеви, уратни, фосфатни, магнезиеви или смесени соли, които, ако не излязат от организма с урината, постепенно слепват един за друг. Тоест
има достатчно време, за да се образува един камък
в среден размер – 2,3,5 или дори 9 мм. Още години камъкът, колкото и да е голям, може да си стои в бъбрека и човек да не усеща нищо, защото бъбрекът няма нервни окончания. „Отсъствието на болки не означава, че няма камък. Често идват пациенти с много големи камъни, за които пациентите дори не са подозирали и са откривани случайно по друг повод“, казва урологът. Но когато камъкът „реши“ да излиза от бъбрека, попадне в уретера и го запуши, настъпва бъбречната криза, обяснява урологът. Затова той препоръчва всеки поне веднъж на 2 години да си прави профилактичен преглед при специалист. А ако вече е имал бъбречна криза или някой негов роднина страда от бъбречнокаменна болест, препоръчително е всяка година
да се ходи на профилактичен преглед при уролог.
От практиката си лекарят споделя, че раждалите жени, преживели бъбречна криза, твърдят, че тя е несравнимо по-болезнена от родилните болки.
Известно е, че в бъбреците, които са пречиствателната станция на човешкия организъм, се отлагат различни вещества. В зависимост от състава на солите, които ги изграждат, бъбречните камъни могат да бъдат калциеви (богати на калции), уратни (богати на пикочна киселина), фосфатни, амониеви и др. Например магнезиево-амониево-фосфатните камъни се образуват вследствие на често повтарящи се бактериални инфекции на бъбреците и по-често се срещат при жените.
Една от причините за образуването на камъни е недостатъчната
консумация на течности,
недостатъчният двигателен режим и неправилниият хранителен режим, обяснява д-р Василев. Той пояснява, че колкото повече вода, толкова повече се разрежда урината и увеличава обема й, а когато има повече урина, тя увличава малките кристалчета и предотвратява образуването на камъни или увеличаването им. По-малкото пиене на течности намалява обема на урината и съответно тези соли се концентрират повече и започват да кристализират и полека-лека се образуват камъни. Д-р Василев препоръчва и консумация на различни билкови чайове след консултация с лекар.
Бирата все пак е алкохол,
казва лекарят. Да, течност е и като такава увличава диурезата, но като алкохол не е препоръчителна, категоричен е специалистът.
Ако човек образува калциеви камъни, трябва да избягва храни, които са богати на калций – сирене, мляко и млачни продукти. Ако образува уратни камъни, трябва да избягват храни, които покачват нивото на пикочната киселина – мазни храни, червени меса, препоръчва специалистът. Той обаче пояснява, че хранителният режим е само „помощно средство”, макар да е важен фактор, особено, когато даден организъм е предразположен към образуване на камъни. Хранителният режима може да спомогне човкът да има криза не на 2-3 години, а например на 5-6 или дори на 10 години, казва лекарят. Той пояснява, че изброените храни не може напълно да бъдат изключени от менюто, но когато говорим за профилактика,
хранителният режим е от огромно значение.
Силната болка в кръста, парене и често уриниране, дори висока температура или уриниране на кръв са сред симптомите на заболяването, които водят пациента при лекаря. Бъбречнокаченната болест се диагностицира освен по оплакванията, с които идва пациентът при лекар, и посредством изслдвания. „Първото и най-безвредно изследване е ехографията, чрез която се преценява дали бъбрекът е запушен или не. След това се прави рентгенова снимка или скенер с контраст, за да се прецени как функцонират бъбреците, получаваме и информация за камъка и състоянието на целия уринарен тракт. Правят се и изследвания на урината за наличие на кръв, кристали, бактерии и пр., ако е необходимо прави се и кръвна картина. На базата на всички изследвания преценяваме къде и колко голям е камъкът и какви да бъдат следващите ни стъпки“, обяснява лекарят.
Лечението, което се прилага
у нас е същото като по целия свят, обяснява д-р Василев. То зависи от големината, от мястото, където е разположен камъкът. „Обикновено, когато се говори за бъблечна криза, в 90% от случаите камъкът е тръгнал да излиза от бъбрека и не се налага лекарят да прави някакви манипулации, достатъчни са лекарства”, обяснява специалистът.
Обичайното лечение е с медикаменти, но ако не дадат резултат, прилага се разбиване на камъка с ултразвукови ударни вълни. Д-р Василев е категоричен, че това е най-безболезненият метод на лечение. У нас се прилага и лазерното разбиване набъбречни камъни. То се провежда под упойка и е особено ефикасно при камъни под 3 мм. За камъни над 3 см се приллага трети метод – перкутанна нефролитотомия, който е и най-инвазивният от трите. Отворените операции с разрез вече са изключителна рядкост – когато камъните са много или има и малформация на бъбрека. Новите технологии в медицината дават възможност на уролозите да прилагат набор от различни лазерни и ендоскопски методи за безкръвно отстраняване на камъни от бъбрек или уретер, или от пикочния мехур. Минералните извори (най-вече Хисаря) и процедурите, които се правят, също подпомагат лечението, но те трябва да са предписани от лекар и да се провеждат под лекарски контрол.
Автор: Веса КАРАОЛАНОВА
Източник: https://clinica.bg/