Сезонът на „женските“ инфекции

“Нормалното влагалищно течение обикновено е много оскъдно, прозрачно по характер и в повечето случаи се появява в периоди около овулация или малко преди цикъл. В повечето случаи, когато жената е сексуално зряла (не става дума за съвсем млади момичета, а за жени над 20-годишна възраст), повечето от тях знаят какво точно е нормалното за тях влагалищно течение. Разбира се, има жени, които имат по-обилно влагалищно течение, отколкото други. В много голяма степен това зависи от индивидуални и лични фактори. Във всички периоди, в които се появи по-бяло на цвят, пенесто, пресечено под вид на мляко, зеленикаво, жълтеникаво течение, което се забелязва вече като видимо зацапване на бельото, в малко по-обилно количество, вече говорим за болестотворно влагалищно течение. То бива предизвикано от някакви микроорганизми или дисбаланс на организма и съответно трябва да бъде интерпретирано от лекари и лекувано”, пояснява специалистът.

Гъбичната инфекция е попадане във влагалището и свръхразмножаване на голямо количество гъбични причинители. Д-р Денчева обяснява: ”Обикновено това са микроорганизми от гъбичния род кандида. Това е т.нар. ендогенна инфекция. Развива се, когато имаме хормонален дисбаланс, нарушаване на PH-то на влагалището, на общото здраве на тялото, прием на различни медикаменти, след боледуване. Тогава се развива тази свръхколонизация с гъбични причинители и всъщност гъбичката от една-две колонии за цялото влагалище, се намножава до стотици и предизвиква оплаквания. Тези оплаквания са свързани със засилване на количеството на влагалищното съдържимо, което жените споделят като вагинално течение. В повечето случаи е съпроводено със сърбеж, може да бъде парене, или болка при уриниране в някои случаи, когато инфекцията навлезе към пикочния канал. Но в повечето случаи е само във влагалището. Характерно е този секрет да е белезникав, подобен на пресечено мляко или на сирене”.

Упорито ли е лечението и какви са възможностите? Д-р Денчева коментира:”Лечението не винаги е упорито. В повечето случаи след установяването на една гъбична инфекция се прави кратък курс на лечение (една или две вечери) и инфекцията се изчиства напълно. В някои случаи обаче, когато има предразполагащи фактори, които се появяват отново и отново в живота на жената, много често се развиват условия за хронифициране на инфекцията и съответно по-често се развива т.нар. хронична кандида инфекция. Освен вътрешните за организма, може да има и допълнителни инфекциозни фактори, като носителство на някои бактериални причинители, микоплазма, уреаплазма, които иначе протичат без симптоми. Те обаче могат да допринесат за нарушаване баланса на влагалищния секрет и съответно размножаване на множество гъбични причинители и клинична изява на хронична кандида инфекция”.
„Нерядко хронифицирането на бактериална инфекция, особено когато протича без симптоми, води до засилване на оплакванията. Може да се стигне до възпаление на маточните тръби, възпаление в горните отдели на гениталната система, които за съжаление много късно се диагностицират. И това стават ясно чак, когато се стигне до невъзможност за зачеване, в късен етап“.

“Микробиологията е всъщност основното, което правим, като тя може да бъде стандартната, която се прави при всеки рутинен гинекологичен преглед. Когато обаче имаме подозрения за хронифициране, е желателно да се направи разширено микробиологично изследване, което търси различни микробиологични причинители – като микоплазмата и уреаплазмата, за които стана въпрос. А те са полово предавани. Тоест, освен за стандартни микроорганизми, правим изследване и за полово предавани инфекции. В нередки случаи е добре да се направи изследване и за бактериалния баланс на влагалището. Дали превалират едни или други микроорганизми и съответно да се определи доколко здравата, нормална флора е адекватна и доколко пък нейния дисбаланс може да допринесе за развитие на оплаквания. Следващото, което ни определя, доколко изолираните микроорганизми са чувствителни на дадения противогъбичен или антибактериален агент, който смятаме да използваме за лечение, е антибиограмата”, казва специалистът.

По принцип при един здрав, човешки организъм контактът с котешката козина няма да доведе до влагалищни изменения. Възможно е обаче под влияние на често използване на басейни, когато има голям брой часове престой, да се стигне до нарушаване на нормалния баланс на влагалището. Причината е, че количеството на дезонфекционните фактори в басейните е доста високо. И така се стига до дисбаланс на влагалищната флора.

Възможно е да има външни симптоми при партньора, но понякога той дори не знае, че е носител на инфекция. Д-р Денчева споделя:”Възможно е, когато при една жена се развие хронична кандида инфекция, тя по механичен път да полепне върху гениталната област на партньора. И съответно той да има проявени оплаквания. Да получи зачервяване, сърбеж, белезникав секрет или налеп. И разбира се, след това той да посети лекар. Но е възможно партньорът да не развие абсолютно никакви оплаквания. Това до голяма степен зависи от неговия общ метаболизъм, от възможността да се противопостави на подобни инфекции”.

Това са лактобацили, “добрите” участници, които представляват около 90% от всички вагинални микроорганизми. Те се причисляват към вида Lactobacillus acidophilus. Д-р Денчева коментира така:”Това са нормалните микроорганизми, които обитават всяко влагалище. Тях трябва да ги има, тъй като те определят млечно-киселия характер и съответно киселинната среда, ниското PH на влагалището. В момента, в който те намалеят или напълно изчезнат, това води до дисбактериоза или до бактериален дисбаланс на влагалището и в такава ситуация много по-лесно се поселват всякакви бактерии и други, които са болестотворни.  Затова е по-лесно и възможно да се размножат гъбички.

“Тя е едно от другите така наречени ендогенни състояния, при които част от анаеробните бактерии се свръхразмножават, поради недостатъчно количество на млечнокисели бактерии. Обикновено това също е състояние, което е свързани със засилено вагинално течение. Пенесто, неприятно като миризма и е подобно на гъбичната инфекция, макар че те са доста различни като клинични изяви. Много често жената просто усеща, че има засилено  течение и не може да отграничи какво е като вид. В тази ситуация конкретно, при парнтьора много рядко се появяват оплаквания. Обикновено почти винаги протича без симптоми”.

Често чуваме, че лятото е причина за промени в състоянието на органимзът ни. Според д-р Денчева: ”Сам по себе си летният период не допринася за свръхразмножаването на различни микроорганизми във влагалището. Много често обаче човек прави промяна в хранителния си режим през летните месеци и съответно на това може да се промени характера на влагалищната среда и да се развият бактериална вагиноза, или гъбична инфекция. През летния период човек е малко по-склонен към увеличаване броя на сексуалните контакти. Тъй като е  по-свободен, има време за ваканция, отпуска. Нерядко въз основа на тази засилена смяна на партньори се получават оплаквания свързани с влагалищно течение.

“По отношение на профилактиката, на първо място винаги съветвам човек да използва презерватив, когато няма сто процентово доверие, че дадения контакт няма да го зарази. На първо място човек трябва да се пази и да мисли за собственото си здраве, особено, когато партньорът е рисков и не е напълно познат. Или когато знаем, че има контакт с повече от една партньорка”, съветва д-р Денчева.
По отношение на хигиената, външната хигиена е важна и достатъчна. “Не е нужно да се правят влагалищни промивки, тъй като те променят баланса на влагалището. Дори чисто механично е възможно да се промени реактивността на влагалището. Особено ако се използват различни препарати за промивки”, казва д-р Денчева.
Каква трябва да е честотата на прегледите при специалстит? Според д-р Денчева: ”Желателно е това да се случва два пъти годишно, на шест месеца. Прави се цитонамазка и колпоскопия. По-задълбочени изследвания се налагат само, когато има индикации”. Всъщност, микробиологията е част от стандартните изследвания по време на един профилактичен преглед. Желателно е периодично да правим и изследвания за полово предавани болести. Д-р Денчева посочва и различните ситуации: ”Когато човек има желание за контакт с постоянен партньор, без презерватив. Тогава е логично и двамата партньори да си направят изследвания. Това важи и за края на една интимна връзка, която е била без презерватив. Защото е добре да знаем дали излизайки от дадени контакти не носим някакви бактериални инфекции, които подлежат на лечение”. Изследванията са два типа. На първо място кръвните изследвания са за HIV инфекция, сифилис, хепатит B и C, които могат да бъдат предадени по полов път. Другите са на влагалищния секрет или на секрет от шийката на матката, които търсят специфични бактерии. Това са стандратните микроорганизми като стафилококи и стрептоки освен това изследване за кандида, за бактериална вагиноза, за някои половопредавани болести, като хламидиална инфекция , трихомони, микоплазма, уреаплазма”. Това е стандартния пакет, който позволява на специалистите да направят оценка и да са сигурни, че няма инфекция предадена по полов път.